|
Въпреки, че според класификацията на международната федерация по кинология породите Кинг Чарлз спаниел и Кавалер Кинг Чарлз спаниел са отделни породи, практически не е възможно да се говори за едната, без да се споменава другата. Те са близки не само по име и предназначение в днешното време – кучетата компаньони (IX група по FCI), но и по прозизход. Тези спаниели имат едни и същи предци и разделението на породата е станало в по – нови дни.
КАВАЛЕР КИНГ ЧАРЛЗ СПАНИЕЛ Въпреки, че според класификацията на международната федерация по кинология породите Кинг Чарлз спаниел и Кавалер Кинг Чарлз спаниел са отделни породи, практически не е възможно да се говори за едната, без да се споменава другата. Те са близки не само по име и предназначение в днешното време – кучетата компаньони (IX група по FCI), но и по прозизход. Тези спаниели имат едни и същи предци и разделението на породата е станало в по – нови дни. Малко история За познавачите това са кралските кучета. Фактът, че животните имат нещо общо с коронованите особи, става ясно още от названието на породата. Кучетата носят името на големия си почитател от династията на Стюардите – английския крал Чарлз I (1600 – 1649). Неговата привързаност към дребните спаниели била толкова голяма, че заради заниманията си с тях той понякога пренебрегвал безцеремонно държавните дела. Звучи невероятно, но той дори намерил време да издаде и нареждане, в което може да се прочете следния текст: “Позволен е достъпът на кучетата на крал Чарлз до всички обществени сгради и институции в Англия, включително и парламента”.
Някои познавачи на тези кучета търсят корените на наименованието на породата и при Чарлз II, който бил не само техен голям почитател, но и един от първите сериозни селекционери на породата. Днес за екстериора на тогавашните представители на породата можем да съдим само по изображения в картинките на старите италиански майстори Тициан, Джото, Веронезе. По онова време предшествениците на днешните “кавалери” били по – едри, “по – спортни”, с още по – заострена муцуна. В началото на XIX век хората започнали да ги използват освен като придружители, и в ловната си дейност. Въпреки дребните си размери, Кинг Чарлз спаниелите (рожби на XIХ век) са изключително издръжливи кучета със спортен дух.
Хората винаги са недоволни от това, което имат и се опитват да променят нещата според желанията си – дори и в консервативна Англия селекционерите имат такава склонност. Между все още срещащи се по – едри кучета от “древния” тип от време на време се появявали екземпляри с по – закърнени глави, с къса муцуна и с по – крехка конструкция на тялото. Те станали модни през XIX век и селекционерите се ориентирали много бързо към създаването на порода. Това е породата Кинг Чарлз Спаниел. Тя в някои неща се отличавала от кучетата на старите английски крале – освен споменатите екстериорни различия, имало разлика и в предназначението и на новите спаниели. Тези миниатюрни “играчки” били създадени с единствевно предназначение да бъдат галени и да носят радост на хората – в това нямало нищо лошо, но проблемът бил в изчезването на най – стария, истински тип “кралски кучета”. Традицията отстъпила пред напора на модата в началото на XX век кучетата от старите картини, рисувани по времето на кралете, практически вече не съществували. Началото Опит за селекциониране на най – стария тип кучета направил отново в САЩ американецът Елдридж, който решил да ги спаси от изчезване, като бил сигурен, че от кучетата на кинг Чарлз спаниелите работа ще свършат екземплярите с по – удължени муцунки. Обикновено те, като нетипични за породата Кинг Чарлз спаниел, били изключвани от селекцията. За да постигне добър резултат, американецът изпробвал надежден метод -всеки селекционер, който представел “такъв спаниел, какъвто може да бъде видян на картините от времето на Чарлз II, с удължена глава и плосък череп, получава 25 лири. Акцията минала много добре, и макар, че скоро след това Елдридж починал, опитът за “регенерация” на кралската порода продължил след възбудения интерес.
През 1928г. бил установен стандартът на тази по – нова порода, а кучето било наречено Кавалер Кинг Чарлз спаниел. Думата “кавалер” била прибавена, за да се прави разлика между новото куче и модния хит на XIX век. След това обаче историята се повторила – любимец на хората станал новият “кавалер” и те забравили за късите муцуни на доскорошните си любимци. Всъщност, ситуацията е запазена и до днес, но е радостно, че няма опасност от изчезване на породата.
В днешно време двете породи съществуват паралелно, като по – близо на първоначалния вид на древния кралски любимец фактически е “по – младият” Кавалер Кинг Чарлз спаниел, заради по – удължената си муцуна. Както стана ясно, от двете съвременни разновидности по – стара е породата Кинг Чарлз спаниел (създадена през миналия век), но тя не е породата, рисувана на още по – старите кралски картини. Днес любимците с къси муцуни, “произведени” през XIX век, се радват на вниманието на ограничен кръг любители, докато по – новият “кавалер” е едно от най – разпространениет кучета – компаньони. Важно е, че сега човек може да избере една от двете породи, които много си приличат, но и по доста неща се различават.
Миниатюрните спаниели биха могли да доставят радост на всеки, който обича кучето. Искате “спотайно” куче? Искате придружител в целодневните си туристически излети? Интересува ви кучешкото обучение и дори бихте опитали състезанията “аджилити”? Търсите приятел за децата си? Необходим е компаньон на самотен възрастен човек?
Всичко това можете да намерите в малките спаниели, които имат характер, който се поддава на обучение и шлифоване без особени усилия. Кучето влиза бързо в ритъма на семейството – тези животни са мили, гальовни и предани, а твърденията за тяхната любов към децата никак не са преувеличени. Казват, че у никое друго куче не са толкова подчертани търпимостта и великодушието към най –малките. Кавалер Кинг Чарлз спаниел е интересно декоративно и спортно животно. Поради това, че скоро е използвано и с ловни цели, то е запазило много добра телесна конструкция, подобна на тази при останалите спаниели, използвани и в момента като ловни кучета.
Добрата конструкция му помага за бързото придвижване и издръжливостта при неравен терен. “Кавалерът” обича дългите разходки сред природата, но и градският парк му е достатъчен за раздвижване, особено ако намери партньори за общи игри. Всички малки спаниели си падат както по човешката, така и по кучешката компания. Кинг Чарлз спаниел изисква по – малко движение от “кавалера” и може да се определи като типично градско куче. Навремето двамата славни крале са отглеждали кучета в глутници и селекционерите днес препоръчват същото (при подходящи условия) разбира се, няма значение дали става дума за 2 или за 10 спаниела, защото тези животни са изключително неконфликтни и радостта им от съжителството в група е голяма, но и при поединичното им отглеждане няма проблеми. Тогава обаче стопанинът се лишава от приятната възможност да наблюдава боричкащи се кученца...Но пък може да разчита на нестихващата любов на единствения си любимец.
Малките спаниели имат изключително привлекателна външност – тяхната фина и дълга космена покривка може да се сравни с тази на най – известните дългокосмести породи. При това, грижите за нея са малко по –малки и не се изисква специален начин на поддържане – ежедневното изчеткване е достатъчно и не отнема много време. Кучетата привличат и с ярката си окраска – трудно бихте намерили в кучешкия свят нещо, което може да се сравни по пъстрота и контраст на цветовете, които се наблюдават при групичка играещи спаниели! Напоследък тези кучета стават все по – търсени в Централна Европа, защото още един техен плюс е изключителното им здраве и изненадващо дълголетие. Стандарт на кавалер Кинг Чарлз спаниел
FCI 136 от 10.03.1988г. Произход – Англия Цялостна характеристика. Кучетата са активни и издръжливи. Те са с елегантно и пропорционално тяло. Тези спаниели са “безстрашни” и “спортни” натури, весели, без склонност към невротизиране.
Глава. Тя е почти плоска между ушите, със слабо изразен стоп, дължината на муцуната от стопа до върха на носнтата гъба около 3.8см. носната гъба е черна на цвят, добре развита, а заострената муцуна не е желателна. Устните са стегнати и прилепнали. Захапката на кучето е перфектна, ножицовидна, а челюстите са силни. Горните кучешки зъби покриват долните, без да остава разстояние.
Очите на Кавалер Кинг Чарлз спаниели са големи, кръгли и средно раздалечени. Техният цвят е тъмен. Ушите на кучето са високо поставени, дълги и силно окосмени. Вратът на “кавалера” е със средна дължина и леко извит. Предните крайници са прави, силни, със средно дебели кости, като ременете са изнесени доста назад. Тялото на тези спаниели е компактно и късо, а гърбът е равен. Гръдният кош на кучето е развит и средно дълбок. Задните му крайници са също със средно дебели кости, без склонноста към “кравешки стоеж”. Лапите са компактни и богато космени, а възглавничките са здрави и дебели.
Кавалер Кинг Чарлз спаниелът носи добре поставената опашка “весело” и никога завита. Тя се купира, като се отстранява не повече от 1/3 от дължината й. Опашката трябва да е пропорционална на тялото. Косменото покритие е дълго, копринено и леко вълнисто. На определени места кучето е украсено със “знаменца” от косми.
Разцветките, които се признават са: блек енд тен (на определени места), червен, бленхайм (наситени кестеняви петна на перлено – бяла основа). На главата петната са разположени така, че бялата основа между тях образува трапец. разпространени са и трицветните окраски – черно - бялото оцветяване е комбинирано с равномерно разпределени червени петънца по веждите, отвътре на ушите, по вътрешната страна на крайниците и под опашката. Всяка друга окраска е нежелана.
Теглото на Кавалер Кинг Чарлз спаниела се движи между 5.5 и 8кг. Допускат се и по – дребни екземпляри, но те трябва да са пропорционално развити. Височината при холката е 30 – 33см. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
