|
Изследователите смятат, че жителите на Древния Рим много ценели кучетата от тази порода поради една много прозаична причина – тя се отглеждала поради традиционните зрелища и битки по арените. Едрите импозантни животни могат да се видят на много изображения от онова време. Но кървавите гладиаторски сцени са само една от причините едрите кучета да предизвикат интереса на хората. Откакто хората преди хилядолетия заживели с кучетата, те имат желанието за голям и способен дееспособен помощник. В преданията и легендите на много племена и народи по света именно едрите, неустрашими домашни приятели играят важна роля. А и в днешно време нуждата от по – голяма сигурност често поставя на дневен ред въпроса за “голямото куче” – пазач и охранител.
МАСТИНО НАПОЛЕТАНО Изследователите смятат, че жителите на Древния Рим много ценели кучетата от тази порода поради една много прозаична причина – тя се отглеждала поради традиционните зрелища и битки по арените. Едрите импозантни животни могат да се видят на много изображения от онова време. Но кървавите гладиаторски сцени са само една от причините едрите кучета да предизвикат интереса на хората. Откакто хората преди хилядолетия заживели с кучетата, те имат желанието за голям и способен дееспособен помощник. В преданията и легендите на много племена и народи по света именно едрите, неустрашими домашни приятели играят важна роля. А и в днешно време нуждата от по – голяма сигурност често поставя на дневен ред въпроса за “голямото куче” – пазач и охранител. Тук описваме породата неаполитански мастиф (мастино наполетано), а хората, които притежават такива кучета са се убедили, че те са не само уникални – животните са истинска древна културна забележителност. Те умеят да различават истинска от имитирана опасност и представляват превъзходна сплав от нерви, която винаги очарова околните. Това е куче, което като че разполага с 2 пъти повече добрина и търпение спрямо хората и всички околни, отколкото другите породи. Малко история Мастино наполеан ое куче, което веднага прави впечатление с причудливите си форми на тялото и главата, а представителите на тази порода се движат спокойно и равномерно. Теглото им не е без значение за “тържествената” походка – то е в границите на 70 – 100кг. На асирийски барелеф отпреди 2500г е изобразен войн, придружаван от куче, много наподобяващо днешните едри мастифи. Някои учени смятат, че по това време е станало разделението на едрите кучета, някои от които останали в Азия и се развивали по самостоятелен път. Техен древен представител, останал в Азия, е тибетският мастиф, а друга част от тези кучета се разпространява на Запад и достига Гърция, Албания и земите на Римската империя.
Мастино наполетано е от групата на кучетата – молоси. Понятието “молос” според изследователите идва от името на древен царски род в Епир (област, която обхваща част от южна Албания и Гърция). Олимпия (майката на пълководеца Александър Велики) произхождала именно от този род, а историческите сведения говорят, че тя е отглеждала уникални едри кучета, които били продавани или подарявани на важни личности. Синът й, Александър Велики (356 – 326г.пр.Хр.), също се възползвал от “услугите” на силните четириноги – той бил придружаван от тях по времето на дългите си походи. Кучетата на молосите са използвани за военни цели (като пазачи на обозите и становете) – това не били бойни кучета, а верни помощници на огромните пътуващи армии. Учените предполагали, че и по време на похода на Анибал през Алпите (218г.пр.Хр.) именно тези кучета взели участие и смятат, че сенбернарите и ротвайлерите (познати вече в римско време) са техни наследници в Средна Европа. По – късно римските войски стъпват на Британския остров (55г.пр.Хр.), водейки със себе си своите “молоси”. По това време и в Британия се отглеждали едри породи и след постоянното кръстосване се стигнало до външен вид, близък до днешния.
За произхода на името “неаполитанеца” има много предложения, едно от което е свързано с келтския език. На езика на древните келти “мас” означава дом, а “туин” – пазя. Под името “мастуин” кучетата се разпространяват почти из цяла Европа. Според други изследователи, коренът на названието е латински – “мас” – храбър, смел. Трета версия твърди, че римляните са нарекли своите помощници “мастино” на името на местния бог на селските стопани – Масатинус. А какво днес е останало от тези “мастуин”, наследници на древните кучета на Молосите. През последните десетилетия се развива науката кинология, която включва в групата на молосите (догообразни) някои дребни и едри породи, близки по външен вид и носещи общи характеристики – дог от Бордо, испанския мастин, тоза ину, фина бразилиеро. Към нея се причислява и дребният мопс, както и немският дог, ротвайлерът, английският и френският булдози, бостън териерът и боксерът. Като “молоси” се определят и английският мастиф, кане корсо, дого аржентино, нюфаундлендът, кавказката и средноазиатската овчарки и др. Всички тези породи са разпределени според класификацията на FCI във II и IX групи.
В наше време е модерно да се говори за древните кучета. Но “официалната” история на породите датира само отпреди 100 – 120 години, защото това е свързано с воденето на книги за тяхното отглеждане, когато вече са формулирани точни характеристики, по които могат да бъдат разпознати безпогрешно и когато кучетата са селекционирани в “чистокръвна” среда. А по света тази практика е установена едва през миналия век... Южна Италия За неаполитански мастиф са разпространени най – различни легенди. Още през 1309г известният пътешественик Марко Поло съобщава в свои писания за мастифа, а малко по – късно поетът Данте Алигери споменава в своя “Ад” името Мастиф: “...и никога преди това не е имало мастиф, който с такава скорост да преследва разбойника.”(21 песен). Знаменитият Бокачо също споменава това име в свои произведения. През втората половина на XV век Неапол попаднал под испанско владичество – днес в града има много крипти, храмове и църкви, в които могат да се видят изображения на кучета, мног подобни на днешните “мастино наполетано”. Това название с течение на времето достига и до днешния италиански език.
Породата става много популярна и продължава до началото на XIX век, когато икономическата стагнация вече не позволявала отглеждането на едри кучета. Но кризата засегнала най – слабо околностите на Неапол и може би затова породата се отглеждала и запазила предимно там. Именно неаполитаницте имат най – големи заслуги за съхраняването на легендарните кучета, затова към мастино е прибавено и “неаполитано”. Около Везувий и в цялата неаполитанска област, чак до Авелино, съществуващ стари традиции, отнасящи се до това животно и неговото отглеждане. В този регион местните селяни от край време са си разменяли кучета с цел развъждане. Животните в миналото не се продавали, за да бъде “консервирана” породата. Впечатляващото “куче от Неапол” принадлежи на неаполитанците така, както им принадлежат вулканът Везувий, неаполитанският залив, орехите и виното. Но и до ден днешен, неаполитанският мастиф се отнася към редките породи кучета и в Италия – в породната книга годишно се вписват около 1000 новородени мастино маполетано.
За първи път неаполитанските мастифи били представени на изложба на породисти кучета през 1914г. в Неапол. Те обаче не участвали в конкурсната програма, защото съдиите не ги допуснали. Италиянският арбитър Кайали заявил, че “такава порода не съществува”. Любителите на уникалните гиганти положили доста усилия, за да може светът да ги забележи!FCI (международна федерация по кинологията) признала породата едва през 1949г. По това време бил разработен и стандартът , който останал валиден до 1968г.Почитателите на мастино наполетано дължат много на селекционера Пиеро Сканцини, който бил изключително упорит и последователен в дейността си – той обикалял кварталите на Неапол и околностите му и търсел подходящи екземпляри за селекция. Представителите на неговия развъдник се появили на изложбите в Неапол (1946г) и Рим (1948г) и изиграли основната роля за признаването на породата, която най – сетне излязла на световната сцена.
Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
