|
Въпреки размерите си, немският дог е в готовност да приема “апартаментния” начин на живот, при положение, че му се осигуряват необходимите продължителни разходки. Още като малко кученцето трябва да се привикне от стопаните на ред – скоро животното става по – внимателно към хората и предметите наоколо и не създава проблеми, въпреки внушителните си размери. Ако възпитанието му върви нормално и кучето израсне с уравновесен характер, и в градски условия може да се отглежда спокойно. При тези едри кучета са доста важни навиците, свързани с хигиената – на животните трябва да им се отдели веднага определеното място. Познавачите смятат, че немският дог сравнително лесно се обучава дори и в по – напреднала възраст.
ДОГ Въпреки размерите си, немският дог е в готовност да приема “апартаментния” начин на живот, при положение, че му се осигуряват необходимите продължителни разходки. Още като малко кученцето трябва да се привикне от стопаните на ред – скоро животното става по – внимателно към хората и предметите наоколо и не създава проблеми, въпреки внушителните си размери. Ако възпитанието му върви нормално и кучето израсне с уравновесен характер, и в градски условия може да се отглежда спокойно. При тези едри кучета са доста важни навиците, свързани с хигиената – на животните трябва да им се отдели веднага определеното място. Познавачите смятат, че немският дог сравнително лесно се обучава дори и в по – напреднала възраст.
Немският дог е предан и добродушен, той съжителства спокойно с други животни, лесно се обучава и е страхотно семейно куче. Но като всеки си има и недостатъци – понякога става и много раздразнителен – може да приеме всяко резко движение като заплаха, а и не се слави с дълъг живот. Разходки: Редовни разходки на твърда земя (или асфалт).
Хигиена: Редовно ресане с четка. Догът е “топлолюбиво” куче. Малко за произхода: Договите кученца са просъществували във Великобритания в продължение на много векове и се смятали за потомци на древните молоски догове от римско време. В средните векове предназначението им било предимно да гонят диви прасета, да се борят с бикове, както и да охраняват господарите си. Около 1800г. интересът към породата в Германия се разраснал благодарение на канцлера Бисмарк, който имал слабост към мастифите. Изследователите смятат, че след кръстоска на мастифоподобни кучета от Южна Германия с догове от северните райони, тогавашните любители на породата селекционирали дог, подобен на днешния. Някои от познавачите твърдят, че той е бил показан за първи път в Хамбург още през 1863г. в две разновидности – улмски дог и датски дог. В края на миналия век било решено те да бъдат показвани под общото название “немски” дог и било обявено за национално куче на Германия (стандартът е приет през 1891г). Почитателите на тази порода често я назовават “Аполон сред кучетата”. Изложбен стандарт Общ вид: Немският дог трябва да има внушителни размери и много мускулесто тяло, въпреки елегантния и нежен вид. Главата и шията му трябва да бъдат високо вдигнати (особено при тичане в галоп). А опашката се държи на линията на гърба или малко над нея, но не извита над крупата. Елегантността и грацията в очертанията и формите са извънредно важни за дога – едрият ръст е задължителен, но будното изражение и пъргавината в движенията са истинските характеристики на немския дог. Видът му, а и стремителните движения трябва да изразяват готовност да се втурне във всичко и навсякъде. Те трябва да бъдат гъвкави, поривисти и свободни (движението в скакателните стави – леко и непринудено).
Размери: Минималната височина при холката за мъжки дог – 80см, за женски – 72см. Средно тегло за мъжко куче – 50 – 60кг, за женско куче – 45.4кг. Гърбът на немският дог е сравнително къс и прав, независимо, че е с лек наклон към крупата. Форматът на тялото на представителите на породата е почти квадратен.
Глава: Обемна и силно издължена. Челюстите са здрави, муцуната е широка, а черепът – пропорционално тесен, така че погледната отгоре и отпред, главата изглежда еднакво широка отвсякъде. Общата дължина на главата варира успоредно с височината на кучето – 33см от върха на носа до тилната кост е идеалната дължина на главата на куче, високо около 81см при холката. Дължината от върха на носната гъба до стопа трябва да бъде приблизително равна на (за предпочитане – по – голяма от дължината от стопа до тилната кост).
Черепът трябва да е плосък, с леко вдадена срединна бразда, стигаща нагоре към центъра на челото. Върхът на тилната кост не трябва да е изпъкнал. Веждите са издадени над очите, без рязко начало на стопа помежду им. Муцуната на немския дог трябва да е добре оформена, запълнена пред очите, без да изглежда суха. Тя е издължена и еднакво дълбока навсякъде. Бузите трябва да са колкото се може по – плоски и замускулени. Долната линия на главата, гледана в профил, трябва да е съвсем права. Горната устна образува прав ъгъл с горната линия на носа, но без излишно отпусната кожа. Ноздрите на това куче трябва да бъдат големи, широки и отворени, придавайки притъпен вид на носа, а устните са успоредно увиснали отпред и образуват прав ъгъл с горната част на муцуната.
Тяло: Дългата мускулеста шия е здрава и елегантна. Гърдите на немския дог са доста широки, дълбоки и силно замускулени, а ребрата – силно извити и леко сплеснати странично. Гърбът е къс и замускулен, каот коремът е добре прибран. Походката се характеризира с широка, гъвкаво – плавна, свободна крачка, без клатушкания и залитания.
Крайници: Те са силни и мускулести, като при задните бедрата са издължени. Предните крайници са с права костна система. И лапите трябва да бъдат заоблени и да сочат право напред. Пръстите им са силно сводести и прибрани, а ноктите – здрави, закривени и черни (при арлекините се разрешават и светли).
Опашка: Тя е дебела в основата и изтънява в края, като може да достига малко под скакателните стави – има средна дължина. Опашката трябва да се носи повдигната под права линия, на нивото на гръбната линия. Когато кучето е възбудено, тя добива саблевидна извивка, но не пада над гърба.
Космено покритие: То трябва да бъде късо, гъсто и с лъскав косъм, като се различават няколко окраски. Тигровата окраска е с основен цвят от най – светложълтеникаво до най – тъмнооранжево. Тя е “декорирана” с тъмни, отчетливи
Ивици и преминава в черна маска по муцуната на кучето. А т.нар. “пясъчна окраска” е равномерна по тялото на кучето, като също леко потъмнява към главата – и тигровият, и пясъчните догове трябва да имат по – тъмна маска на муцуната, ушите и около очите. При синият (в действителност – сив) немски дог оцветяването варира от светлосиво до най – тъмносиво. За разлика от черните догове, които са с наситен черен цвят, без примеси, при тъмносивите екземпляри се допускат и бели петна. Във всичките споменати по – горе цветове бяло се допуска само на гърдите и лапите, но дори и там не е желателно. Носната гъба е винаги черна, освен при сините догове. Очите и ноктите е за предпочитане да са с тъмен цвят. Разновидността “арлекин” (петнист) е с чистобяла основа с предпочитани черни петна с неравни очертания (разрешават се и сиви петна). При арлекиние се допускат разноцветни очи (синьо и кафяво, както и розова носна гъба), но не са желани. Тези петнисти догове са доста популярни – върху бялата основа черните петна са сравнително малки по размер (до 9 – 10см). Допускат се и малък брой сиви петна. Модерната в последните времена “плащова” окраска се отличава от другите комбинации между черно и бяло с чисто бели крайници, белия връх на опашката и широката бяла лента около шията.
В много страни ушите на немския дог не се купират – във Великобритания например ушите на тези кучета трябва да са сравнително малки и триъгълни, разположени високо на черепа и да се носят леко изправени, с висящи върхове. Тяхната селекция не позволява купирането им, за разлика от доста линии в Европа, при които ушната конструкция вече по генетичен път е до известна степен променена и позволява хирургическа намеса. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
