|
Ритрийвърите днес се “харчат” – за това няма никакъв спор. В повечето страни се спъваме в лабрадори и златни ритрийвъри почти на всяка крачка. И при тази група, обаче, можем да намерим породи, които се смятат за истинска рядкост. Това важи не само за нас, но и за цяла Европа. Става дума за две от тях, известни с малко трудните за изговаряне имена: Нова Скотия Дък Тоулинг ритрийвър и Чизъпийк Бей ритрийвър. И двете породи прозивлизат от земите отвъд океана – и двете са се появили в Европа неотдавна. Кучето от Нова Скотия (в превод “донасяш патици ритрийвър”) е не само най – малкият измежду своите роднини, но и най – малкият – Международната Федерация по Кинология (FCI) го призна едва през 1981г. За неговия прозиход се водят спорове.
РИТРИЙВЪР Ритрийвърите днес се “харчат” – за това няма никакъв спор. В повечето страни се спъваме в лабрадори и златни ритрийвъри почти на всяка крачка. И при тази група, обаче, можем да намерим породи, които се смятат за истинска рядкост. Това важи не само за нас, но и за цяла Европа. Става дума за две от тях, известни с малко трудните за изговаряне имена: Нова Скотия Дък Тоулинг ритрийвър и Чизъпийк Бей ритрийвър. И двете породи прозивлизат от земите отвъд океана – и двете са се появили в Европа неотдавна. Кучето от Нова Скотия (в превод “донасяш патици ритрийвър”) е не само най – малкият измежду своите роднини, но и най – малкият – Международната Федерация по Кинология (FCI) го призна едва през 1981г. За неговия прозиход се водят спорове. Най – интересната версеия твърди, че става дума за потомци на старите индиански кучета, с които коренните жители на Америка отивали на лов за патици и гъски, много преди идването на белите заселници. Тъй като тези птици обикновено се движат във водата, далече от брега и са недостижими за ловците, хората (напълно според навиците си), прибягвали до измам, използвайки своите кучета. Също както правят лисиците, и кучетата подскачали по брега, тичали из водата и излизали от нея, въртели опашки, лаели – изобщо се държали странно, което принуждавало любопитните патици да излизат от укритията си, за да разузнаят какво става. В този момент просто се появявали индианците, за да ги уловят...
Заселниците взели малките рижави индиански кучета като основа и ги кръстосали с различни типове ритрийвъри – от лабрадор, през златен ритрийвър, чак до Чизъпийк Бей и Флед коулдит ритрийвър. Цветът си новата порода получава като “зестра” от кръстоската си с иркандския сетер, по – малкия си ръст – кокер спаниела. Според сведения своята роля е изиграло и феноменалното бордър коли. Дали всичко се е случило по гореописания начин или малко по – иначе, не е сигурно... Но остава фактът, че на източното крайбрежие на Канада се появило малко жизнено куче, което не само примамвало птиците, но и с голямо въодушевление ги донасяло от най –ледената вода. На света се родила нова порода!
Въпреки чувствително по – малкия си ръст, здравото и жизнерадостно куче се равнява на своите роднини, що се отнася до резултатите от работата му. То съумява да извади от водата не само дива патица, но и много по – тежка канадска гъска. Въпреки това, ловните му инстинкти не превишават нужната граница – това куче може да бъде лесно овладяно и сред природата, то не обича да се отдалечава от стопанина си. Тази особеност ще бъде високо оценена от всеки, които е имал работа с “яростните” ловци от породите на гончетата или сетерите.
Въпреки, че ритрийвърът от Нова Скотия на пръв поглед малко прилича на златния ритрийвър. Досега той не е успял да постигне дори частица от неговата популярност. Повече от 100 години след своето възникване е бил известен само в провинцията, в която е бил създаден – Йармоут Парти. Едва през 1945г. Канада най – после признала новата порода. Извън САЩ и Канада, тя е почти непозната, а и там принадлежи към редките кучета, чийто броя вероятно е няколко стотици. Евентуалните заинтересовани любители трябва да изчакат известно време, защото дори и в такава страна, кученцата не се раждат всеки ден. А в Европа, дори и на големите киноложки изложби, ще се срещнете с тях много рядко.
Нова скотия Дък Тоулинг ритрийвърът се отличава от останалите ритрийвъри не само по своята “лисича” външност – различен е и неговият характер. Презокеанските м,у любители твърдят, че той повече “мисли”. Докато лабрадорът се старае да изпълни всичко, което прочете в очите ви, “тоулерът” (както го наричат в родината му), най – напред трябва да го осмисли. За успеха или неуспеха му решаваща роля има мотивацивята. Това куче винаги иска да прави нещата посвоему и иска да знае защо. Разбира се, при тренировките трабва да се спазват правилата и последователността, но същевременно треньорът трябва винаги да внимава кучет ода не започне да скучае. “Тоулерите” са интелигентни и мислещи кучета – когато работата ги забавлява, могат да вя изпълняват дълго време. Не понасят, обаче, натиск и грубо отношение – трябва да прекъсвате работата с тях по – често, отколкото например с лабрадора. Когато имат мотивация и позитивна подкрепа, тези ритрийвъри учат лесно и бързо.
По време на лов не са толкова неуморни работници, каквито са техните по – едри роднини, така че са по – подходящи за “празничните” (уикендови) ловци, отколкото за целогодишна постоянна работа, което не значи, че вършат своите задължения по – лошо.
Кучетата от Нова Скотия са подохдящи най – вече за “нормални” семейства, а не за професионални ловци или спортисти с амбиции за високи постижения, например в аджилити. Членовете на семейството, обаче, също трябва да са активни, както са самите кучета – само така няма да имат проблеми с тях. Те искат да участват във всекидневния живот, да се забавляват, редовно да се учат и да бъдат възпитавани. Ако тези изисквания са изпълнени, животните могат да живеят еднакво добре както в Ню Йорк, така и в отдалечена ферма. Въпреки, че имат в характера си нещо от усърдието на бордър колито и от темперамента на териера, с тях по – лесно ще успеете да постигнете целта си. Определението, което най – добре характеризира тези кучета, е “умерени, средни”. Това се отнася както за тяхната височина и килограми, така и за темперамента им.
За разлика от повечето ритрийвъри, “тоулерът” е много добър пазач – може би това е наследство от индианските кучета, може би от фермерските колита...Остава фактът, че и без голямо обучение това куче може да държи своята територия под контрол. Към пришълците в началото е много недоверчиво, а след идването на стопанина се ръководи от неговото държане. Ако забележи, че посетителите са добре посрещани, ритрийвърът от Нова Скотия се държи приятелски, но неканените гости не могат да очакват от него нищо добро. Като цяло може да се каже, че на своя територия се държи на разстояние от непознатите.
Този вид ритрийвър е много взискателен – това е издръжлива, скромна порода, която освен по време на линеенето, изисква само веднъж седмично да бъде изчетквана, за да бъде в кондиция. Средно кучето живее 10 – 14 години, като се срещат и 16 – годишни екземпляри. Много важна при тях е навременната и добра социализация. Кученцето, често оставяно за дълго време самотно, може да започне да се изявява негативно, с всички произтичащи от това нежелани първични прояви: лаене, виене, ровене и хапане на предмети. Възрастните кучета, на които е било обръщано достатъчно внимание, са спокойни и безпробелмни в дома си.
Малките ритрийвъри от Нова Скотия имат всички предпоставки да успеят да спечелят благоразположението на киноложкото общество. Може и да са (въпреки, че това е въпрос на лично мнение и вкус) по – малко ефективни от златните ритрийвъри и по – малко податливи от лабрадорите, но имат своите предимства – изразителна самоличност, висока интелигентност, игривост, чувство за хумор, и не на последно място – те са по – подходящи за живот в апартамент, поради средната си големина. Още повече това не са (а и навярно никога няма и да бъдат) кучета, които притежава всеки втори човек... Кучето от залива А Чизъпийк Бей ритривърът е получил своето име от залива Чизъпийк при Мериленд. През 1807г.там претърпял корабокрушение английският кораб, на който се намирали две кучета – може би прародителите на нюфаундлендските кучета, но с червено – кафяв цвят. Не само при този случай, но и след това те доказали, че обичат водата и могат ловко да се придвижват в нея, което всъщност им спасило живота. Попаднало в семейство, което разбира от кучета и успяло да види добрите им качества – преди всичко желание за работа и способността им за отличен “апорт”. По – късно двете животни били кръстосвани с местни породи ловджийски кучета, може би с куунхаунд (Coonhound), кърли (Curly) и “flat coated”, навярно също и с водни спаниели. Резултатът бил единствена съществуваща порода ритрийвъри, произхождащи от САЩ – изключително издръжливо куче, с характерна гъста, омазнена и леко накъдрена космена покривка. Поради тези си качества то охотно работи и в най – студената вода. Когато излезе от нея, по козината му се стичат само няколко капки вода, които след изтръскването изчезват – кучето е така сухо, както и преди минути.
Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
