|
Цялостен изглед и характер. Общият вид на барзая се характеризира преди всичко с нейните изпозантни гоелмина, богато окосмяване, красота на цветовете, пропорции, елегантност и хармония на силуета и движението, което прави екстериора еристократичен. Породата е формирана най – вече на базата на старите руски хрътки, с лек примес на кримски и планински хрътки. Характерът на кучето е спокоен и уравновесен. Барзая е силно и издръжливо животно – в бой може да бъде опасен противник, защото въпреки изящността си, тя е пъргаво ловно куче. Хрътката има остър поглед и развива висока скорост на къси разсотяния. При оценяване на барзая винаги се взимат предвид цялостният вид и характера.
Руска барзая
Стандарт – FCI193 B, 06.03.1969г.
Произход – Русия Цялостен изглед и характер. Общият вид на барзая се характеризира преди всичко с нейните изпозантни гоелмина, богато окосмяване, красота на цветовете, пропорции, елегантност и хармония на силуета и движението, което прави екстериора еристократичен. Породата е формирана най – вече на базата на старите руски хрътки, с лек примес на кримски и планински хрътки. Характерът на кучето е спокоен и уравновесен. Барзая е силно и издръжливо животно – в бой може да бъде опасен противник, защото въпреки изящността си, тя е пъргаво ловно куче. Хрътката има остър поглед и развива висока скорост на къси разсотяния. При оценяване на барзая винаги се взимат предвид цялостният вид и характера.
Височина. Кучетата са високи 70 – 82см (и повече). Женските индивиди са с около 5см по – ниски. Прекомерната височина се цени, само когато не е в ущръб на цялостната хармония и не пречи на бързината на животното. Дължината на тялото е с 1 – 2см по – голяма от височнината.
Тип. Издължен линеен тип конструкция. Дълъг череп и дълги крайници. Тесен, но дълбок гръден кош.
Глава. Цялостната форма при оглед отгоре и в профил трябва да е удължена, слаба и “суха”, фино оформена. Тя се стеснява постепенно по посока на носа. Дължината и ширината на главата трябва да са в съотношение, приблизително както при тялото. Дължината на муцуната е малко по – голяма от тази на черепа – тя е дълга, силна, “суха” и недълбока. Особена характеристика на барзая е профилът на челото и носа – липсва стоп, а линията на профила прави почти прав ъгъл с плоското чело (точката над очите). иЗдатината на тила е добре изразена. Леко скоеният гръб на носа и равните краища на долната челюст образуват рамената на остър ъгъл. Устните са тънки, сухи, прилепнали и черни на цвят. сравнително едрата носна гъба е черна, без значение какъв е цветът на косменото покритие.
Челюсти. При барзая се изисква пълен набор на зъбите и силна, нормална (ножицовидна) захапка или клещовидна захапка. Изнасянето на горната или долната челюсти е важен недостатък1 поради голямата дължина на муцуната междузъбните пространства могат да бъдат и по – големи.
Очи. Те са големи, бадемовидни и са разположени сравнително близо, над средата на дължината на главата. Ирисът им е много тъмен, а клепачите са поставени леко косо, като краищата им са пигментирани в черно.
Уши. Те са поставени високо и доста назад. Сравнително малки и тънки, те се стесняват към върха. В спокойно състояние лежат назад към врата с прилепнали краища, а при афект се изправят.
Врат. Дълъг, добре замускулен. Горната му линия е леко засводена. Той е богато окосмен.
Тяло. Гърбът на барзая е сводест, като най – високата му точка е между гръдния кош и бедрата. Понякога при женските кучета е по – плосък. Гръдната и бедрената част са в съотношение 1:1. Гърбът (особено частта при бедрата) е сравнително широк и много мускулест. Холката не е силно изразена.гръдния кош е удължен и дълбок (достига чак до лактите), но е плосък, с леко заоблени ребра. Предгръдието е слабо изразено. Долната линия на гръдния кош е подвижна, коремът е прилепнал и слабо развит. Задницата е удължена и широка, падаща надолу. Горните краища на тазобедрените кости трябва да са отдалечени най – малко на 8см.
Опашка. Тя е ниско поставена, саблевидна, много дълга и силна, богато окосмена. При спокойно положени виси надолу, а при афект е повдигната. Никога не трябва да минава над линията на гърба. Специалистите смятат за недостатък завъртяната, странично изкривена или прекалено високо носената опашка.
Предни крайници. Те са дълги и прави, със суха мускулатура. Ъгълът между раменната става и лакътя е силно отворен. Прекаленото закръгляне (т.нар. колонни крайници) се смята за дефект. Дължината на предните крайници отговаря приблизително на ½ от общата височина на кучето до холката. Плешките са дълги, слаби и плоски, прилепени към тялото. Надлакътят също е дълъг, сравнително стръмно поставен и със суха мускулатура. Върхът на лакътната става трябва да е насочен право назад. Предлакътят е изключително дълъг – при поглед отпред е слаб, погледнат отстрани – широк, благодатение на сухата мускулатура. Задната му страна е украсена със космено “знаменце”. Китките са силни, леко стъпващи, пружиниращи.
Задни крайници. И те са доста дълги, но много мускулести и не толкова стръмно заъглени, както предните. Задните стави също са силно отворени, но не толкова, колкото на предните крайници. При поглед отзад те са прави и успоредни. Поставени са по – широко от предните. Бедрата са удължени, широки и със силна, суха мускулатура. Задната страна на крайниците е богато окосмена, а скакателните стави са добре подчертани. Метатарзусът е удължен, със силни мускули, глезенът е силен, широк и сух. Лапите са сравнително къси, но по – дълги от тези на птредните крайници.
Движение. При ходене в крачка или бягане в тръс то е еластично и пружиниращо. При преследване на дивеч, докато търси, кучето се движи в бавен тръс, а при гонитба преминава в бърз галоп, с равномерни дъкги скокове.
Кожа. Тя е фина и добре прилепнала по цялото тяло, без гънки. Добре пигментирана е дори при чисто белите кучета.
Космено покритие. То е дълго, копринено и вълнисто. Изключително богато и гъсто е по врата и предгърдието, по задната страна на предните крайници, по бедрата и опашката. Косъмът е къс само по главата, по ушите и предната страна на крайниците. За недостатъци се смятат късата или къдравата космена покривка по тялото.
Окраска. Тя е в разнообразни варианти – бяла, златиста във всички нюанси, златисто със сребристо, червеникаво (от златисто до червено), черносенчесто (с тъмна муцуна и крайници), сиво – от пепеляво чак до сиво – жълтеникаво, сивкаво с тъмни нюанси и всички вариации на черното. Окраска тип “подпал” (блек енд тен) се допуска, но не е желателна. При тъмнооцветените кучета е типична черната маска и големите тъмни петна по тялото. Кучетата могат да бъдат едноцветни или с петна на бяла основа. При едноцветните барзая цветът по горната част на тялото е по – тъмен, а в посока към корема и задната страна на крайниците постепенно изсветлява. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
