|
Алф расна през първите 12 седмици на живота си заедно със своята сестра, при мен – в къщата и градината. Опознаваше околната среда, различни ситуации, хората и другите кучета. След това мителшнауцерът беше взет от една съпружеска двойка – при новите си стопани той заживя в двор, с вход към жилището, където можеше да влиза от време на време. Разходките и обиколките с велосипед из селската околност също бяха включени в дневната му програма. Като темпераментно мъжко куче, Алф трябваше да получи основното си обучение в рамките на една година, като за това трябваше да посещава “кучешко” училище. Там животното трябваше да свикне с “обноските”, което обаче много не му пазсвало – Алф си правел това, което смятал за нормално, а срещу упражненията от учебния курс роптаел и не се подчинявал. Поставили му бодлив нашийник, но дори когато шията му се разранила до кръв, кучето не желаело да се подчинява на командата “Място”, въпреки натиска и наказателните мерки. Обучението било прекратено.
ШНАУЦЕРИТЕ
Случаят Алф Алф расна през първите 12 седмици на живота си заедно със своята сестра, при мен – в къщата и градината. Опознаваше околната среда, различни ситуации, хората и другите кучета. След това мителшнауцерът беше взет от една съпружеска двойка – при новите си стопани той заживя в двор, с вход към жилището, където можеше да влиза от време на време. Разходките и обиколките с велосипед из селската околност също бяха включени в дневната му програма. Като темпераментно мъжко куче, Алф трябваше да получи основното си обучение в рамките на една година, като за това трябваше да посещава “кучешко” училище. Там животното трябваше да свикне с “обноските”, което обаче много не му пазсвало – Алф си правел това, което смятал за нормално, а срещу упражненията от учебния курс роптаел и не се подчинявал. Поставили му бодлив нашийник, но дори когато шията му се разранила до кръв, кучето не желаело да се подчинява на командата “Място”, въпреки натиска и наказателните мерки. Обучението било прекратено.
Обяснението? Алф вече беше започнал да се оформя като типичен самец – още като малко кучето беше отделено преждевременно от себеподобните, оставено на свобода и обучението за него беше нещо чуждо. Специалистите препоръчали воденето му със строг нашийник., но и след 2 години, когато кучето било заведено отново на учебен курс, не бил постигнат желаният резултат. Ветеринарен лекар опитал да въздейства на шнауцера с инжекции, но и това не дало резултат и се стигнало до кастриране. Незаивсимо от колебанието на стопаните му и отлагането на операцията с няколко месеца, за съжаление, три и половинагодишният Алф беше кастриран 3 месеца преди да изтече уговорката за връщане при възникване на проблеми, според договора, сключен с мен. Ако не беше това избързване, кучето нямаше да бъде кастрирано. На животното се приписваше агресивността на хиперактивните самци, които посягат на всички наоколо, но това обикновено не се променя след кастрирането.
При първата среща на Алф (в оградено място) с мен, неговият отглеждач, той повлече веднага настоящият си стопанин с очевидна агресивност. Едва когато помолих многократно стопанина да отпусне въжето и да не се намесва, за да се успокои животното, ситуацията се промени. Тогава вкарах нашите две кучки – майката на Алф и сестра му, а кучето се втурна към тях и след няколко минути на адаптация започна бурна игра. Аз и стопанинът отидохме в къщата и подписахме споразумение: шнауцерът се оставя при мен за известно време, а когато стопаните на Алф, които имат нестабилни отношения с кучето, получат обратно животното, да му отделят повече вниманиве, да останат известно време с него и да го наблюдават отстрани.
Алф се върна при мен – не се бяхме виждали две години и половина. Започна да души крачолите на панталона ми, влезе в жилището, набръчка чело, “размишлявайки”, подуши и се върна на старото си място. Още при първите контакти леко помаха с опашка и при командата “Тук”, той се зарадва истински. Ледът беше разчупен и възстановяването започна. Най – напред изхвърлихме бодливия нашийник на боклука. Целият ден премина в промени за Алф – първата разходка направихме със саморазвиващ се (варио) повод и кучето веднага оцени новата обстановка, но то нямаше никакво намерение да се тегли и остана близо до мен. А и кучетата, които бяха в кучкарника, зад загражденията, се отнесоха с доверие към него. По това време се занимавах с една кучешка група, която трябваше да се социализира дотолкова, че след това животните да не създават проблеми на стопаните си. Сред тях имаше и един ховаварт, много сговорчив, който съвсем спокойно се доближи до мрачния шнауцер и само след секунди и той се отпусна и започна играта.
Една седмица по – късно видях “страшния” Алф в нежната компания на двойката дребни керн териери (те са високи до 25см). след три седмици шнауцерът почти перфектно овладя командите от обучението, а винаги при това изпълнение получаваше похвала и лакомство. Вече не съществуваше старото положение, когато при всеки контакт с хора или кучета той проявяваше “обратни” реакции.
На любителите на трите разновидности шнауцери отдавна е известно, че това са енергични кучета, много подходящи и за домашни компаньони, и за спортни дисциплини. Шнауцерите имат много дълга и не много добре документирана история, но това не е попречило те да бъдат любимци на хората от Западна Европа още преди столетия. И великият художник Албрехт Дюрер също е притежавал куче от типа шнауцер, което е увековечил в творбата си “Мадона с животни”, 1492г. Малко история През миналите години две породи – гладкокосмест и “рошавокосмест” пинчер, съществуват успоредно, а никъде и никога не е потвърдено дали формирането на “рошавия пинчер”, т.е. шнауцерът, е следствие от кръстосването на черен пудел, сив вълчи шпиц, болонезер и дори овчарско куче. Едно е сигурно – че в миналото това куче е отглеждано като типично работно животно, а често селското население го използвало и да тегли натоварената количка по калдъръма на пазара. Ясно е, че “рошавите” пинчери са изпълнявали успешно и други задачи – като пастири и преследвачи на мишки и плъхове, като домашни пазачи или като неподкупни нощни охранители на дворовете. Още през XIX век хората, които ги отглеждат, забелязват и тяхната склонност към пазенето на децата. Средните шнауцери най – напред се отглеждали в областите Вюртемберг и Бавария, Германия, където постепенно от кучета на скотовъдците те се превърнали в домашни любимци. През 1895г Йозеф Берта основава “пинчер клуб”, към който се причисляват породите пинчер и шнауцер, а през 1920г. тази организация е преименувана в на “Пинчер – Шнауцер клуб”. Към представителите на шнауцерите принадлежат малкият шнауцер (цвергшнауцер, шнауцер – джудже) и големият шнауцер (ризеншнауцер, шнауцер – великан), а средният тип – сега наричан мителшнауцер, бил известен просто като шнауцер. А трите названия са популярни най – вече заради характерните “бради”. А заради гъстата, рошава космена покривка, те се причисляват към породите, които са много издръжливи на различни атмосферни влияния и се характеризират като животни с желязно здраве и устойчива природа. По време на Втората световна война шнауцерите през всички сезони (вкл. най - суровите зими), изпълняващи по бойните полета на бившия СССР без проблеми със здравето тежки военни задачи – сред нежни виелици и студ, кучетата били подложени на екстремни психически натоварвания, служейки в немската армия. За характера Заложените отдавна положителни качества на шнауцерите и до днес са запазени, и за щастие, те не са попаднали под натиска на селекционерска “мода”. Силата и благородството при тези кучета са в една еднородна сплав, а техният начин на действие е доста независим. Шнауцерите обикновено не вдигат много шум и излъчват едно превъзходно спокойствие, но при дадена ситуация, ако е необходимо, те светкавично “включват” в действие своята изключителна подвижност.В Гремания собствениците им отдавна са наясно, че тези кучета добре понасят живота в колибка, която лесно се поддържа, но шнауцерите не са особено пригодени за живот в кучкарник. Те не понасят никакъв вариант на отглеждане в “неволя”. Някои стопани правят упорити опити да пречупят характера на шнауцера, но кучето едва – едва променя своята “твърдоглавост”, а и при обучение създава фалшива представа, че усвоява прецизно изпълняването на командите. Вълшебните думи, които са валидни при възпитанието на шнауцера, са разбиране и последователност.
Какво казва Йозеф Берта, основателят на “Пинчер – Шнауцер клуб”? Шнауцерът изисква да се проникне дълбоко в неговата същност – на този, който е успял да ги разбере, кучето остава вярно завинаги”. И наистина, разбирането трябва да е една предпоставка за действията на неговия притежател – съпътстващо верността, всеотдайността и партньорството. Кучето показва възхитителна способност за “напасване” към собственика си. Шнауцерите не се препоръчват на комплексирани хора, които желаят чрез едно животно самочувствието им да се повиши... Същото се отнася и за начинаещите в областта на отглеждане и обучение на куче. Със шнауцера чест осе получават неприятни ситуации, когато аматьори се опитват да осъществят многовариантни хрумвания. Възпитанието, съгласно модерните методи, най – много помага да се използва индивидуалното предимство при малките кучета и да се фиксира бъзро по кой път ще се реализира успеха за развитието им. Обучението на “твърдоглавото” малко кученце продължава 7 – 8 седмици, а възнаграждението се дава само в случай, че командата е действително изпълнена. Първоначално се научава изпълнението на “седни”, а по – късно се преминава към “място”, “тук”, “напред” и т.н. При по – голяма настойчивост процесът на обучението може да се приключи за около 5 месеца. В “семейната глутница” от няколко малки шнауцера игрите са съвсем приятелски и забавни. А благодарение на благонравния характер на породата, към нейните представители може да се допусне и по – твърдо отношение, без то да причинява раздразнение. Защото шнауцерите никога не забравят мъченията и лошите “обноски”
Тази порода кучета не е необходимо да се обучава специалнно за пазач, защото неподкупното пазене на семейството и фамилията са типични за характера й. Необикновената подвижност на шнауцера позволява използването му в много области и особено в спортни състезания, където се изисква пъргавина, ловкост и издръжливост. Такова обучение се осъществява лесно от добрите стопани и на спортни състезания за кучета могат да се видят деца и младежи със своите “мустакати” любимци.
Обучението за охранителна служба или за воденето по следа изисква обаче ангажирането на специален треньор. Единият ризеншнауцер например може отлично да се обучи за полицейско или граничарско куче, а пропорциите на тялото му са много подходящи и за работа по време на катастрофи и лавини. Фигура Мителшнауцерът има здрав строеж на тялото и квадратен формат. Това е куче с ръст под средния, с подчертана мускулна система и развит гръден кош. Косменото му покритие е гъсто и рошаво, в черна или т.нар. сол/пипер окраска, а подкосъмът е сив. Главата на кучето е източена, със силна и здрава муцуна. Ушите на шнауцера трябва да са високо поставени, а очите му са овални и тъмни на цвят. Височината при холката на мъжките достига до 45 – 50см и отговаря приблизително на дължината на тялото. Опашката се купира до 2 – 3 – тия прешлен. Крайниците на този “среден” шнауцер са добре замускулени. Теглото на мъжкото израснало куче от породата достига до 18кг, а женските индивиди са с 2 – 3кг по – леки. Характерът му не е агресивен, а дружелюбен и игрив – той е истински симпатяга и веселяк.
Този рошав приятел трябва периодично да се подстригва, косменото покритие да се сресва и изчетква. С машинка се подстригва козината на предната част на врата, ушите и корема. Задната част се подстригва също късо. Косъмът на предните крайници се подстригва също късо. Косъмът на предните крайници се подстригва с ножица, като се определя необходимата дължина. Подстригването не трябва да е тотално, защото космената покривка защитава животното и от топлината, и от студа. Тази процедура не е приятна за кучето, макар че понякога продължава 2 – 3 часа и се повтаря 3 пъти годишно. След подстригване шнауцерът добива “изискан” външен вид. Младото куче Само този стопанин, който е решил сериозно да се занимава със шнауцер, и който няма да пропусне първите месеци за целенасочено обучение, съчетано с удоволствието от разходките, може да се посвети на тази порода! Какво казва опитният отглеждач: “Посещенията на отглеждача и майката (кучката) при малките през първите три седмици след раждането е за препоръчване. Също така, аз винаги каня много деца в развъдника, като по този начин осигурявам тъй – необходимия контакт, както за подрастващите “двуноги”, така и за четириногите. А фазата за оформяне на кучетата е в периода от 7 до 12 седмици – през това време всяко малко кученце се научава да се справя и с конфликтни ситуации и точно тук често стават грешките. При среща с увредено държащи се кучета стопаните би тря бвало да запазят спокойствие, независимо, че любимецът им може да позиквичи дори и само при свирепия поглед на противника.”
Добре е, преди да си вземете малко кученце, да направите няколко посещения при отглеждача и да се запознаете с майката и малките през първите 3 – 4 седмици след раждането. Често някое от кученцата търси целеустремено контакт с “двукракото”, докато останалите малки не проявяват никакъв интерес. Това със сигурност е доказателство, че малкият митеншнауцер ви харесва. А вие също трябва да рещите, дали кучето ви “пасва”. Хранене Младият шнауцер се нуждае от богати на белтъчини и минерални вещества храни. Неспазването на хранителния режим води до смущения в растежа на костите и ставите на животното. Дажбата трябва да бъде от висококалорична храна – 30гр на килограм живо тегло, плюс добавката от задължителните калциеви препарати. Всичко друго, което може да се предоставя на кучето, трябва да става по предписание на ветеринарен лекар. В никакъв случай не трябва “от обич” към животното и само защото то желае да поглъща нещо от масата, да му давате неподходяща храна. Това води до проблеми с обучаването по – късно, а и специалистите твърдят, че безборното хранене съкращава продължителността на живота. Швергшнауцер Шнауцерът – джудже се различава от другите два вида шнауцери по теглото си (5-6 кг) и височината при холката (за мъжките до 35 см, за женските- 33 см). Названието швергшнауцер (шнауцер-джудже) е използвано за пръв път през 1879 г. в Германия. Породата е резултат от селекция на шнауцери и дребни породи. Това дребно, симпатично куче се отглежда лесно в домашни условия и не създава проблеми. Във Франция то е един от най-разпространените дребни компаньони, вероятно, защото швергшнауцерът се поддава на обучение и е най-лесен за овладяване от трите типа шнауцери. Той носи най-малко агресивност у себе си – това е игриво и весело създание. В САЩ породата е причислена към групата на териерите, в Австралия и Англия – към полезните породи, а в Европа – към декоративните.
Минишнауцерът се появява като порода в края на XIX век, а стандартът е създаден в началото на 20-те г. на миналия век и оттогава кучето печели сърцата на любителите на дребни кучета. Той е точно копие, нещо като бонзай на средния шнауцер (мителшнауцер). Независимо от ръста си, това чувствително и послушно животно, което се проявява и като бдителен пазач, е идеалното малко куче-компаньон!
Очевидно е, че трите породи шнауцер се различават само по големина. Всички те имат скъсен, квадратен формат, вдъхващ сила и респект. Общ вид на породата. Глава. Тя е издължена и силна, с издадени надочни дъги. Муцуната завършва с тъп ъгъл. Швергшнауцерът е “украсен” с мустаци и бакенбарди като четки. Ножицовидната захапка при тази порода е задължителна.
Очи. Кучето има тъмни, овални, разположени отпред очи.
Уши. Те са високо разположени. Ушите на швергшнауцера имат V-образна форма и падат сводесто напред към муцуната. Понякога стопаните ги купират и тогава те са изправени.
Врат. Независимо от дребния ръст на швергшнауцера, неговата шия е мощна. Тя е среднодълга, с арковидна линия.
Тяло. Гърдите на това куче са средношироки, а гърбът е къс и мускулест. Крупата му е умерено закръглена, коремът е прибран. Швергшнауцерът има мускулести рамене.
Опашка. Кучето я носи високо. При желание тя се купира до третия прешлен.
Крайници. Предните крака на швергшнауцера са силни и прави, с прибрани лакти. Задните крайници са мускулести и яки, с добре закръглени глезени и стегнати коленни сухожилия.
Лапи. Те са компактни и кръгли, със стегнати извити пръсти, твърди нокти и твърди възглавнички.
Космено покритие. Косъмът на швергшнауцера е характерен – четинест, остър и дебел. Подкосъмът е плътен.
Цвят. Тези кучета се срещат в няколко разновидности на окраската: черна, сол-пипер с по-тъмна маска, сребриста с черно.
Недостатъци. За дефект при швергшнауцера се смята твърде тежкият или подчертано лекият тип. Към недостатъците спадат и: сбръчкано чело, ниско разположени уши, къса муцуна, увиснал или засводен гръб, както и петнистото оцветяване.
Косменото покритие на този малък шнауцер трябва да се реши с четка ежедневно. Външният вид и на трите вида шнауцери се оформя по еднакъв начин. Ножици се използват за оформяне на косменото покритие на части от тялото и при триминговане (прочистване) на косъма на ушите и върха на опашката. Гледан отстрани, силуетът на швергшнауцера трябва да изглежда къс и квадратен.
Веждите се оставят като четки, а косменото покритие по муцуната само леко се тримингова. Правоъгълната форма на главата се подчертава чрез гладът триминг на брадата. Косъмът на опашката се подстригва, за да й се придаде цилиндрична форма. За постигане на по – внушителен екстериор на кучето, космите по крайниците се оставят малко по – дълги и внимателно се сресват.
Всяко куче е различно и качеството на косменото покритие варира – някои екземпляри изискват постоянен триминг, докато други запазват “прическата” си по – дълго. Грумингът (подстригването) трябва да подчертава достойнствата на кучето и да прикрива евентуални недостатъци. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
