|
Смята се, че основен принос за създаването на породата сибирско хъски имат племената на гордите и сводолюбиви чучки, обитаващи арктическото крайбрежие на Сибир отпреди близо 1000 години. Тежките зимни условия по тези места правят живота истинско предизвикателство към хората и животните. Въпреки че живеят във вътрешността, на сушата, чучките ловуват по крайбрежната ивица. За да пренесат своя улов от бреговете до юртите си, те се нуждаели не от тежки, мощни кучета, а от по – леки животни, които да теглят шейните им, без да затъват в снега. От основно значение били способностите на кучетата да изминават бързо големи разстояния, като при това изразходват малко усилия и енергия, което им помагало да се предпазят от студа и преумората.
Сибирско хъски Сибирското хъски е една от породите, стоящи най – близо до древните домашни кучета, по – сходни с вълка от останалите. Учените смятат, че сибирското хъски произхожда от т.нар. “вълкообразно куче на Иностранцев” (Canis familiaris inostranzewi), кости от което са намерени по време на строителството на Ладожкия воден канал.
Смята се, че основен принос за създаването на породата сибирско хъски имат племената на гордите и сводолюбиви чучки, обитаващи арктическото крайбрежие на Сибир отпреди близо 1000 години. Тежките зимни условия по тези места правят живота истинско предизвикателство към хората и животните. Въпреки че живеят във вътрешността, на сушата, чучките ловуват по крайбрежната ивица. За да пренесат своя улов от бреговете до юртите си, те се нуждаели не от тежки, мощни кучета, а от по – леки животни, които да теглят шейните им, без да затъват в снега. От основно значение били способностите на кучетата да изминават бързо големи разстояния, като при това изразходват малко усилия и енергия, което им помагало да се предпазят от студа и преумората.
Поколения наред племената на чучките работели върху създаването на такава порода кучета, която да им е максимално полезна при невероятните условия на Севера. Местните жители създали сравнително дребни, бързи работни животни, с достатъчна степен на интелигентност, за да теглят в екип и не на последно място – непретенциозни за отглеждане. Поради средния си ръст, сибирските хъски били способни да препускат с висока скорост продължително време, но не можели да се сравят с тежък товар. Постепенно станало ясно, че е необходим екип от около 20 кучета, които е в състояние да тегли богатия улов.
Чукчите нямали проблеми с развъждането на кучета, съчетаващи всички качества, необходими за местните условия. С течение на времето , те се проявили като много добри развъдчици, въпреки че днес техните методи биха ни се сторили доста жестоки. В племенната общност не било възможно да се хранят “излишните” гърла...Били запазвани малко женски кучета – по – жизненоспособните, а повечето от мъжките били кастрирани. След първата селекция на качествата и на характера нецеланите екземпляри били елиминирани. Чукчите селекционирали своите кучета на базата на тяхната склонност към теглене, съчетани с възможности за продължително физическо натоварване – те не се интересували от привлекателността на външния вид на животните. За “омекотяване” на характера на сибирските хъски допринесло това, че чукчите ги прибирали в юртите си и ги използвали и като пазачи на имуществото си. Освен това, тези кучета били добри компаньони на децата. Породата, която постепенно създавали чукчите, била от дребни животни, с компактни тела, бързи и с изключителна издръжливост – те били в състояние да посрещнат всяка трудност по време на тежките преходи, а притежавали и много “слънчев” характер!
Многобройните северни племена – якутите, юкагирите, корките и ителмените от Камчатка също отглеждали “теглещи” кучета за шейните си и притежавали много добри впрягове. Но те не били така популярни като развъдчици и техните питомци не били така търсени по пазарите на Севера и местните изложби, както тези на чукчите, които по това време най – общо били известни под названието “малките кучета на чукчите”. А в края на XIX век именно тези животни били “открити” и от търговците от Аляска. Симпатичните кучета постепенно станали популярни в северозиточните й райони и местните хора започнали да ги наричат “сибирско хъски”. По това време в Русия бил свален от власт последният император – Николай II и с монархията било свършено. Това обаче довело до нарушаване на независимостта на чукчите – техните племенни водачи (те били същевременно най – добрите развъдчици на кучета) били затваряни, преследвани и ликвидирани от новата съветска власт. Подобна участ сполетяла и техните уникални кучета! За щастие, търговците вече ги били разпространили из Аляска, чиято голяма част останала владение на САЩ. Сибирското хъски вече било на особена почит – то се отличавало с благ характер, било добър компаньон и пазач на имуществото, отличен “влекач” на шейните – с една дума, единственото превозно средство в северната пустош. А “официалната” история на породата започва през 1930г, когато Американският кенъл клъб я признава. През 1932г е публикуван и първият стандарт на сибирско хъски, а през 1938г, благодарение на любовта и увлечениетъо на някои известни личности и състезатели с кучешки впрягове (Леонард Сепала, Елизабет Нансен, Ева Шорт, Шийли и Нора Демидорф) се създава и формира едно по – задълбочено описание на породата. Обща характеристика Сибирското хъски е средноголямо, бързо и леко работно куче, със свободни и грациозни движения. Умерено компактно и добре окосмено тяло, изправените уши и рунтавото тяло свидетелстват за северния му произход. Типичната му походка е плавна и животното се движи без видимо усилие. – то изпълнява функциите във впряг с голяма вещина, пренасяйки леки товари с умерена скорост на големи разстояния. Телесните му форми и пропорции отразяват равновесието на сила, скорост и издръжливост.
Мъжките представители на породата сибирско хъски са мъжествени, но не груби, а женските кучета са по – фини, но без слабост в телосложението. В подходяща кондиция (с добре развита и стегната мускулатура), сибирското хъски няма излишно, наднормено тегло. Важни измерения (пропорции) Ръст. За мъжките кучета – от
До 23.5 инча (от 53.34 до (59.69см) височина при холката.
За женските кучета – от 20 до 22 инча (от 50.80 до 55.88см) височина при холката.
Тегло. Мъжките кучета тежат от 45 до 60 паунда (от 20 до 27кг). Женските кучета тежат от 35 до 50 паунда (от 15 до 22кг). Теглото на сибирското хъски е пропорционално на височината му. Размерите, споменати по – горе, представляват крайните граници (максимум и минимум) на височината и на теглото и не трябва да се дава предпочитане на нито един от тях. Всяка поява на прекомерна масивност трябва да се санкционира.
Глава
Нейното изражение е проницателно, но приятелско и дори закачливо.
Очи. Те имат бадемовидна форма, умерено раздалечени са и малко косо поставени. На цвят очите могат да бъдат кафяви или сини. Съвсем приемливи са различно оцветените или пъстри очи.
Дефекти: прекалено косо поставени, сближени очи.
Уши. Те са средно големи, триъгълни в сечение и са поставени високо на главата. Ушите на сибирското хъски са със здрав хрущял, добре окосмени, леко засводени отзад. Те са стабилно изправени с леко заоблени връхчета, сочещи право нагоре.
Дефекти: прекалено големи по отношение на главата уши, широко поставени, ненапълно изправени.
Череп. Той е средноголям и пропорционален на тялото, леко заоблен отгоре. Постепенно се стеснява от най – широката си част към очите.
Дефекти: груба или тежка глава. Глава с прекалено фини очертания.
Стоп. Добре обозначен, като гърбът на носа е абсолютно прав от стопа до носната гъба.
Дефекти: недостатъчно изразен стоп.
Муцуна. Тя е със средна дължина, а разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието от стопа до тилния гребен.муцуната е средноширока, като постепенно се стеснява към носа. На върха тя е нито заострена, нито квадратна.
Дефекти: тясна или груба, както къса или дълга муцуна.
Нос (носна гъба). Носната гъба е черна при сивите, жълто – кафявите и черните кучета. Носът има цвят на черен дроб при медночервените индивиди. При белите кучета може да бъде с “телесен” цвят. Съвсем приемлив е розово – ивичест нос.
Устни. Те са добре пигментирани и плътно прилепнали.
Зъби. Породата има здрава, ножицообразна захапка.
Дефекти: всяка захапка, различна от ножицообразната.
Тяло (горни линии)
Врат. Той е среднодълъг, сводест и гордо изправен, когато кучето е в стойка. При движение в тръс, шията е протегната така, че главата се изнася леко напред.
Дефекти: къса и дебела, както и дълга шия.
Гръден кош. Дълбок и здрав, но не прекалено обемист – достига малко над нивото на лактите. Ребрата са добре отделени от гърба, но леко сплеснати отстрани, за да позволяват свободата на движението.
Дефекти: прекалено обемист гръден кош, бъчвообразен, плосък или слаб.
Гръб. Прав и силен, с равна гръбна линия от холката до крупата. Той е среднодълъг – нито провиснал, нито изгърбен от прекомерна дължина.
Поясницата е стегната и суха – тя е по –тясна от гръдния кош, с леко вдадена коремна линия.
Крупата е наклонена спрямо гръбначния стълб, но не толкова стръмно, че да ограничи тласъците на задните крайници.
Дефекти: слаб или провиснал гръб, “шаранов” гръб, наклонена гръбна линия.
Опашка. Тя е добре окосмена – по форма наподобява лисича и е поставена непосредствено под нивото на гръбната линия. Когато кучето е заинтересувано от нещо, обикновено я носи над гърба, в красива сърповидна извивка. Когато е вдигната. Опашката не бива да е завита от едната страна на тялото, нито прилепнала към гърба. Хоризонталната опашка е нормална по време на работа или почивка. Косъмът й е среднодълъг, с приблизително еднаква дължина от всички страни и създава впечатление за кръгла опашка.
Дефекти: лежаща или плътно навита опашка, много рунтава (пухкава) опашка, ниско или високо поставена.
Крайници
Предни крайници
Рамена. Лопатката е добре прилепнала. Раменната кост е леко под ъгъл назад спрямо раменната става и никога не е перпендикулярна на земната повърхност. Мускулите и сухожилиата, които държат рамото, са добре развити.
Дефекти: прави или “хлабави” рамене.
Крайници. Когато кучето е изправено и гледано отпред, крайниците са средно раяздалечени, успоредни и прави, както лактите са плътно прилепнали до тялото и не са извърнати – нито навън, нито навътре. При поглед отстрани, метакарпусът (китката) е леко наклонен – той е със силни, но подвижни връзки. Костите са масивни, но не тежки. Дължината на крака от лакътя до земята е малко поп – голяма от разстоянието между лакътя и холката. Допълнителните (вълчи) пръсти на предните крайници могат да бъдат отстранени.
Дефекти: слаби китки, тежки кости, прекален събрани или разкрачени крайници. Извити навън или навътре крайници.
Лапи. Те са овални. Но не прекалено издължени. Средно големи са, компактни и добре окосмени между пръстите и възглавничките. Възглавничките са твърди, с дебела кожа. При естествена стойка лапите не са изкривени навътре или навън.
Дефекти: меки или разпуснати лапи, големи и груби лапи, големи и груби лапи, малки и фини лапи, насочени навътре или навън.
Задни крайници. Когато кучето е изправено и и гледано отзад, задните крайници са средно раздалечени и успоредни. Бедрата са добре замускулени и мощни. Скакателната става е добре обозначена и ниско поставена. Ако има допълнителни (вълчи) пръсти, те трябва да бъдат премахнати.
Дефекти: изправени скакателни стави, “кравешка” постановка, прекалени сближени или раздалечени крайници.
Космена покривка. Тя е двойна, среднодълга, създаваща впечатление за добра окосменост, но не толкова дълга , че да скрие чистите линии на кучето. Подкосмът е мек, гъст и достатъчно дълъг, за да поддържа покривния косъм. Покривният косъм е прав – лежи достатъчно гладко и не е груб или настръхнал. Трябва да се отбележи, че отсъствието на подкосъм в периода на линеене е нормално. Разрешен е триминг за придаване на по – елегантен вид на бакенбардите, пръстите и лапите. Не е разрешен тримингф на други части на тялото и трябва да бъде санкциониран.
Дефекти: дълга, груба и рунтава космена покривка, твърда или мека космена покривка. Триминг извън разрешените места.
Цвят. Всички цветове от черно до чисто бяло са позволени. Широко са разпространени разнообразни петна по главата (маски), вклчително и някои поравителни шарки, които не се срещат при други породи.
Движение (ход). За сибирското хъски е характерна плавна и наглед неизискваща усилия походка. Кучето е бързо, стъпва леко и когато се показва на изложбения ринг, трябва да се води на отпуснат повод в умерено бърз тръс, демоснстрирайки добро изнасяне на предните крайници и добро тласкане на задните крайници. При оглед отпред, следите на сибирското хъски не са в една линия, но при увеличаване на скоростта крайниците постепенно се изместват навътре, докато следите стигнат една линия – точно под надлъжната ос на тялото. Макар, че следите са събрани, предните и задните крайници се изнасят напред, като нито лактите, нитто колената се изкривяват. Всеки заден крайник стъпва в следата на съответния му преден крайник. Когато кучето се движи, гръбната му линия остава равна.
Дефекти: скъсена, подскачаща или насечена походка. Тромава или клатушкаща се походка (раван). Диагонален ход.
Темперамент. За сибирското хъски е характерен приветлив и деликатен, но в същото време – бдителен нрав. То не показва силно развито чувство за собственост, като стражевите кучета – не е твърде подозрително към непознати, нито агресивно към други кучета. От зрялото сибирско хъски може да се очаква сдържаност и достойнство. Интелигентността, послушанието и силното желание за общуване го правят приятен компаньон и изпълнителен работник.
Обобщение на най – важните природни характеристики на сибирското хъски.
Сибирското хъски се характеризира със средна големина, умерено развити кости, добре балансирани пропорции и свободни, леки движения. То има подходяща космена покривка, красива глава и уши, коректна опашка и добър характер. Всякакви признаци на тежки кости или излишно тегло, скована или тромава походка, дълга или груба космена покривка се санкционират. Сибирското хъски никога не изглежда тежко и грубо, като тежкоатлет, нито пък леко и нежно като спринтьор. И двата пола при сибирското хъски са способни на продължителни физически усилия.
Основните недостатъци (дефекти), характерни за всички породи, са нежелани и за сибирското хъски, затова не са изброени тук.
Дисквалифициращи пороци. Ръст на мъжките кучета над 60см, за женските – над 56см. мъжките екземпляри трябва да имат два нормални тестиса, слезли нормално в скротума.
Коментар към стандарта на сибирското хъски
(по отношение на ръста и теглото, указани в стандарта с кратко уточнение, описано в него, не са необходими повече разяснения).
Глава. Стандартът разчленява наименованието на основните анатомични части, съгласно изсикванията на кинологията – череп, муцуна, нос (носна гъба), устни, зъби, очи, уши.
Може да се отбележи, че стандартът не казва нищо по отношение на комплекта зъби – вероятно се изхожда от факта, че по принцип сибирското хъски е работно куче, независимо че в повечето случаи се използва като компаньон. Според практиката на световноизвестни съдии и кинолози на FCI и AKC, липсата на р1 и р2 (предизвикана от счупвания, последица от инциденти или само счупвания) не се санкционира – изисква се документ от ветеринарен лекар, който се представя при оценяване на кучето. Осъждат се само аномалии, свързани с наследствеността (т.е., когато въобще не е поникнал съответният зъб).
Тяло. То обединява врат (шия), гръден кош, гръб, поясница (кръст) и крупа.
Думите, използвани в описанието и стандарта, са от важно значение и трябва да се имат предвид, защото от конструкцията зависи дивжението на кучето, което за сибирското хъски е от максимална важност – то не трябва само да тича, но и да тегли определен товар.
Опашка. Опашката, която е одобрена от стандарта в естетически аспект, има и важни функции при сибирското хъски (предпазване от студ и управляваща функция при ход). От това, дали една опашка е правилно поставена, зависи работата на едно куче за впряг – още повече, че това е свързано с типа мускулатура и ъгли, които животното трябва да има. Една точна дължина и носене са важни за типичността на породата. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
