|
По света са разпространени повече английски и френски булдози, отколкото една друга тъпомуцунеста порода. Ако някой реши да отглежда бостън териер, скоро ще установи, че намирането му никак не е лесно. В повечето случаи любителите на късите муцуни се насочват към малкия френски булдог, който е много по – разпространен. Двете породи много си приличат, но “французинът” е много по – достъпен. Бостън териерът е представител на американска порода, носеща името на големия град, разположен насевер от Ню Йорк. В Европа и досега тези кучета са рядкост – почти не се срещат по изложбите, но в САЩ те спадат към най – обичаните породи. В един период (през 20 – те години) нещата стигнали дотам, че този териер (наричан тогава American king) бил най – отглежданото куче!
БОСТЪН ТЕРИЕР По света са разпространени повече английски и френски булдози, отколкото една друга тъпомуцунеста порода. Ако някой реши да отглежда бостън териер, скоро ще установи, че намирането му никак не е лесно. В повечето случаи любителите на късите муцуни се насочват към малкия френски булдог, който е много по – разпространен. Двете породи много си приличат, но “французинът” е много по – достъпен. Бостън териерът е представител на американска порода, носеща името на големия град, разположен насевер от Ню Йорк. В Европа и досега тези кучета са рядкост – почти не се срещат по изложбите, но в САЩ те спадат към най – обичаните породи. В един период (през 20 – те години) нещата стигнали дотам, че този териер (наричан тогава American king) бил най – отглежданото куче! Тази позиция представителите на породата запазват доста години, но днес тези славни времена са отминали... Независимо от това, американците са много горди със “своето” куче, въпреки че и неговите прародители са пристигнали в Америка в края на XIX век от Великобритания. Малко история Външната прилика на бостън териера с английския бултериер и американския стафордшир териер не е така очевидна, но за специалистите няма съмнение, че и неговите предци са английските кучета тип “Bull and Terrier”. Но за разлика от посочените породи, развитието на бостън териера по – късно тръгнало в съвсем друга посока – той няма нищо общо с т.нар. “бойни кучета”. От литературата става ясно, че Дж. Хингс от английския град бирмингам е първият селекционер, кръстосвал представители от типа “Bull and terrier” с английски бели териери. В резултат на това, на бял свят се появили потомства, част от които по неизвестни пътища след време се озовали в гр. Бостън, щата Масачузетс, САЩ. По това време тези кучета на външен вид имали малко общо с днешните бостън териери – те били средновисоки, в окраската им преобладавал белият цвят. Животните били ненадминати ловци на плъхове, а и отлични борци – добра “находка” за любителите на кървавите борби. Вероятно по тази причина през 70 – те годоини на миналия век започнало целенасоченото развъждане на новата порода, типична за Бостън и околностите му. И въпреки, че все още най – търсеното качество била силата, вече се обръщало внимание и на примяната във външния вид – за тази цел в селекцията се включвали и други породи (най – често малкият френски булдог, чието влияние върху дооформянето на бостън териера е безспорно).
През 1878г на първата изложба на кучета в Бостън новите териери били представени под общото име “Bull terriers”. Единадесет години по – късно на киноложката изложба в САЩ бил определен вече специален раздел “бултериери с кръгла глава и всякакви цветове”. А едва през 1891г в употереба вече влязло името на града, където кучетата били най – разпространени – любителите започнали да ги наричат Boston Bull. През 1893г почти стабилизираната порода била призната под името Бостънски териер, а клубът станал член на American Kennel Club. Работата по селекцията продължавала и постепенно “бостънците” все по – ясно се отличавали от бултериерите. Проблемите с “уравновесяването” на породата обаче били много и заедно с отлични екземпляри се появявали и нестандартни – с преобладаващ бял цвят, с неправилна форма на главата, без характерния къс нос. Тази стабилност на породата се запазва и до днес, но въпреки перипетиите в селекцията, американците смятат, че именно това куче носи титлата “Крал на Америка”. Кратка характеристика Бостънският териер е изключително подвижно и енергично куче, което веднага забелязва подозрителните неща около себе си. То не обича да лае, но когато се налага, своевременно се “обажда” и активно се намесва. Американците го смятат за много добър пазач, който се противопоставя на какъвто и да е противник. Бостънският териер е смел, но не нападателен, самоуверен – но не твърдоглав. Това куче е възприемчиво и лесно се обучава. От една страна то е неподкупен пазач и храбър войн, а от друга – притежател на чувствителна душа – има нежно отношение към членовете на семейството и е отличен компаньон.
Бостънският териер е с компактно, средноголямо тяло, с характерна къса муцуна и къса опашка. Главата му е с “квадратен” формат и ясно изразен стоп. Очите на бостън териера са раздалечени, кръгли и големи, а ушите му са изправени и се купират така, че да придават на главата формата на “прилеп”. Крайниците на това куче са силни и мускулести, с малки и компактни лапи. Характерното оцветяване на косменото покритие е на ивици от бели петна. Те трябва да са разпределени равномерно по цялото тяло – бяла муцуна, бяла пътчека на главата, врата и гърдите както и частично или напълно бели предни крайници. Задните крайници са бели до половината на долната става. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
