|
Произходът на ши – тцу е забулен с плаща на вековните тайни, но ламаизмът (будистка тибетска религия) предлага все пак някои обяснения за създаването на породата. Една легенда разказва, че ламаисткият бог на учените Маюсри бил съпровождан винаги от кученца, които приличали на малки лъвчета и можели при опасност да се преобразяват в истински лъвове. Китайският император получил като подарък от тибетския Далай Лама свещеното куче ласа апсо. А в императорския дворец това екзотично куче било кръстосвано с пекинските дворцови кученца – пекинезите и така възникнала новата порода ши – тцу (куче – лъв) във вид, много близък до този, в който я познаваме днес. След това китайците с нежелание се разделяли с екземпляри от тази рядка порода и затова такива кученца попаднали в Европа и САЩ едва през 30-те години на ХХ век. Ши – тцу обаче много бързо станали популярни и получили високо признание на изложбите на кучета. Любителите знаят, че миниатюрните кученца са игриви и темпераментни домашни приятели, безстрашни и бдителни пазачи, с характерна горда походка.
ШИ – ТЦУ ЛЪВСКОТО КУЧЕ Преди векове неговите прародители са живели в императорските палати на китайската династия Манджу. А прозвището “лъвско” е произлязло вероятно от факта, че кучето има дълга козина, образуваща грива на врата.
Произходът на ши – тцу е забулен с плаща на вековните тайни, но ламаизмът (будистка тибетска религия) предлага все пак някои обяснения за създаването на породата. Една легенда разказва, че ламаисткият бог на учените Маюсри бил съпровождан винаги от кученца, които приличали на малки лъвчета и можели при опасност да се преобразяват в истински лъвове. Китайският император получил като подарък от тибетския Далай Лама свещеното куче ласа апсо. А в императорския дворец това екзотично куче било кръстосвано с пекинските дворцови кученца – пекинезите и така възникнала новата порода ши – тцу (куче – лъв) във вид, много близък до този, в който я познаваме днес. След това китайците с нежелание се разделяли с екземпляри от тази рядка порода и затова такива кученца попаднали в Европа и САЩ едва през 30-те години на ХХ век. Ши – тцу обаче много бързо станали популярни и получили високо признание на изложбите на кучета. Любителите знаят, че миниатюрните кученца са игриви и темпераментни домашни приятели, безстрашни и бдителни пазачи, с характерна горда походка.
Най – важното при отглеждане на тази порода е грижата за космената покривка. Тя е дълга, твърда и гъста, с плътен подкосъм. Има здрава основа и може да бъде както права, така и леко вълниста. Необходимо е тя ежедневно да се разресва, за да не се сплъсти на снопчета възли, които се разчесват много трудно – това е истинско мъчение и за кучето, и за стопанина.
Главата на ши – тцу е широка, с къс, “ръбест” нос. Тя е покрита с дълги косми, падащи над очите и образуващи брада и бакенбарди. Муцуната е квадратна и къса, леко чипа, с отворени ноздри. Зъбите на кучето се затварят клещовидно или ножицовидно, но се допуска и лека обратна захапка.
Очите на кучето са големи и поставени доста раздалечено. Обикновено те са тъмни на цвят, а при индивидите с кехлибарена или пъстра окраска могат да бъдат и по – светли. За да се избегнат очните инфекции при представителите на породата, обикновено дългата космена покривка на челото се връзва високо на темето.
Ушите на ши – тцу са дълги, увиснали и богато окосмени. На пръв поглед те се сливат с врата на кучето.
Тялото на тези кучета е по – дълго от височината му при холката. Гърбът е равен, гръдният кош – широк, а крайниците са къси, мускулести и богато окосмени. Лапичките са кръгли и също богато окосмени, от което изглеждат по – големи, отколкото са в действителност. Това изящно екзотично куче е с максимална височина при холката 26.7см, а теглото му е от 4.5 до 8 кг.
Опашката е високо поставена, извита към гърба и много пухкава, като голям пискюл. Според стандарта, тя трябва да достига по дължина до главата!
Космената покривка може да бъде оцветена в най – различни нюанси. Цветните екземпляри с бяло кичурче на челото и на върха на опашката са много ценни от любителите и познавачите на породата. Ши – тцу има богато окосмяване на темето и над носа, което му придава вид на хризантема.
През 30-те години на миналия век англичаните започнали дооформянето на интересните кучета и така Великобритания става втората “родина” на дребните, но безстрашни и горди ши – тцу. Породата е записана в стандартите на МФК под №208 през 1940г. Използвани са препечатки от списание “Обичам те, животно”, издател ЕТ “Животно”
Коментари () |
|
|
|
 |
