|
Английски кокер-спаньол В продължение на много десетилетия кокерите са били една от най-популярните породи в света, благодарение на техния весел характер и благородна външност
При това кокерът е много компактен: теглото му е 12-14,5 кг, ръст - 38-40,6 см при холката. В същото време той е с хармонично телосложение, което му позволява да проявява голяма издръжливост.
Много е дружелюбен и нежен в отношенията си с хората. Заради жизнерадостния си характер е наричан от англичаните "merry cocker" - "весел кокер".
Кокер-спаньолът е интелигентен и аристократичен, неговата дружелюбност никога не преминава в досаждане, в кучешкият свят е джентълмен който си знае цената.
Въпреки, че тази порода се е формирала в продължение на няколко века във Великобритания, все пак по произход кокерът е испанец: предполага се, че дългокосместото испанско куче е било донесено от келтите в сегашната му родина около 900 г.пр.н.е.
Едно от първите сведения за породата е от X в.пр.н.е. В издаден от краля на древен Уелс закон се предвиждало сурово наказание и голяма глоба за кражба на кокер.
Преди няколко столетия спаньолите били развъждани и за лов на соколи. В резултат на селекция вътре в семейството на спаньолите бил получен най-малкият и пропорционален от тях - кокер-спаньола. Днес това е преди всичко домашно куче, отличен спортист и прекрасен помощник по време на лов.
От цялата твърде многобройна група породи, обединени под общото наименование "спаньоли", английският е най-популярен. Това куче е признато за отделна порода през 1892 г. от Английския кенел-клуб. През 60-те години на XX в., когато изложбите на кучета станали много популярни, спаньолите започнали да се разделят на големи, с тегло над 11 кг (филд-спаньол), и дребни, с тегло до 11 кг (кокер-спаньоли).
Повечето кокери лесно се приспособяват почти към всеки човек и към различни условия на отглеждане. Еднакво добре се разбират с деца и с други домашни животни. Лаят малко и умеят да избягват конфликтите с други кечета.
Но бъдете на щрек: не всички кокери са такива! Спаньолът притежава достатъчно твърдост и вилен дух, за да може да се погрижи да се погрижи за себе си. Някои мъжкари са доста заядливи и надценяват възможностите си като предизвикват доста по-големи кучета, като немски овчарки и ризеншнауцери. Схватката може да има неприятни последствия не толкова за бързия и повратлив кокер, колкото за нервите на неговия стопанин.
Кокерът е способен да "донесе" всичко, което може да повдигне. Той не се смущава от големината или материала, от който е направен предметът. Подаването му доставя голяма радост, той често носи първата попаднала пред очите му вещ. Това е начин да покаже на прибиращият се у дома стопанин своята любов и привързаност. Ако не намери нищо подходящо, той може да ви захапе леко за ръката или да се опита да издърпа ръкавицата или шапката от ръката.
Не бързайте да наказвате кучето, ако е отмъкнало вашите пантофи, когато е било само у дома, и ги е скътало по време на играта: прекалено строгото наказание може да развали вроденото умение за подаване.
Прекрасното телосложение на кокера, великолепните мускули в областта на холката, плещите и шията, здравите челюсти и големите зъби му позволяват да повдига много тежки и големи предмети. Често донесеният дивеч по време на лов може да се сравни с размерите на самото куче.
Всички спаньоли, освен ловните си качества, притежават и вродени стражеви инстинкти. Но някои малки кокери проявяват инстинкта си на пазачи толкова рано, че неопитните стопани, които неволно поощряват тези стремежи на своя любимец, довеждат "охранителната им страст" до абсурд.
Бъдете внимателни възпитатели на своя кокер-спаньол, едновременно строги и справедливи и ще получите предан приятел и помощник в лова. Кокерът е надарен от природата с великолепно здраве и запазва работоспособността си до дълбока старост.
Отглеждането на малкия кокер е лесно и не създава големи проблеми. Няма нужда от специални добавки срещу рахит в храната, много месо и продължителни разходки, за да се предпази от рахит в периода на растеж. Благодарение на своя жив темперамент и безгранична енергия той успява за 15 мин. да пробяга толкова, колкото едно голямо куче не може да измине и за 1 час. Това е куче, движено напред не от силата, а от страстта.
Ако имате намерение да използвате своя кокер-спаньол за лов, трябва добре да се погрижите за неговата дълга и мека козина, като я подложите на триминг. Ако изложбеният триминг е произведение на изкуството и е най-добре да се прави от специалист, то санитарният е по силите на всеки. Желателно е първият триминг на кучето да се става твърде рано.
Благодарение на своя ефектен външен вид и чудесен характер английският кокер-спаньол е много популярен сред любителите на кучета именно като домашно и изложбено куче. Повечето развъдници по света произвеждат кокери, предназначени за участия в изложби. Ето защо кучетата от тази порода далеч не са еднакви по своите ловни способности - това непременно трябва да се отчита при избора на кученце.
Коментари () |
|
|
|
 |
