|
Без породите бигъл и блънхаунд и без кръстоските с по-малките късокраки френски кучета днес не би съществувал басетхаунд. Този домашен любимец е с набраздена от бръчки по челото глава, дълъг гръб, кротки очи, клепнали уши и с предизвикателно вирната опашка. Не е агресивен и е изключително предан на своите стопани.
Повдигането на ушите, изразителният поглед, настръхването на козината и положението на опашката – всичко това има кодиран смисъл. Реакциите особено добре можем да наблюдаваме по време на разходка, когато басетът се натъква на себеподобни. При срещите си с тях се държи дружелюбно, но ако бъде провокиран, при повторна среща вече няма да поздравява, а елегантно ще ги избягва.
Басетхаундът не лае много, но който го чуе, без да го вижда, предполага, че той е грамадно куче. Дори Шекспир го прославил в свое стихотворение така: “От гърлото му излиза тон като звук на рог и камбанен звън.”
Тази порода се слави със силно развит ловен инстинкт. Басетът винаги долепя нос до земята и души, като че ли следи плячка. Това може да бъде неприятно за собственика по време на разходка, защото, когато неговият любимец хване следа, може да се отдалечи твърде много от традиционния маршрут. Не е желателно да се опитвате да премахнете този навик, просто е нужно да обърнете малко повече внимание в ранното възпитание на своето куче.
Един англичанин, развъждащ басети, посъветвал нерешителен купувач по следния начин: “Двойно развлечение и удоволствие е, когато си отглеждаш два басета вместо един.” Е, сигурно е забавно да имаш любимец, който мете пода с уши и трудно взима завоите вкъщи!
http://magi.triada.bg/article.asp?topic=DL&id=DL70
Коментари () |
|
|
|
 |
