Първо трябва да кажа,че тази страница е една от най-сложните, която съм правил за света на Молосите. Тъй като Мастиф е моята любима порода,наистина се затруднявам да подбера само малка част от огромното количество информация за нея. Толкова много е писано за историята на Мастифа и толкова бих искал и аз да споделя с тези , които четат това. Може би някой ден ще направя тази страница по-голяма ,с няколко категории ,но засега трябва да се придържам към краткия и лесния за четене вариант.Британският Мастиф е считан от мнозина за най-чистокръвната и най-старата от Молоските разновидностти , но всичко зависи от това,което включвате в наименованието.

Определено във Великобритания е имало Молоси много отдавна ,но да се каже ,че това е бил Мастифът от наши дни,това е просто невероятно. М.Б.Уин , автор на първата книга за породата от 1886,предполага,че Английският Мастиф от най-ранни времена е съществувал във Великобритания ,в чист вид наподобяващ едър булдог в много отношения,и е бил родоначалник на породата Също така той вярва ,че това куче е било кръстосвано с по-едри видове, по-точно с Тибетски Мастиф , с който ни запознават Финикийците, като се формира голямо разнообразие от представители на породата. Съгласен съм с Уин относно еднаквия произход на Мастифа и Булдога. Родоначалната форма трябва да е дошла от Британските острови преди доста време,защото при нахлуването на Римляните в Англия ,те се срещат с Английските кучета за борба и докладват ,че те се срещат в две форми- по-едра и по-дребна.Това предполага ,че древният Британски Молос вече се е бил разделил на две породи и пра-Булдогът,и пра- Мастифът са се били появили.

Вярвам,че след разделянето Мастифът и Булдогът често са били кръстосвани помежду си, но трябва да помним, че Булдогът преди не е приличал на съвременния Английски Булдог въобще, и в миналите дни двете породи не са се различавали толкова много. Има отнасяния към Мастиф и Булдог в староанглийската литература , но също така и към “Бул мастиф” , “мастиф с жилка на бул” и “бул и мастиф” доста преди създаването на модерния Булмастиф.Древният Британски Молос ,или Мастиф, най-вероятно е бил куче от типа и размера на Булмастифа , и двете крайностти , Булдогът и Мастифът ,са се появили от него.

Общоприетата Финикийска теория като обяснение за съществуването на Мастифа в Британия е малко вероятна.Д.Б.Олиф ни задава брилянтен въпрос в книгата си от 1988 “Ръководство за отглеждане на Мастиф и Булмастиф”: “Възможно ли е тези хитри търговци да са донесли нещо толкова тежко и нетрайно какъвто е живият Мастиф като артикул за бартер?”.Също така той пише,че на практика не е доказано дали финикийците са достигнали Великобритания.Това аз не знам и не искам да разсъждавам върху него.Обаче въпросът ми към тези ,които вярват във Финикийската теория ,е следният: На Британските острови е имало кучета преди “пристигането на Финикийците” и колко кучета е трябвало да вземат с тях ,за да избегнат тяхното прекомерно смесване с вече съществуващите Британски породи ,така че типът и размерът им да не изчезнат? Както казах по-горе, Римляните срещнали тези Молоси , когато достигнали Британските острови, но те ги описват като две разновидностти –по-едра и по-дребна и следователно предполагат съществуването и на “Мастиф” ,и на “Булдог”. Възможно ли е тези две разновидностти с общ предшественик вече да са се били разделили в две породи от Финикийското посещение до Римската окупация?Дейност ,която е трябвало да бъде свършена в период без съвременното систематизирано селекциониране и във време ,когато хората са имали трудностти със собственото си оцеляване.Може би е по-точно да приемем ,че тези кучета наистина са дошли през Европа доста по-рано.Отново ще пиша за това по-нататък.

Римляните са писали за Британския Пра-Мастиф както и самите Британци и има толкова писано по темата, старо и ново,че вместо да изброявам имена и години тук, ви препоръчвам отличната книга на Дъглас Б.Олиф: “Ръководство за отглеждане на Мастиф и Булмастиф”. В “История на Мастифа” от М.Б.Уин също има интересни неща. Уин извършва огромна работа за събирането на информация,която иначе би била изгубена в бъдеще и трябва да сме му благодарни за запазването на този материал.

В своята история Мастифите били използвани като” гладиатори “, които се биели с мечки, лъвове и животни и дори се говори,че понякога са побеждавали едновременно лъвове,мечки и леопарди отново индивидуално .В началото на 80те мнозина считали Мастифа малко или много за изчезнал.Биуик казва,че Мастифите в чисто и несмесено състояние били рядкост.През 1803 В.Таплин пише ,че представителите на породата намаляват в резултат от експериментално кръстосване с други видове.Джон Скот продължава оше по- нататък и през 1820 пише ,че чистокръвно отгледани Мастифи не могат да бъдат открити повече.В края на 70те и през 80те много гледачи на Мастифи внасят чужди разновидностти на вида и някои селекционери използват породи,известни като алпийски мастиф,испански бул-мастиф и др. в програмите си на развъждане.Г-н Томсън отглежда кучка ,която била наречена” Дукеса”. Тя имала необичайно голяма глава с къса и тъпа муцуна и печели успешно на киноложките изложби в периода 1863-65.Мнозина предпочитат тази форма на главата и това води до спорове относно типа на главата и муцуната ,които Мастифите трябва да имат.Без съмнение кучетата от вида “Бул и Мастиф” ,които са кръстоска между Булдог и Мастиф ,подобно на съвременния Булмастиф ,били използвани за развъждане на Мастифи с цел по лесно получаване на оригиналното оформяне на главата при породата.

Историята на Мастифа от 1900 до днес е известна с детайли и може да запълни доста дебели книги.Извличането само на няколко изречения от тази история и поставянето им на страничка като тази е трудно,ето защо още веднъж ви препоръчвам изключителната книга на Г-н Дъглас Б.Олиф .Все още смятам,че това е най-добрата книга, писана за Мастифа.Единственото нещо ,за което бих искал да пиша тук, е факта,че след Първата Световна Война видът не е била никак многоброен, а след Втората е почти изчезнал.Много от хората в Англия са били неспособни да задържат такива едри кучета в период , когато е имало толкова малко храна ,и повечето Мастифи били унищожени.

Някои кучета били изпратени в безопасност до Америка,но техният брой е нищожен в сравнение с тези ,които трябвало да бъдат умъртвени.В крайна сметка след Втората Световна Война в света не остават много Мастифи, освен малък брой в Англия,който се свежда до седем през 1947.В САЩ те не са повече отколкото в Англия.Канада притежава малко повече и дори изпраща една двойка в Англия през 1949.Поради всеотдайната работа на Клуба на Стария Английски Мастиф и неговите членове Мастифът бавно се завръща от точката на близко изчезване и ние, които обичаме породата ,трябва завинаги да уважаваме труда на тези личностти.

В миналото Мастифът се е срещал в по-голямо разнообразие от цветове в сравнение с днес и не е било необичайно да се видят Мастифи с големи бели петна,често по гръдния кош и продължаващи към муцуната и челото,като тези илюстрирани долу.Известни са дори разноцветни кучета като показаните горе.

Често се срещали черни кучета,които сега са изчезнали.Последният черен Мастиф е регистриран през 1904.Днес мастифите са предимно в светлобежово,сребристо,с кафеви,оранжево-розови или 4ерни пръски.Стандартните цветове обаче са следните: оранжево-розово,светло сиво или светлокафяво с по-тъмни петна.В случая с черните напетнявания кучето е толкова тъмно пигментирано, че прилича повече или по-малко на черно.Самият аз притежавам такова куче и снимката му може да се види долу.В.К .Тонтън пише през 1911 “За черните Мастифи се говори, че са били известни през отминали години и понякога чуваме за видяно куче с такъв цвят дори сега.Самият аз никога не съм попадал на такова ,въпреки че често съм виждал толкова тъмни кученца,че могат да бъдат сбъркани за черни” .Тонтън също така казва “Червеното е друг цвят ,който е бил разпространен преди 30 или 40 години,но е отмрял,и аз не съм виждал куче с такава окраска ,на чието родословие да може да се разчита, в продължение на години”.Днес понякога се раждат Мастифи с дълга козина като резултат от кръстосване с Алпийски Мастиф (Ст Бернар,Санбернар),и някои твърдят ,че такова се е правило в определени линии дори допреди 20-30 години.

Аз подкрепям стария английски вид на Мастифа. С това твърдение заявявам,че не съм съгласен с клубовете за развъждане в определени държави,които са променили оригиналния Британски стандарт ,за да пасва по добре на техните предпочитани характеристики.Това е английска порода и следователно трябва да следваме оригиналните параметри ,зададени от Английският киноложки клуб.Стандартът е пределно ясен за това как трябва да изглежда Мастифа в общи линии и силно препоръчвам на селекционерите от която и да е страна да следват този стандарт.Едно от най-важните изисквания трябва да бъде типа и развъждането на определен тип.Тъжно е ,че има толкова Мастифи ,които нямат стандартна глава,и тук в Скандинавия имаме доста много от тези сгрешени Мастифи.В края ще намерите някои примери за правилен и грешен вид.

Ако вашият Мастиф няма точните характеристики ,не го развъждайте,толкова е просто .Тук в Скандинавия виждаме все повече хора , които размножават техните Мастифи , без да се притесняват за типа.Обсъждал съм този въпрос с голяма част от тези селекционери,но те не виждат нищо погрешно в характеристиките на кучетата си и се оправдават с това:” ок,може да има няколко типа ,но аз предпочитам този на моето куче” и” вашите кучета имат твърде много отпусната кожа,твърде къса муцуна,твърде голяма глава и т.н “Всеки,който знае стандартните показатели, знае колко грешат и снимките по-долу потвърждават гледната ми точка.

Друго, към което всички гледачи трябва да се стремят,е добрия темперамент и силния ум. Твърде често в изложбения кръг има кучета, които показват срамежливост, и е доста дразнещо да видиш 110 килограмов ( 220 паунда) Мастиф с подвита опашка,страхуващ се от всеки и всичко.Всички Мастифи,които са срамежливи,трябва да бъдат изключени при подбора.Хиляди пъти съм виждал проблема при кучета от едни и същи линии ,поколение след поколение със свита между краката опашка. Както в случая с типа гледачите на тези срамежливи Мастифи често не виждат проблема и са доволни от поведението на кучето вкъщи.

Мастифите са едри и добродушни.Те никога не бързат,а предпочитат да вървят бавно.Привързани са към собствениците си и обожават компанията на деца.Въпреки че много хора възприемат породата като фамилно куче ,надявам се те не забравят ,че Мастифът е и работно куче и наистина му харесва да бъде използвано като такова.Тялото му е едро и мощно.Трябва да бъде симетрично и с добре оформено телосложение, четирите крака трябва да са във всеки “ъгъл”.Тялото е масивно,дълго,широко с добре изразени мускули.Едри кокали.Главата е най-важна ; широка с плоско чело.Добре развити мускули на слепоочията и бузите.Муцуната е къса като дължината й се отнася към цялата глава и лицето като 1 към 3.Главата трябва да изглежда квадратна от всички ъли.Козината е къса и гъста ,но не твърде фина около раменния пояс,врата и гърба.Цветът й е оранжево-розов,светлобежов или на пръски в комбинация с другите два.Оригиналният Британски стандарт не дава минимум и максимум височина,за разлика от Американския.Нормалният размер на Мастифа е около 75см ( 924,4 ин4а) между хълбоците и 80-90кг (176-198 паунда) ,но много Mастифи надхвърлят 100 кг и най- едрите и тежки представители на кучешкия свят идват от тази порода.

Авторски превод: Мариета Петева Стоева
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари