|
Тибетският Мастиф е приеман от мнозина като родоначалник на Молоските породи по света.Има някои противоречия относно какъв вид куче е наистина. Някои казват , че не е Мастиф и трябва да се нарече Хималайско планинско куче вместо сегашното си име. Други твърдят ,че историята ясно показва, че породата е истински Мастиф.Трети смятат ,че оригиналният Тибетски Мастиф е изчезнал и сегашната разновидност е кръстоска между няколко типа кучета, идващи от Тибет .Кой е прав е трудно да се каже.Обаче трябва да се имат в предвид две неща: стандартът за Тибетския Мастиф не е създаден нито в Тибет,нито от негови жители.Създаден е от западняци в началото на 1900 въз основа на мнението им как трябва да изглежда породата. Изображенията на “Siring”(“ Благородник”), собственост на Принца на Уелс, от 1800та ясно показват едро куче от типа на Мастифите. През 1800та Самюел Търнър в своята статия за пътуването си до Тибет пише, че бил силно впечатлен от Тибетските Мастифи и ги описва като ” достатъчно огромни, за да се преборят с лъв, ако смелостта на кучето отговаря на размерите му. В кръчмата “Куче и Заглушител” (“ The Dog and the Muffler”) , близо до границата с Уелс в Англия , може да бъде видяна препарираната глава на Тибетски Мастиф. Kучето било доведено живо в Англия от Английски военен лекар през 1908. То живяло около 14 години.Окраската му е червеникаво- светлокафява с дълга козина и дебело подкожие.
Виенският граф Сзернин ( Czernin ) притежавал двойка Тибетски Мастифи, която била изследвана и описана от германеца Ернст Бекман (1853-1923), и това описание ясно ни показва, че това е животно от ясно отличим тип Мастифи. Първоначално задачата на Тибетския Мастиф била да защитава и пази добитъка, селото и караваните от хищници, бандити и враждебни племена. Едно от Тибетските имена на кучето е Do Khyi, което означава “ куче, което е завързано “.Обикновено то било освобождавано от веригата, когато трябвало да се свърши някаква работа , като например през нощта за пазене на селото.Кучетата били контролирани само от собственика, за да станат по-диви и яростни с цел по-добри качества на защитник и пазач.Тибетските Мастифи често носели предпазна яка, направена от фини сплъстени косми от опашката на як и боядисана в червено.Първият внос на Тибетски Мастифи на Запад бил най-рано през късните 1800 и Британският стандарт за породата е написан през 1930те. В Хималайския регион има доста разновидностти на породата: Dzi-Kyi, Naj Khji, Tsang Khyi (Sang Khyi) , Do Khyi и Sgo Khyi. Като добавка са Бангара и Ботия, приемани от мнозина като самостоятелни породи,а от други като подразновидностти на Тибетския Мастиф.Днес съвременният западен Тибетски Мастиф може да се класифицира като “Мастиф” типа Tsang Khyi или “овчарския” Do Khyi , a поради смесване има голямо разнообразие от представители между тези два типа. Изводът е, че Тибетският Мастиф е модерна,създадена на запад порода, която може да се използва за формиране на подтипове, които съвсем спокойно биха могли да бъдат развъждани като различни породи. Тибетският Мастиф е независимо куче със силна воля.Той е считан за изключително интелигентен, странящ от непознати, силно привързан към своето човешко семейство като ги защитава с цената на живота си и това го прави отличен пазач на дома.Женските имат едно единствено малко всяка година , което показва, че това все още е примитивна порода.Тибетските Мастифи съзряват бавно,женските достигат полова зрялост на 2-3 годишна възраст, докато за мъжките са необходими поне 4-5 години . Тибетският Мастиф е силно, добре сложено куче със здрави кости.Трябва да има широка и едра глава , масивен череп, широка и квадратна муцуна, добре изразен тил и стойка, добре развити устни с умерена дебелина.На челото трябва да има бръчки.Козината на Тибетския Мастиф е със средна дължина като запазва двойното си окосмяване през цялата година,обикновено опада през пролетта и тогава кучетата се нуждаят от усилено ресане.Мъжките имат значително по-тежка козина от женските.Козината никога не трябва да бъде вълниста или къдрава.Най-често срещаните цветове са черно и светлокафяво ,други цветове са тъмно черно , златисто, кафяво, различни нюанси на златно и сиво ,самурено черно и много други. Позволено е да има голямо бяло петно на гръдния кош както и малки бели “пръски” по краката. По отношение на размерите много селекционери се стремят да достигнат тези ,посочени в стандарта, но има екземпляри ,които дори напълно порастнали ,не покриват даже долната граница.Стандартният минимум за мъжките е 66 см
( 25,9 ин) между плешките, а за женските 61см (23,9ин). Теглото не е посочено сред стандартните характеристики, но за по-едрия ” Мастиф” тип на Тибетските Мастифи мъжкият трябва да тежи 60 кг (132 паунда) ,а женската, която винаги е значително по-дребна, поне 50 кг (110 паунда). Бекман започва своето описание като казва ,че кучетата носят опашките си завити над тялото като Шпицовете.Той е изненадан от размерите им ,тъй като е очаквал да са по-големи. По-нататък той пише: “Нямаше как да се направят измервания,тъй като те бяха твърде яростни. Имат размерите на малък Нюфаундленд, но с по-голяма и широка глава.На врата имат гъста и дълга козина,почти като лъвска грива.По гърдите, гърлото и опашката козината е още по-дълга и виси надолу ,но без да се къдри.Под корема и задните крака козината е дълга и се завива, но тази дължина липсва по предните крайници.Тази голяма грива предпазва горната част на шията, а под главата образува “брада”, правейки главата да изглежда, с всички нейни бръчки по широкото чело и дългите висящи устни,като покрита с къса коса. Малките уши също са покрити с къса козина, а малките очички искрят и правят лицето мнително.Муцуната е къса и все едно е прерязана, с дебели висящи устни. Гледана в анфас изглежда малка в сравнение с големия и широк череп.Цветът на козината е наситено, искрящо черно,с характерно оцветените в светлокафяво петна, въпреки че те са малко и не са навсякъде.Над очите имат сиво-кафяви петна, както и от вътрешната страна на краката . Независимо от късичките и пълнички крайници,тези кучета са много бързи ,подвижни и могат да правят невероятно високи и дълги скокове.”
Превод: MerryStro специално за зоомания
Коментари () |
|
|
|
 |
