|
Сърбия, №41 по МФК; вис. холка: мъжки 58-62 см, женска 54-56 см; тегло: мъжки 35-45 кг, женска 30-40 кг Произход. Породата има общ произход със старата българска каракачанска овчарка, за чийто предшественик се смята тибетският дог, проникнал на Балканския полуостров по време на завоевателните походи на Александър Македонски, който имал слабост към едрите молосоиди. Древногръцкият учен Аристотел (384-322 г. пр.н.е.) в трудовете си споменава за кучета молоси, отглеждани в областта Епир (наричани епирски кучета), на територията на днешна Македония, Гърция и Албания. По време на Римската империя такива кучета са били използвани за гладиаторски битки, а също и за охрана. По-късно от тези епирски кучета се обособили две самостоятелни породи: сръбският шарпланинец и българското пастирско куче - каракачанската овчарка.
Екстериор. Средно едро куче с внушаващ респект външен вид. Има пропорционално развита глава с ниско поставена замускулена шия,
прав нос и черна носна гъба. Очите са тъмни, бадемовидни, с мрачен, суров, респектиращ поглед. Ушите са средно големи, висящи надолу. Крайниците са добре замускулени, с овални лапи. Опашката е високо поставена, средно дълга, дъговидно отпусната надолу; може да се купира късо. Космената покривка е гъста, дълга до 10 см, със силно развито подкосмие. Окраската е стоманеносива или ръждивокафява, като се допускат бял нагръдник и бял цвят на
крайниците. Качества и предназначение. Шарпланинецът е смело и силно куче, което в бивша Югославия се използва за военни цели. Намира приложение и като куче за погранична и спасителна дейност, а също и като пастирско куче. "Енциклопедия за кучето"
Венелин Денков
Коментари () |
|
|
|
 |
