|
Кучетата от тази порода проявяват в социално отношение все още черти на вълци. За добър избор на Саарлос куче-вълк е най-добре да се държат повече животни заедно в един вид глутница. Тогава те изработват помежду си една ранг-листа, на чийто връх, обаче, винаги стои собственикът като "алфа-водач". За да се постигне това, се изисква известна доза вещина при възпитанието на кучета.
Когато тази ранг-лист вече е създадена, тя винаги се съблюдава от кучетата. Също и семейството на стопанина е включено в това подреждане. По същия начин това се отнася и за гостите, които са поканени от собственика. Вероятно кучетата искат да вземат участие в почти всичко, което господарите им правят и са наранени, когато ги изключват от определени дейности. Поради това и въз основа на необходимостта от последователно обучение, Саарлос-кучетата не са порода за начинаещи. Още по-малко това се отнася за хора, които твърде много са на път и животните трябва дълго да остават сами.
Саарлос-кучетата не са кучета за града. На полето, сред открита природа те се чувстват най-добре. Продължителните разходки доставят на тази порода много радост. Същевременно собственикът на едно Саарлос-куче трябва да е подготвен при своите екскурзии през гората за някои недоверчиви и дори доста страхливи погледи от страна на срещаните минувачи. Външната прилича с все още плашещия хората вълк е много голяма. Рядко се предоставя възможност да се обясни на недоверчивите, че това е само едно куче, което е в много тясно родство с вълка. При това Саарлос-кучето е твърде резервирано спрямо непознати. Обикновено не е неприятелски настроено.
В 30-те години на това столетие холандецът Лендерт Саарлос започва отглеждането на една нова кучешка порода. Той искал куче, което да е вярно, привързано и заслужаващо доверие. Освен това да притежава силен естествен имунитет спрямо различни болести и което при това да бъде използвано за работа. Повечето познати кучешки породи му се стрували твърде питомни и в неговите очи изглеждали дегенерирали. Той се стремял към "истинското" куче, генетически съвсем близо до прадядото на всички кучета - вълкът. За да създаде тази нова, но едновременно първоначална порода, Саарлос избрал за родители една вълчица на име Фльор и баща немска овчарка, който отговарял на звучното име Жерар ван де Франзенум. От тези двама произлезли 30 потомци. Само три от тях били използувани по-нататък за развъждане.
Саарлос-кучето достига ръст от около 75 см и тегло 40 кг. Обикновеното му оцветяване е върху кафява и,сива основа, вълчи цветове и бежово до бяло.
Тази първа генерация от новата порода били твърде резервирани към хората, но в никакъв случай страхливи. Саарлос намерил поддръжници в холандското генетическо общество. Особено високопоставеният учен Ленард Хагендорн бил така завладян от идеята на отглеждача, че му предоставил в помощ при неговата работа един екип от научни работници.
Първоначалната еуфория била рязко прекъсната, когато в Европа, също и в Холандия, избухнала Втората световна война. Саарлос създал по-нататък своята нова кучешка порода по принуждение без ценната научна помощ.
На Лендерт Саарлос не се удало да обучи новата порода като полицейски кучета, също и възпитанието им като кучета-спасители не се увенчало с успех. В началото на 50-те години успял да извърши пробив, след като един екземпляр от новата порода минал през изпитанието за водач на слепи.
За да усили първоначалните качества на вълка, Саарлос кръстосал през 1962 г. още веднъж с една вълчица, която той от привързаност към майката на породата нарекъл Фльор II. Той не залагал особено на голямата стойност на външния вид на своите нови кучета, от всички неща държал най-много да запази първоначалния характер на животните.
Лендерт Саарлос умира в 1969 г. и се него се загубва контролът върху правилното отглеждане на породата. Специалистите стигат до извода, че в следващите години на неправилно отглеждане, някои от положителните качества на породата са изгубени. Много любители на новата порода били смутени от характера на животните, подобния на вълк опасен и див изглед не им говорели добре. Те, обаче, опитали чрез кръстоски да отстранят тези недостатъци. За да се спре подобно развитие, през 1975 г. породата е официално призната и стандартите й точно определени. В спомен на създателя й тя бива въведена под името Саарлос-куче-вълк. Няколко години по-късно последвало и признаването й от FCI (Международна киноложка федерация).ПРЕВОД ОТ НЕМСКИ: АНА БЪЧВАРОВА
Авторски права: Списание "Моят приятел кучето"
Коментари () |
|
|
|
 |
