|
Тибет-Великобритания, №227 по МФК; вис. холка: мъжки и женска 22-28 см; тегло: мъжки 5-7 кг, женска 4-6 кг Произход. Древна порода кучета, отглеждани още преди 2000 години в най-високото плато на Земята - Тибет. Острият климат закалил тези кучета преди всичко чрез дългата груба космена покривка, която е характерна и за другите тибетски породи. Столетия това куче е било забулено в тайнственост, отглеждано само в тибетските дворци и манастири като свещено животно. Изнесено е за първи път от тибетския Далай Лама, който посетил Китай и подарил на китайската императрица кучета от тази свещена порода. Това се потвърждава и от описанията на знаменития венециански пътешественик Марко Поло, живял в Китай 17 години (от 1275 до 1292 г.).
В своята „Книга на Марко Поло" той описва кучето лхаса апсо като малко, златисто „лъвско кученце". Това дребно куче се ползвало с голяма почит сред будистите поради легендата, че Буда винаги е обграден от няколко малки лъвчета, които при опасност веднага се превръщат в големи лъвове, за да защитят своя господар. На тибетски език тези кучета първоначално наричали апсо сенг кай, което в превод означава „лаещо лъвско кученце". По-късно към това наименование била прибавена отпред и думата Лхаса - името на главния тибетски град, където те били отглеждани, като за по-кратко го съкратили на лхаса апсо. Много от европейските пътешественици при своите експедиции през XIX век са срещали такива кучета в манастира, разположен близо до града. Оттам в началото на XX век предприемчиви търговци успели да изнесат екземпляри от тях и така те попаднали във Великобритания, където започнали да ги развъждат, а по-късно бил описан и стандартът. За първи път породата е била представена на киноложка изложба в Лондон през 1929 г., а първият й стандарт официално е признат от Английския Кенъл Клуб през 1934 г.Екстериор. На вид кучето изглежда нежно и крехко, но се отличава със здраво телосложение. Главата е малка и тясна, с изразен стоп. Муцуната е сравнително къса и права, леко изострена. Захапката на челюстите е ножицовидна, но се допуска също клещовидна и прогения. Носната гъба е голяма и черна. Ушите са висящи, прилегнали към главата и обилно окосмени, като кичури косми падат върху очите. Мустаците и брадата създават илюзията за голяма глава. Очите са средно големи, с тъмнокафяв цвят. Шията е сравнително дълга и обилно окосмена. Гърбът е прав и средно дълъг. Крайниците са къси, прави, с добре развита мускулатура и обилно окосмяване. Лапите са овални, обрасли с косми между пръстите, с плътни възглавнички. Опашката е високо поставена, обилно окосмена и се носи завита на гърба (никога отпусната надолу). Характерна за породата е обилната космена покривка, която е много дълга, гъста, твърда, права и на главата разделена от перчем. Има гъсто и обилно подкосмие, което предпазва кучето от суровия планински климат в Тибетските планини. Окраската най-често е едноцветна -бронзова, слонова кост, пясъчна, сивкава, а също и двуцветна - чернобяла, кафяво-бяла и др. Качества и предназначение. Лхаса апсо е подвижно, добронамерено, бдително и смело куче, поддаващо се на обучение. Известно е с голямата си чувствителност и с това, че не обича самотата. Лесно се привързва и е прекрасен домашен компаньон. Автор Веселин Денков
Коментари () |
|
|
|
|