|
Произход: Създаден е преди повече от 300 години в Плевенския край като се предполага, че за основа са използвани гълъби, донесени от Азия, съчетани с подобния "Дунавски" гълъб, но за окончателното му оформяне активна роля е изиграл "Браилския" гълъб. Породата е една от най-качествените местни раси и се отглежда в почти всички региони на България.
Отличителни белези: В групата на дребните породи е, но е съвсем в края на горната й граница. подвижен с благородна пъргавина, идваща от особено красивата му фигура, в която положението е водоравно и това в съчетание с клюн, очи, глава, гърди, криле, крака и опашка остават неповторимо грациозни. Между мъжките и женските екземпляри има ясно подчертано сексуално различие. Породата е в две разновидности: с качул и без качул. Основните цветове за расата са:червен, черен, жълт, маслен и бял.
Глава: Симетрична на тялото, точно заоблена и погледната отстрани и отпред потвърждава това. В задната част на главата на качулатите екземпляри се намира двустранен качул, почти прилепнал до главата, с два симетрични центъра (врътки).
Очи: Много големи, леко изпъкнали, ярко контрастиращи при екземплярите с цвят червен, черен и маслен, с белотата на ириса и околоочния пръстен и красиво показваща се малка зеница при екземплярите с цват жълт. При белите екземпляри ирисът е тъмно оцветен, сливащ се с цвета на зеницата.
Околоочие: Силно изразено, с бял до светловосъчен цвят като към периферията при по-старите екземпляри леко е набръчкано.
Клюн: Масивен в основата си, бял, много къс (8-10 мм), широко захванат към главата в нейната долна част и сочещ земята като по този начин подчертава високото, заоблено чело.
Ноздри: Добре покриващи клюна, бели като при някои черни екземпляри се допуска леко посивяване.
Врат: Закръглен, заоблен, симетричен с ширината на гърдите и полуизвит към гърба.
Гърди: Закръглени, симетрично заоблени и леко изпъкнали.
Крила: Те създават особена мекота и благородство в стойката на Плевенския гълъб. Достигат почти до края на опашката, но висят под нея на 5-6 мм от земята, а при някои екземпляри дори я докосват, кръстосвайки се.
Опашка: Леко вирната и имаща масивна връзка с трупа. Тя е доста широка със своите 14-18 пера и именно тя е причината да се причисли породата към несъвсем дребните раси, защото опашката е ная, която в своята пропорционалност към трупа дава илюзорна представа за известна грациозна дължина. Перата й са подредени в полудъга, разширяваща се в края.
Крака: Твърде къси, неоперени, червени, намират се на минимално разстояние за условния център на тежестта на трупа.
Големи недостатъци: Обща несиметричност в тялото, черевн ирис, неводоравно тяло, продълговата глава, тънък клюн, високи крака, тясна и къса опашка, както и липсата на сексуално различие между мъжките и женските екземпляри.
Малки недостатъци: Скоклеста фигура, нееднаква окраска по всички части на тялото, почти прав клюн, наличието на бели пера било то в крило или опашка на цветните екземпляри, несиметричен качул.
Като заключение: на тези гълъби всяка част от тялото е майсторско извайване затова само най-опитните гълъбовъди не се отказват от тях и ги отглеждат. Плевенският гълъб е лош хранач (родител) на малките си и оттук се явява допълнителна трудност при отглеждането му. Развъждането му в съжителство с други раси е немислимо, освен с пауноподобния гълъб като нечистокръвните семейства на последни засега се оказват и като най-добри отгедвачи на малките на първия. Разбира се всеки опитен гълъбовъд сам определя храначите си и в много случаи те са различни по раси.
Повече информация за мен:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Людмил Добрев. За контакт 0888832371 - гр. Плевен, бул. "Христо Ботев" 44, ет. 8, ап. 47 занимавам се с гълъби от дете, а с "висшата" раса "Плевенски гълъб" от 10 години като немалко от качествените гълъби в България са произведени от мен.
Коментари () |
|
|
|
 |
