|
Не мислете, че тази величествена и потайна птица отбягва всяка друга плячка освен маймуните. Ловният участък на една двойка орли маймунояди обхваща приблизително 100 квадратни километра. В него попадат и много лемури, катерици, кожокрили (кагуани), летящи катерици, различни видове едри птици и др. Всички те често разнообразяват менюто на маймуноядите. Все пак най-достъпна плячка си остават макаците, които те връхлитат и улавят с мощните си крака. Виртуозният полет над гъстите тропически гори на Филипините се дължи на широките, къси крила и сравнително дългата опашка, с които малко наподобяват нашенските ястреби.
Размножителната способност на вида не е голяма. Малките късно достигат полова зрялост, а орлицата, макар и ежегодно снася само по едно яйце - голямо и белезникаво.
Орелът-маймунояд е един от най-едрите пернати хищници в тропиците. Дължината на тялото му варира между 82 и 106 см, а теглото 4-8 килограма., Както при повечето грабливи птици, женската е малко-едра. Клюнът на маймунояда -висок и силно сплескат - е един от най-големите сред орловите. Птицата е особено красива с короната си от удължени пера на главата, която й придава царствен вид. Може би затова тя е обявена за национален символ на Филипините.
Така обаче едва ли ще оцелее. Забележете - в миналото орелът-маймунояд се е срещал на островите Лусон, Лейте, Самар и Минданао, където е обитавал горите - от низините докъм 2000 м надморска височина. Сега надеждите за спасяването му са свързани главно с остров Минданао, където тези птици са най-разпространени За съжаление там също напълно е изчезнал от равнинните участъци, а числеността му продължава да спада. През 1910 г. на острова са живели не по-малко от 1200 орли маймунояди, но тогава 65% от територията му е била покрита с гори. (Днес те заемат само 20% от общата площ.), ето защо 60 години по-късно орнитолозите срещат тук не повече от 60 екземпляра. С масовото изсичане на вечнозелените високостволни тропически гори, площта на ловния участък на една двойка от споменатите 100 кв. км е намаляла до 12 - 15 кв. километра. Това сериозно застрашава изхранването на птиците, а оттам - оцеляването на вида изобщо. Друга причина за изчезването на маймунояда е неговото избиване за сбирки на колекционерите.
През 1973 г. в света са живели общо близо 300 екземпляра. Днес се приема, че са оцелели не повече от 200. Видът е включен в Световната червена книга като застрашен. Създадени са няколко резервата с площ над 200. кв. километра. Опити за изкуственото му развъждане са правени в зоопаркове в Ню Йорк, Филаделфия и Лос Анжелис, но завършват неуспешно. Във Филипинските зоопаркове опитват да го размножават чрез изкуствено осеменяване, но от 6-те снесени яйца, малки не се излюпват.....И така още не е изминало едно столетие от откриването на орела-маймунояд през 1894г., а той вече е пред прага на пълното си изчезване. Ще го допуснем ли. Златозар Николаев Боев
Георги Стоянов Пчеларов
Коментари () |
|
|
|
 |
