|
(Columba inornata wetmorea) е подвид на кубинския син гълъб, който бил открит да гнезди в блатото Сапата, както и в засушливите саванни области. Това е едър гълъб, който има дължина 35—40 см. Общото му оперение е от светлосиво до светлокафяво. Човката му и краката му са червени.
Среща се на Пуерто Рико, един от най-големите Антилски острови на Уестиндийския архипелаг. Не съществуват точни сведения за неговата численост, нито за района на гнездене. Не е добре позната и неговата биология в екология.
Последните екземпляри от него са колекционирани през 1912 г., а е наблюдаван в живата природа през ноември 1927 г. на възвишенията близо до Аняско. През 1927 г. Цетмор го обявял за рядък вид, По-късно бил сметнат за напълно изчезнал.
Изчезването на пуерториканския син гълъб се дължи на преследването му от ловците за месото и перата, както и на почти пълното унищожаване на горите на острова.
Птицата била открита, по-късно от Н. Леополд.
Пуерториканският козодой (Caprimulgis noctitherus) принадлежи към сем. Козодой (Caprimulgidae) от разр. К о з о д ой (Caprimulgiformes). Това е втората птица от о-в Пуерто Рико, която на два пъти била смятана за изчезнала, а след това отново „възкръсвала". За нея Фишър, Саймън и Винсент пишат в своята „Червена книга" следното:
„Нито една рядка птица не може да се похвали с толкова необикновена биография, както този козодой, ако е правилно да наричаме биография стечението на обстоятелствата, благодарение на който сме узнали за тази птица. Никоя освен нея не е била отначало открита в изкопаемо състояние, след това намерена жива, веднага сметната за умряла и най-сетне отново открита с помощта на магнитофона."
Откриването на пуерториканския козодой е свързано с орнитолога Александър Уетмор. Преди 60 години той открил в пещерите Катедрала и Клара -на Пуерто Рико субфосилни костни останки, между които имало такива от непозната птица. Той нарекъл през 1919 г. тази птица Setochalcis noctitherus, т, е. вид жалобен козодой, като я сметнал за измряла. Наскоро след това той идентифицирал скелета на намерения от него вид с препарираната птица, която през 1389 г. била уловена в Байамон — Пуерто Рако. Веднага се наложил изводът, че тази птица може все още да съществува на острова. И наистина Уетмор успял да открие жива птица, последният екземпляр от която наблюдавал на 23 декември 1911 г.
Оттогава всички специалисти смятали пуерториканския козодой за изчезнал, тъй като в продължение на много десетилетия никой не бил виждал тази птица.
Но през март 1961 г. на зоолога Георг Райнар от Корнуелския университет щастието се усмихнало. Като записвал нощем на магнитофон звуците, издавани от жалобния козодой в района Байамон и Рио Педрас в Пуерто Рако, той открил звуци, които не били идентични с тези на жалобння козодой. След това в продължение на девет месеца изследвал посочените райони и успял да открие малко ято птици от вида на пуерториканския козодой.
Така тази птица на два пъти била смятана за изчезнала и наново „възкръсвала". © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
