Голям подем е имало по време на турското робство, защото е било авторитетно двора да е гарниран с тези красиви птици. В унисон със ориенталското почти всички български раси са късокраки и отпуснати криле под опашките, което придава особен чар. Нашите породи са именувани на градовете или районите от където произхождат, както например любимите ми "Плевенски".
Сега ще изредя имената на породите, а в последствие със съдействието на зоомания ще публикуваме и стандартите им.

"Русенски масърлии";
"Русенски сиви с два качула"- "Маавии";
"Русенски черни";
"Чилболии";
"Русенски качулати";
"Пловдивски белокрайни";
""Пловдивски черни";
"Акман";
"Пазарджишки високолетачи";
"Пазарджишки бели";
"Софийски бели";
"Старозагорски бели високолетачи";
"Варненски";
"Плевенски";
"Благоевградски шарен";
"Кюстендилски бял качулат";
"Търговищки";
"Софийски шарен с качул";
"Софийски шарен без качул";
"Шуменски";
"Ломски"
"Добруджански преметач";
"Белослатински преметач";
"Хасковски";
"Чирпански";
"Сливенски";
"Разградски";
"Паламарски".

Повечето от Българските раси са били, а някои все още са добри преметачи, но волиерното отглеждане на някои от тях е довело до намаляване на летателните им способности. Други пък от тях като "Паламарските", "Хасковските" и др. са с много характерен глас, така наречени "дрезгави гълъби".
Най-интересната раса, както писах са "Плевенските гълъби". Преди години, когато се провеждаха изложби под егидата на "Интертау", на една изложба в Берлин се поражда спор коя раса е най-отдалечена от прародителя (дивия скален гълъб) и като доказателство, че това е "Плевенския" се явява липсата на изразена мастна жлеза (трътка).

Автор на материала LudmilDo от форума на зоомания

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари