|
(Ara tricolor), наречен още трицветен ара или арара, принадлежи към папагалите от рода Ага, към късо опашатите папагали— голяма група американски и африкански папагали, представени от 12, рода с 66 вида. Род Ага наброява 15 вида. Папагалите ара населяват гористите райони на тропическия пояс на западното полукълбо на големи ята и гнездят в, хралупи. Нападат овощните плантации и причиняват доста щети. Живеят на двойки и са строго моногамни, но тъй като са твърде обществени животни, образуват големи ята. Лесно се опитомяват и бързо се научават да „говорят". В тропическа Америка папагалите ара са все още многобройни, но на островите са вече редки, като някои, например трицветният ара, са изчезнали.
Кубинският папагал ара достигал на дължина от човката до края на опашката около половин метър. Оперението му било червено жълто, като мъжкият и женският не се различавали помежду си, т. е. не съществувал полов диморфизъм. Горната част на гърба била червена, перата били със зелени краища, а крилното оперение било по тъмночервено; опашката била синя отгоре и червена отдолу, а долноопашните пера — сини Челото му било червено, темето — жълтеникаво, а задната част на врата — жълта. Около очите и отстрани на главата, както у всички папагали ара, имало голямо пространство, лишено от оперение. Клюнът бил висок и много як — с него птицата можела да разтрошава и най-твърдите костилки на плодовете. Дължината на крилата била 26—28 см. Кубинският трицветен ара, както и името му показва, бил разпространен на о-в Куба и съседните на него острови и гнездял предимно на южното крайбрежие на Куба. Известен брой Птици мътели и на други места. Зоологът Гундалах ги наблюдавал в района на блатото Сената край гр. Лас Вегас. Той съобщава, че птиците гнездели в дупки на палмови дървета и живеели на двойки и семейства. Храната им се състояла от плодове, семена, филизи и пъпки. Въпреки че според Гундалах месото на птицата имало лоша миризма и било неприятно на вкус, кубинците убивали птиците за храна. Друга причина за изтребването на птицата било преследването й заради яркото и красиво оперение, както и заради Държането й в кафези. Унищожаването на първобитните гори за земеделски цели, които били основен биотоп за трицветния ара, също оказало своето влияние за изчезването на птицата. Според съществуващите сведения последният екземпляр от трицветния ара бил убит в околностите на Лас Вегас през 1864 г. Известни са и други напълно измрели папагали ара от Антилскйте острови. Така например, както съобщава Гринуей, Касае сочел, че на о-в Испаньола също се срещал в края на XV в. папа гал ара. Преди около двеста години червени ара имало на Гуаделупа, Мартиника и Ямайка, а Фердинанд Колумбус, Дю Тертър и Лаба ги описали на островите Френч. Те се наричали Ara guadeloupensis. Ако се съди по оставените за тях описания, те приличали на съществуващия днес в огромния ареал от Мексико до Бразилия червен ара (Ara macao), макар и да били значително по-дребни и цялата им опашка да била червена. Те се различавали от кубинския ара триколор по това, че имали жълто на крилата си. Фердинанд Колумбус е оставил сведения, че червеня папагали, „едри колкото кокошки" и наричани от аборигенното карибско население „г у а к а м а й о с", били наблюдавани на Гуаделупа през април 1496 г. И тъй като това било същото наименование, което кубинците употребявали през 1946 г. за трицветния папагал ара, Гринуей заключава, че е било възможно някога на Гуаделупа да е съществувал подобен ендемичен вид. В подкрепа на това говори и една рисунка на Роланд Сейвъри, запазена в Британския музей, на която били изобразени няколко птици, между които и видът ара, отговарящ точно на това описание. Амазонските папагали от рода Amazona станали известни, след като Колумб открил Америка и по-точно Уестиндийските острови. Особено популярни ги направило това, че добре се опитомяват и сравнително лесно понасят живота при домашни условия в клетки. При това те са отлични имитатори, едни от най-добрите изобщо измежду папагалите. След колонизирането на островите от европейците те започнали бързо Да намаляват. Важна причина за това било преди всичко бързото изсичане на горите за земеделски площи. Огнестрелното оръжие на европейците също оказало голямо влияние за прякото унищожение на птиците. Освен това много били ловени живи за отглеждане в клетки заради красивото им оперение, както и за техните имитаторски способности. Известни са 26 вида амазонски папагали, които се срещат в тропическите райони на Южна и Централна Америка и на Антилските острови. От тях много видове са вече съвсем редки, а други са напълно изчезнали. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
