|
(Gymnogyps californianus), наречен още калифорнийски гриф, принадлежи към грабливите птици и е един от най-едрите представители на този разред — Accipitres. На дължина той достига до 100—220 см, а в размах могъщите му криле са дълги около 3 метра. Той е отличен летец и може да се издигне на височина повече от шест километра. Мъжкият е малко по-едър от женската. Главата и шията му са покрити с гола кожа — жълта или червена на цвят. Клюнът му, както и на повечето грабливи птици, е къс и як и е приспособен за разкъсване на прясна, неразложена мърша. Оперението на възрастните птици е матово черно, а младите птици имат, общо взето, кафеникава окраска със светло обрамчване на перата.
В миналото тази птица била разпространена в района на Скалистите планини, но най-много се срещала в Калифорния, където гнездяла по скалите. През 1850 г. тя била наблюдавана за последен път, което дало основание на зоолозите да я включат в списъка на. изчезналите видове птици.
Калифорнийският кондор е слабо плодовит — размножава се веднъж на две години, като снася и мъти само по едно, рядко по две яйца. Мъти около месец и половина. Малките се развиват бавно и. стават полово зрели на шестата година. Живее дълго — около 100 години.
Калифорнийският кондор се храни главно с мърша, но понякога напада слаби, агнета и болни овце и в такъв случай изпълнява положителна санитарна роля в природата.
Повече от 100 години калифорнийският кондор бил смятан за изчезнал безвъзвратно. Ето защо толкова по-голяма и по-радостна била изненадата на учените и природозащитниците, когато преда 30 години се разпространило съобщението,, че в Калифорния били забелязани птици, които твърде много приличали на „изчезналите" кондори. Съставената незабавно комисия от специалисти — зоолози, и лесовъди, изследвала най-грижливо посочения район и установила, че наистина в една дива и безлюдна местност северно от Лос Анджелиз обитавали и гнездели няколко двойки калифорнийски кондори. Калифорнийският кондор е една от най-редките птици не само в САЩ, но и в цял свят. През 1960 г. е имало само около 60 птици, през 1964 г. техният брой намалял на около 40, а според последна данни са останали само около 30 птици. Това е явен белег, че птицата е застрашена от пълно изчезване, независимо че за нейното опазване се полагат сериозни грижи от страна на специалистите и районът на гнездене на популацията— държавните гори Лос Падрес, е обявен, за резерват. Тъй като калифорнийският кондор няма естествени неприятели:, съвсем основателно се смята, че изключителното стесняване на неговия ареал и катастрофалното намаляване на числеността му се дължат единствено на изтребването му от човека. И наистина в миналото птицата е бяла изтребвана от овчарите, които я смятали за враг на стадата. Но днес тя е поставена под абсолютна защита и стрелянето й се наказва много строго. Американският зоолог Каулс е на мнение, че голям дял за постепенното изчезване на тази птица се дължи на обстоятелството, че в района на нейното разпространение в растителните асоциации преобладават храстите, а тя не може да каца на мърши, които се намират във високи храсти, тъй като после й е трудно да отлети от такова място. Освен това е установено, че използуването на пестициди за борба с мишевидните гризачи също оказва въздействие върху числеността на кондорите. Известно е например, че през 1963 г. в окръга Керн от подобно отравяне са загинали 2 калифорнийски кондора. Влияние върху числеността на популацията оказват и някои естествени причини. Между тях са слабата размножителна способност на калифорнийския кондор, придържането на птиците към района на местеобитаването, както и големият ловен и гнездови участък на отделните двойки, който възлиза до 90 кв. километра. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
