|
Неразделни (агапорнис) (род Аgapornis). Наречени са така от немския орнитолог О. Й. Зелби през 1826 г. Французите и руснаците възприели името (nonseparables, неразлучники), но на германците им направило впечатление скъсеното и набито „тумбесто" тяло и късата опашчица, от което изпъква едрината на главата им. И те ги нарекли „главести" (kopfchen), Добре е да ги наричаме „неразделни" подобно на сродното хубаво име на едно от любимите ни цветя „незабравка"). И така, папагалите неразделни носят в името си и преданието, че щом умре едното, от мъка загива и другото ''затова в латинското наименование била използувана гръцката дума „агапине", т. е. „неотлъчващ се", „неразделящ се").
Девет вида дребни папагалчета има в рода на неразделните. Късоопашати, топлолюбиви и всички произхождат от Африка. Повечето не само че не са проблемни птици, но отдавна са и от кафезни поколения. И те вече ни радват с красиви нови мутационни форми. Птицелюбителите ги отделят, направляват чистото им възпроизвеждане и създават нови, стандартно сходни форми. Така че и опитомените вече неразделни поемат пътя на домашните птици, където селекцията утвърждава новите форми. Може би се появяват понякога и в свободната природа, но там еволюционното „вето" не им позволява да закрепнат и те потъват в другоцветните си родственици. Естественият отбор ги бракува като „нестандартно производство''. Неразделките са предимно зелени.
Тоза добре ги замаскирва на зеления горски фон и често ги спасява от зоркото око на хищника. Човката им е къса и дебела, яка и им служи като оръжие за отбрана. Опитайте се да уловите едно от тези папагали джуджета! Така ще ви издраска, че дълго време ще го помните. Те са с „по-твърд" характер, а не се боят да нападат и по-силни,и по-едри птици. И не винаги, а и не всички живеят дружелюбно. Много са настоятелни при проявите на приятелство или на неприязън. Не всичките им видове са с ясно изразен и контрастен полов диморфизъм. През неразмножителния период летят общо на неголеми ята и навестяват овощни градини, плантации и посеви. Гнездят най-вече в кухините на дърветата — в хралупи по стъблата им и по откършени клони, всред приземни корени или между сплетени въздушни корени. Понякога са съседи и в задружните гнездови „блокове" на птиците тъкачи. Мътят и в термитници, и в скални пукнатини, всред каменни грамади и др. Там именно те построяват (или дозастрояват) гнездото си. То е изградено, доста изкусно от преплетени клонки, вейки и стръкове. Гнездовия материал пренасят не само с човката си, но много хитро и по други начини — втикват в перушината на гърба си, зад врата, по кръста и опашката си начупени и нарязани на удобни размери сламки, листенца, стръкове и вейчици. "3акичени" с това „вързопче от съчки", те хвръкват и го пренасят до бъдещото си гнездо. Във волиерите неразделките квартируват в построените им гнездилки. Те са с различни размери. Отделно в клетката или във волиерата им се поставя гнездов материал, за да мебелират гнездото по свой вкус — с нарязани връхни вейки и тревни стъбълца, дълги тънки листенца и лико, нежни коренчета и късове от дървесен мъх и лишеи. В гнездилката женската изгражда от тях изплетено гнездо. Най-удобни са и накършени клонки (свежи) от върба, топола, липа, бре
за и от овощни дървета. Гнездилките се поставят само при запролетяване и през есента, за да не ги използуват и през лятото (през юни — август), когато замътените яйца често се запичат и зародишите им умират. Случва се понякога женската да снася и в недозавършено гнездо. Ако материалът, предлаган й от нас, не е одобрен от нея като некачествен (например сухи или по-дебели клонки), тя не го пренася до гнездото си. Последва постепенно угасване на гнездовия й инстинкт (а и отслабване на желанието й за гнездостроене). Това може да се случи и в резултат от еднообразно хранене или от многократно размножаване. Тя снася два пъти годишно яйца, които мъти 20—23 дни, през което време мъжкият я храни. След като се излюпят малките, той редовно им носи храна. Те излитат след около два месеца престой в гнездото (различно при различните видове). Така че, ако гнездилките се окачат през март, птиците ще се размножат още през пролетта, т. е през май те ще са излетели, а ако се окачат през септември, ще изхвръкнат през ноември. Неразделките също се отглеждат в метални клетки и волиери, защото с човките си разчовъркват и повреждат дървените части. По-добре е при тях да няма други видове птици, тъй като те ще ги притесняват, ще възникват спорове, а може да се стигне и до нежелани свади. Храната им е като на другите видове папагали.
Постепенно неразделните отвикват донякъде от високата температура на тропиците. Някои презимуват добре и във външна волиера, на открито, дори и без да имат къщички за подслон — фишеровата неразделна е понесла през зимата студ —15° С (според Хайнц Швиктенберг, 1982 г.).
На дъното на гнездата се поставя рамкиран под (вдлъбнат в средата), за да не се разпиляват яйцата им. При неразделките самите родители поставят достатъчно постелъчен материал и във вдлъбнатината му правилно разпределят снесените яйца. Добре е на дъното и но страничните стени долу на гнездилката да се пробият по няколко вентилаторни дупки (0,5—0,8 см) за проветряване и подобряване на микроклимата на гнездото. При входа се втиква пръчица (за кацалка), дълга около 15 см, на която каца и стои на пост мъжкият. За двойка се препоръчва дълга и ниска метална клетка: 100 X 50 X 50 см. За външна волиера размерите са 2,5 X 1,5 X 2 м При ловене с ръце се надяват кожени ръкавици за предпазване от ухапванията им. НИКОЛАЙ БОЕВ
"Декоративни птици"
София 1986 - Земиздат
13:56 17.1.2005 г.
Коментари () |
|
|
|
 |
