|
Розовогуша (розовобуза) неразделка (А. roseicollis) Дълга е 15—18 см. Живее в Югозападна Африка до 1600 м н. в. Зелена е, но надопашието е синьо, бузите и гушата са розови, а челото и темето отпред са месночервени. Човката е от белезникавокремава до бледобозава. Женската е малко по-едра, по-матова и розовочервеният й цвят е по-блед, а мъжкият е по-ярък и по-лъскав. Младите нямат още яркия червеникав (розовооранжев) цвят, придобиват го на възраст 7—9 месеца. Използуват гнездилки с размери 18 X 18 X 25 см и отвор 5 см. В природата понякога заемат гнездата на тъкачите или гнездят сред дървесните въздушни корени и лианите, а дори и в скални цепнатини. Женската снася 3— 6 яйца и ги мъти 21—23 дни. Младите излитат след 5—6 седмици, но мъжкият ги доотхранва на свобода още 2 седмици, а женската повторно почва да снася и да мъти. Човката на младите отначало е черно-кафява (до черносива), но постепенно става по-светла от основата към върха си, така че избледнява 2,5 месеца след излитането им и пак по същия ред се променя до светлобозава. След първото преобличане, т. е. към 4-месечна възраст, те са като възрастните.
Половият диморфизъм е слабо изразен. Шията встрани има сивкав оттенък, който липсва при мъжкия. Мъжкият е по-дребен, но изглежда по-едроглав, а и главата му е по-трубоВата и ъглеста. Може да се разпознаят и по поведението — женската носи по 5—7 стръка от гнездовия материал, а мъжкият го приема и реди постелята. „Съчките" са дълги 8—9 см и обикновено добре обелени от кората. При две папагалчета, ако те са от един и същ пол, това не се случва, т. е. няма съвместни общи грижи за клонковата постеля на гнездата. Когато е кацнала, женската има малко по-разкрачена стойка поради по-големия си таз. Оцветяването зависи и от възрастта, например разликата между стара женска и млад мъжки е по-голяма. Излюпените малки са с оранжевочервен мъх като фишеровите и кафявоглавите неразделки. По-младите мъжки се отличават по-добре по по-ярките си багри, отколкото възрастните, но трябва да се следят и след преобличането. Обикновено се отглеждат групово. Някои птицелюбители твърдят, че при тях няколко години живеят заедно по десетина двойки. Ако обаче към ятото се пусне новодошла неразделна, те я измъчват, прогонват я, а дори и я убиват
Получена е вече и злато жълта неразделка (по З. Вегер, 1977). В ятото си Вегер имал почти невзрачна женска, която била само с няколко жълти перца, но преди оперването си като малка тя била изцяло пухкаво жълта, почти като лютиче. Дал й за партньор обикновен мъжки. И седемте излюпили се малки нямали нито едно жълто перце — и те били все обикновени на външен вид. След това подбрал двойка пак от нея, но с млад мъжки от поколението й (т. е. неин син). И тяхното поколение било пак все зеленоперо. От тях избрал едно мъжко, което кръстосал със същата женска, т. е. с баба му. И най-сетне в поколението им между обикновени наглед розовобузй неразделки имало вече и две изцяло жълти папагалчета с бледочервеникаво лице и бледочервеникави гърди. Така бил „принуден" отново да се прояви скритият рецесивен белег, възкръснал фенотипно чак след 3 поколения. Този пример на проявена настойчивост е много поучителен и за нашите птицелюбители и селекционери. Златни и лимоненожълти неразделки от същия вид са отгледани и в Япония. Те са с червена лицева маска. При едропетнистите (сврачи тип) обикновеният зелен цвят се проявил също като доминантен белег. Някои от тях са по-близо до жълтия цвят (също с червена маска). Пепелявссиви неразделки от този вид са отгледани в Швейцария (в тях не участвува синият цвят). Сиво-сини (гълъбови) са получени в Холандия (оцветяването им е рецесизно спрямо зеленото). Отгледани са и синекръсти златожълти. В Германия са получени бели, които се появили лри петнистите неразделки и за стабилизиране са били кръстосани със сини. В Холандия белите, кръстосани с приплод, получен от кръстоски между златните и сините, са дали сребристосиви (синекръсти) папагалчета. В Южна Африка са отгледани „империал" и „златна вишня" (златистожълти с вишневочервена лицева маска). Селекционирани са и лутиноси (червенооки жълти), петнисто зелени, а и едноцветни тревистозелени, петролнозелеии („електрик"), както и тъмнозелени (масленозелени. „олив") и бели, но със слаб небесносин оттенък. Не всички вишневоглави потомци запазват в наследствеността си алената си лицева маска, а понякога тя се проявява след линеенето на младежкото оперение, т. е. в облеклото на възрастните птици.Сива неразделка (А. cana). Разпространена е в Мадагаскар и в някои малки острови, но е аклиматизирана успешно на островите Занзибар, Мавриций, Хомеро и Сейшелските острови и другаде. Дълга е 13—14 см. При мъжкия главата и горната част на гърдите са светлосиви, а иначе е зелен — по-тъмен отгоре и по-светъл и жълто-зелен отдолу и по кръста. Женската е без сив цвят и е изцяло зелена. Човката е светлосива. Синекръстата сива неразделна (подвидът А. с. ablectanea) от Югозападната част на острова е малко по-едра с индиговосйн кръст и с по-синкав оттенък в зеления цвят. Човката, е по-светло кремава до бледокафеникава. Обитава планинските райони над 1000 м височина. Живее на малобройни ята по 5—10 птици, но понякога по 80 птици. Гнезди в хралупи . Снася 3—7 яйца. Младите излитат след 5 седмици. Родителите им ги хранят още 10—15 дни и след това те вече се разселват в околността. Женската започва да мъти, след като снесе 1—2 яйца, и затова зародишите се развиват различно — които първи се излюпват, първи изхвръкзат. Това папагалче е привикнало да живее на за творено, но изисква отопляемо помещение с температура над 15° С (не под 10° С). Храни се с разни дребни семена (обича и ориз), повече зеленина, плодове, покълнеци, свежи филизи и храна от животински произход. Фишерова неразделка (А. fisheri). Преди този папагал е бил смятан за подвид на масковата неразделка. Разпространен е в Танзания и Кения — около езерото Танганика. Дълъг е 14—15 см. Отгоре е тревисто до яркозелен, а по големите крилни и опашни пера е по-син. Кръстът и надопашието му са яркосиньо-морави. Главата му е ръждива до жълто-кафява към тила, до ръждиво-оранжева към гърдите и до минзухареножълта към гърба. Околоочният пръстен е бял. Женската е подобно обагрела, но е по-едра. Човката е кораловочервена.
В природата живее на ята с до 200 индивида. Гнезди в хралупи и в изкуствени гнездилки с размери 15 X 15 X 20 см и отвор около 5 см. Женската снася 3—8 яйца и ги мъти 23 дни. Малките са покрити с оранжево-червен пух. Проглеждат на 12-ия ден й след 1 месец вече са оперени, а към 1,5-месечна възраст излитат. Родителите им ги хранят още 2—3 седмици навън. Човката на излетелите млади е оранжева или със светлочервен връх. Измежду получените мутационни форми интересни са например синекрилака, със светлосиня до бяла глава, получена в Калифорния. Жълтата форма е с черни очи (не е лутино). Тя има по-малка червена лицева маска (до очите, но включително челото и гърлото). По гърдите и корема си е светложълто-зелена, но човката й е малиновочервена. Познати са и други форми, но те са още слаби, неукрепнали. Маскова (саждоглава) неразделка (А. personata). Според някои специалисти е подвид на фишеровата неразделка. Разпространена е в Танзания и в съседните области на Кения, край езерата Танганика и Ниаса и другаде. Живее в планински гори на височина 1100 —1700 м. Дълга е 14,5—15,5 см. Гърбът, крилата и опашката са зелени. Главата е тъмна до черно-кафява. Гърдите и околошийната препаска са жълти до оранжеви. Човката е малиновочервена. Очите са черни с бяло околоочно поле. Оранжевият гръден цвят на мъжкия е по-силен, а на женската е повече минзухареножълт. Гнездилката е като на фишеровата неразделка. Женската изпълва хралупата с тънки вейки, стъбълца на треви и прави в тях под таванчето на гнездилката място за полог. Гнезди в кухи боабаби, мимози и акации. От този вид още през 1927 г. е получена много красива мутационна форма, която е пренесена от Танганика в Лондон — синя маскова неразделка, която няма в оперението си жълт цвят (затова _й липсва и зеленият). Крилата и гърбът са яркокобалтови. Гърдите и вратният пояс са бели, но човката е червена. Главата е сепийно черно-кафява. В Япония е получена жълта маскова неразделка (рецесивен мутант) с тъмнокафява лицева маска). В най-ново време са отгледани светлокрили форма (зелени и сини). Кафявоглава неразделка (А. nigrigenis). Смятат я и за подвид на масковата. Разпространена е в Северозападна Родезия и Югозападна Замбия. Дълга е 13,5—15,5 см. Живее в крайбрежните гори на височина 600—1000 м. Почти изцяло е зелена. Минзухареяооранжевото обагряне на гърдите й е с много малка площ. Страните на шията, тилът и вратът са масленозелени при мъжките и тъмнозелени при женските. Розовоглава неразделка (А. lilianae). Наричат я и лилианина, тъй като е била наречена на името на сестрата на орнитолога Ф. Л. Склетер, Лилиан. Разпространена е в горите край р. Луанда до р. Замбези и ареалът й обхваща Танзания, Малави, Замбези, Родезия и Мозамбик. За пръв път В Европа е внесена през 1926 г. Дълга е 13—14 см. Челото е червено, а бузите и гърлото са розово-оранжеви до бледо керемиденочервени. Иначе е почти изцяло зелена: светло масленозелена (темето, тилът и вратът), жълто-зелена по гърдите, корема и надопашието и плътнозелена по гърба и крилата. Човката е червена при възрастните и по-оранжево жълта при младите.
Те са с по-бледо, мътно оцветяване на оперението си.
На затворено при размножаването се нуждае от температура 15—20° С. Получени са цветни форми. Жълтата розовоглава неразделна е с красиво яркожълто оперение и аленочервена маска, но и с червени очи (лутино). Оранжевоглава неразделна (А. pullaria). Среща се в Западна Африка и на изток от езерото Виктория до Ангола. Най-дребните са дълги около 15 см. Изцяло зелена е — отгоре по-тъмна, отдолу по-светла. Червеното поле на гърлото и челото достига само до очите. Бузите са зелени (до очите). При. мъжкия зеленото обхваща тила и темето, а при женската то е по-бледо и стига до челото. При мъжкия оранжевият оттенък по гърлото е ло-силен, отколкото при женската. Не се знае дали в природата гнезди и в хралупи. Гнезда са намирани и в термитници, но насекомите не безпокоят папагалчето. Към храната се прибавя бирена мая и се капва рибено масло. Прибавя се и прах от счукани сушени насекоми или от дафнии. Въз волиерата се приготвят имитации на термитници — зидове от непечеки тухли и към тях (и в тях) се закачват гнездилки. Добре живее на затворено. Женската снася 5—7 яйца, които мъти само тя, а по това време мъжкият я храни. Нощем той спи в гнездото, но встрани от нея. Младите излитат след 42 дни. Планинска (етиопска) неразделка (А. taranta). Среща се с 2 подвида в Етиопия и там обитава планинската зона от 1300 до 3200 м н. в. Дълга е 15,5 — 16,5 см: Почти изцяло е зелена. Крилата и опашката към края си са черни. Челото до темето е ярко кървавочервено при мъжкия и зелено при женската. Човката е по-убито матовочервена.
Дружелюбен вид папагал е и често живее на колонии. Женската гнезди в хралупа с много намъкнат в нея постелен материал. Снася 2—6 яйца и ги мъти 23—25 дни. Малките проглеждат на 12-ия ден. Покрити са със сив пух. Хранят ги и двамата родители. Излитат след 6—8 седмици, но родителите им ги доизхранват и навън. На 4-месечна възраст се оцветяват като възрастните. Човката им е още жълто-кафява. При младите мъжки челото почервенява след 3,5 месеца. Крилните им пера са почти, черни. Младите женски са матовозелени. И двата пола добиват пълното си възрастово оцветяване на 8 — 10-месечна възрает.
В Европа видът е бил внесен за пръв път от италиански търговци, а през 1906 г. е бил Вече успешно размножен във Виена. Гнездилките на папагалчетата се окачват в началото на април, за да отгледат малките си през май и юни. Интересен опит е направен в ЧССР. Волиерата на двойка етиопски неразделки, които се размножавали в изкуствени гнездилки, била отчасти отворена. Така възрастните излитали до близката гора и пак се завръщали за нощуване. Разбира се, подхранвали ги с просо и с други семена, слънчоглед, стъргани моркови, цвекло, ябълки, варено яйце и прясна извара, прах от насекоми и дафнии и др. Птиците подобрили здравето си и отгледали малките, при все че била есен (октомври). Зеленоглава неразделка (А. swinderniana). Разпространена е в Либерия, Южен Камерун, Габон и Северна Уганда. Дълга е 13—15 см. Изцяло е зелена с черна напречна тилна препаска и широка оранжева ивица на гърба. Синьо-виолетови са кръстът и надопашието. Живее на височина до 1800 м. Гнезди в хралупи. Женската снася 4—6 яйца и ги мъти 23 дни. Младите излитат на 5-седмична възраст, но родителите им ги подхранват още 10 — 14 дни. НИКОЛАЙ БОЕВ
 |
