|
Оризовата амадина (Padda oryzivora) е най-известната и най-едрата сред азиатските амадини. Обитавали в миналото островите Ява и Бали, днес тези красиви птици населяват Япония, Тайланд, Кампучия, Малайзия, Китай, Виетнам, Филипините, Тайван. Срещат се също и по бреговете на Африка, на остров Занзибар и в крайбрежните райони на Танзания.
Без всякакво колебание може да се каже, че оризовата амадина е напълно одомашнена птица. Има сведения, че още през 1790 г. такива птици са били внасяни в Европа като чуждестранна екзотика, а 80 години по-късно европейците вече имали опит в развъждането им.
През последните години оризовата амадина придобива все по-голяма популярност и в България. Все повече любители на пернатата екзотика попълват своите колекции с оризарки, но не всеки успява да получи потомство от тях.
В малки клетки поведението на оризарката изглежда доста скучно и безинтересно, пък и в такива условия птиците не се размножават. Двойка оризови амадини следва да се настанят в просторна клетка, чийто оптимални дължина, ширина и височина са 80х40х 60 см. Минималният размер на "жилищната площ", където една двойка птици може да живее и се размножава е 60 х 30 х 50 см. При добри грижи и правилно хранене тези птички живеят в плен от 7 до 10 години.
Във волиерите оризарките се държат спокойно и много интересно, добре се разбират с корелите и вълнистите папагалчета. Но по-дребните финки не бива да се настаняват при тях. Въпреки, че оризовите амадини не са агресивни, характерът им понякога е доста "тежък", като най-често това се проявява в близост до хранилките и върху най-удобните кацалки по време на почивка. Белите оризарки се отнасят към своите по-дребни съседи с по-голяма търпимост, отколкото сивите. Младите
птици се държат примерно по отношение на своите по-дребни роднини до завършване на първата в живота им смяна на оперението.
Да се различи по външния вид самецът от самката при оризарките е почти невъзможно. Опитните развъждачи на тези птици успяват да разпознаят птиците по така наречените вторични полови признаци, които се проявяват само при възрастните, половозрели птици на възраст над година. Пък дори и тогава няма пълна гаранция. Най-добре е да се сравняват две или няколко птици. Впрочем, едни любители може и да не се съгласят с белезите за определяне на пола, използвани от други. По принцип, самецът има по-голяма глава и е с по-масивно тяло, по-дебел в основата си и по-ярко оцветен клюн. Най-верният признак на мъжката птичка е пеенето, тъй като самките не пеят.
Оризарките много обичат да се къпят, поради което в тяхната клетка или волиера, винаги трябва да има съд с чиста вода.
Птиците се хранят със смес от просо, почистен овес и бяло канарено семе. Дневната дажба зърно за една птица е до 2 чаени лъжички. През лятото ежедневно, но в малки порции птичките трябва да получават свежа зеленина: нежни листа от глухарчета са много подходящи. Истинско лакомство за тях са меките семена на недозрялото просо и овеса. През зимата в рациона на птиците се включват прораснал овес, пшеница и просо, ябълки, настърган морков. През пролетта, есента и зимата трева може да се отглежда в саксийки или сандъчета на прозореца, като се засаждат овес и просо във влажни стърготини. Получените зелени кълнове се добавят в нарязан вид в т. нар. мека храна. Тя е добър заместител на живата храна като брашнени червеи и добре промити комарни ларви, които се препоръчва да се дават на оризарките, когато отхранват своите пиленца.
Меката храна се приготвя по следния начин: морков и твърдо сварено яйце се настъргват на ренде, смесват се със ситно настърган сухар и към сместа се добавя малко растително масло. Получената каша не бива да се лепи по пръстите. Вареното яйце не се изстудява под струя студена вода, а се оставя да изстине самостоятелно. За всяко хранене се приготвя прясна смес. При достатъчно зеленина и мека храна в рациона птиците се проявяват като прекрасни родители и отглеждат своите малки и без жива храна.
За гнездене към горната странична вратичка на клетката отвън се окачва специална гнездилка с подходящ по размери отвор. Гнездилката може да бъде както вертикална, така и хоризонтална. Размерите на вертикалната трябва да бъдат 18 х 18 х
20 см, а на хоризонталната 20x18x18 см. Таванът рябва да бъде подвижен. Подходящи за целта са гнездилките, използвани за вълнисти папагалчета с диаметър на отвора 5 см. Пред отвора се закрепва кацалка, на която оризарките много обичат да седят. Във волиера, където гнездят няколко двойки, гнездилките са разполагат на разстояние минимум един метър една от друга, като се окачват на най-спокойните и затъмнени места под самия покрив. За всяка двойка птици се осигуряват по две гнздилки. По правило, във волиера група оризарки се размножават по-активно и охотно, отколкото в отделни клетки. Макар че и отделната клетка си има своето предимство: в нея никой не пречи на пернатата двойка.
Коментари () |
|
|
|
 |
