|
23 юни 2004 |
|
Пуйката се отглежда заради вкусното и месо. Тежината й достига до 10 килограма, но отделни пуйки от новите породи «бронзова» и «северокав-казка» достигат 17—18 кг живо тегло. През пролетта и лятото женските снасят от 50 до 100 яйца. Те са по-големи от кокошките и имат пепеляв цвят на черупката, с малки кафяви точици.
Цветът на пуйките е черен, като отделни пера имат зеленикав оттенък и бронзов блясък. Отделни пера са с червени ивици и бели краища. Това прави птицата по-красива. Има и чисто бели породи.
Интересни са кожените придатъци на главата и шията. Те са ярко оцветени, обикновено червени, а когато животното е раздразнено — посиняват.
Родината на пуйката е Америка. Оттам, през Египет и Турция, тя е дошла и у нас преди повече от 300 години. Затова в някои краища на страната я наричат «мисирка» според старото название на Египет — Масър, а не защото яде царевица (мисир). И досега в Америка се среща американската дива пуйка — прабаба на днешните пуйки. Нейното месо обаче не е така вкусно, както месото на модерните породи, които се отглеждат вече и у нас.
Преди години пуйките се отглеждаха единично или на малки групи по дворове и ливади. Пасяха трева и се подхранваха главно със зърнен фураж. Сега те се отглеждат събрани със стотици и хиляди на едно место. За тях се строят нови, удобни и модерни сгради. Там навлиза машината, за да помогне на човека при храненето, поенето, събирането на яйцата и почистването, на което се обръща голямо внимание.
У нас най-много пуйки се отглеждат в Старозагорско и Пазарджишко. Месото на пуйките се счита за едно от най-хранителните. То се цени много както на вътрешния пазар, така и при износ за чужбина.
Коментари () |
|
|
|
 |
