|
Домашната патица е произлязла от дивата, която и досега се среща около езерата и блатата на Европа, Азия и Америка. Всички одомашнени вече породи птици също обичат много водата. При плуването водата не намокря тялото на птицата, защото тя си смазва перата с мас и те прилепват плътно едно до друго. Тази мас се произвежда от специални жлези, разположени около опашката.
На цвят патиците биват най-различни: бели, бяло-жълти, кафяви, пепеляви, зеленикави и почти винаги със светли и тъмни пръстени около шията. Човката и краката също са различно оцветени: жълто, оранжево, зеленикаво и дори черно. Когато е на сушата, патицата сякаш трудно държи тялото си полуизправено. Походката й е тромава. Патицата намира храната си и във водата, и на сушата. При добро хранене проявява склонност към угояване. Угоените птици достигат тежина до 4 килограма. До половината от теглото им може да бъде пачата мас. Патицата снася годишно по 80—120 яйца, които са малко по-едри от кокошите. Те обикновено са бели, но се срещат и зеленикави на цвят. Патиците от породата «какикемпбел» снасят до 200—220 яйца годишно. От яйцата се излюпват малките патета. При специално хранене те достигат тежина над 2 килограма само за 70 дни. Наричат се «зелени патета». Поради това, че патицата живее покрай застояли води, често и се случва да се зарази. Заразата се пренася и на яйцата. Такива яйца могат да причинят тежки отравяния и при хората. Месото на патиците не е опасно, тъй като се вари или пече обикновено продължително време и отровите се убиват. Но все пак то има особен, «блатлив» дъх. При новите начини на отглеждане в по-едрите стопанства недостатъците се избягват, хигиената е голяма и отравянията с пачи яйца са изключени. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
