|
Домашната гъска е произлязла от сивата дива гъска. Одомашняването и е станало много отдавна. Даже по каменните стени на древните пирамиди в Египет са намерени рисунки на гъски, наред с други домашни животни — крава, кон и куче. Това показва, че гъската е домашно животно от хиляди години.
Гъските са по-едри от кокошките и по-дребни от пуйките. Тежат от 5 до 12 кг. Главата им е сравнително голяма, широка и с къса човка. Човката е жълта или оранжевожълта. Шията е доста удължена. Краката са къси и здрави. Тялото е тромаво и стои малко увиснало между краката. I Оперението па гъските е богато. Цветът на перата е бял, сив, сивочерен. От гъските се добива и гъшият пух, с който пълнят възглавници и юргани. През годината гъската снася 30—40 яйца. Те са бели на цвят и са три, пъти по-едри и по-тежки от кокошето яйце. Новоизлюпените малки гъсета са жълти на цвят. Те са много тромави и лакоми. Бързо растат и се угояват. Не се боят от водата и обичат реките и блатистите местности. От добре угоените гъски може да се получи по 3—4 кг гъша мас. При специално хранене гъшият черен дроб може да тежи до 1,5 кг. Понякога отглеждат гъската главно заради черния й дроб, от който правят гъши пастет. Той се търси и цени много на външния пазар. От новите породи у нас най-разпространени са тулузката и емденската гъска. Първата е пренесена от Франция, а втората — от Германия. Те са се кръстосвали с местни гъски и са се пръснали из цялата страна. Все пак най-добрите стада от гъски може да срещнем покрай Дунава и поречието на Искър, Марица и Тунджа. Там тяхното месо е най-вкусно и най-крехко. Гъските се отглеждат леко, защото използуват пашата през цялата година. Приспособяват се към всякакви условия на живот. Получените от тях продукти са евтини. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
