|
Високия 3 метра и тежащ 150 кг африкански щраус (Struthio camelus) е най-голямата птица. Това бягащо пернато създание има закърнели крила и силно развито телосложение. Краката на щрауса са изключително дълги и силни, те създават възможност за много бързо бягане със скорост от 50 км/ч в продължение на 15-20 минути. Със силните си крака и пръсти, завяршващи с нокти, щраусите са в състояние успешно да се отбраняват. При нужда птиците с бързи крачки се отдалечават от неприятелите. Щраусите живеят около 60 години.
Щраусите – новите крави на Кения
Материала е намерен и обработен по молба на наш читател разред бягащи птици семейство щрауси Високия 3 метра и тежащ 150 кг африкански щраус (Struthio camelus) е най-голямата птица. Това бягащо пернато създание има закърнели крила и силно развито телосложение. Краката на щрауса са изключително дълги и силни, те създават възможност за много бързо бягане със скорост от 50 км/ч в продължение на 15-20 минути. Със силните си крака и пръсти, завяршващи с нокти, щраусите са в състояние успешно да се отбраняват. При нужда птиците с бързи крачки се отдалечават от неприятелите. Щраусите живеят около 60 години. В последното деситилетие щраусите се появихе и в Европа, дори и в български частни стопанства. Но това е нищо в сравнение с развитието на нещата в други райони на света – едни от най-опитните говедовъди на африканския континент масаите (африканско номадско племе) в Кения, през последното деситилетие на ХХ век изглежда откриха златна мина. Техните нови “крави” са щраусите – масаите без затруднение осъществиха скока от прастарата традиция до модерния мениджмънт при отглеждане на животни. Тези номади отглеждат червеноврати щрауси, които са близки по вид на живеещите на север сомалийски синьоврати щрауси. Щараусите в Източна Африка са преследвани по-рядко от хората, но състоянието на популацията на тези птици на север и на юг по континента е друго -–там те се пресладват заради перата.
Още в старите предания тези птици са описвани като странни “сборни” същества – с птичи пера, човешки бедра и люспеста змийска кожа, които ремат като лъвове, хранят се като кози и се къпят в прахта като магарета. Фактически днес масаите не унищожават своите вековни традиции в скотовъдството, защото техните айсдаи (щрауси – на местния номадски език) живеят и се хранят така, както някога козите на племето. Рано сутринта пастирите отварят заграждението от бодлива тел, където малобройното птиче стадо прекарва нощта. На хоризонта бавно изплува червеното слънце над обширната планинска земя. Стадото потегля на паша, хвърляйки дългата си утринна сянка. Това е нова картина по тези земи. Пастирът масай пристъпва с бързи крачки след стадото асдай. Това не са кози, овце или крави, но пастирите от древното африканско племе са свикнали с новите си стада бързо, защото в продължение на столетия отглеждат говеда и кози, и са развили майсторски умения в отглеждането на животни на открито. В ежедневието на скотовъдиге ваншните промени са всъщност са малко – вместо кози и овце те отглеждат щрауси. Естествено, има и някои особености. Пастирите много внимават кучетата на племето да не ловят безнаказано малките щраусчета.
Интересно е, че по тези места стопаните като че ли се замислиха по-рано за обмяната в природата – преди европейците да са развили тъй нареченото екологично земеделие и начините на отглеждане в зависимост от вида на животното. Защото да се преживее в бедната планинска земя на вече заседналите номади в Кения не е възможно само чрез традиционните начини. Големия брой на пасищата, увеличението на населението и намаляването на полезните площи принудиха хората да търсят начин за приспособяване. Проектът за отгеждането на щраусите е опит да се отговори на тези променени условия. Хората с пъстрите наметала очевидно не са заложили на грешна карта. Големите птици са известни не само в тази страна, а навсякъде по света. По-рано номадите са ги използвали рядко и са оставяли птиците да живеят необезпокоявани. Щраусите предимно били убивани, за да се използва мазнината им за лечение, а перата им – за украса.
Номадите ловят една част от пилетата на дивите щрауси, които са намерили подслон наоколо и започват да ги отглеждат, а с течение на времето, това отглеждане на многобройно поколение води до придобиване на опит и селекционна техника. Новите домашни животни се прибират само вечер зад оградите от бодлива тел – това се праяви за защита от лъвове и хиените. Тука сложи снимката на хиената Кико
На сутринта щраусите се изкарват на паша, където пасът на групи. Отрасналите птици се продават заради вкусното месо и ценната кожа, но желаната висока цена на перата обикновено се достига при малко екземпляри.
Недалеч от хижата на масаите може да се види и щраусова ферма от друг тип – в нея “надменните” щрауси живеят завързани на гола земя и два пъти дневно се хранят по научно определени дажби. Ферми има по цял свят – те се срещат не само на Африканския континент, но и в Европа и Америка, където условията са по-добри. Вече никой не се изненадва, че хората използват щраусите като полезни животни.
Яйцата на щраусите са огромни в сравнение с кокошите. Щраусовото яйце е 24 пъти по-тежко в сравнение с това на кокошката, но теглото на яйцето (800-1600г) представлява много малък процент от теглото на птицата, докато теглото на яйцето на колибрито например, е цели 15% от теглото на тази малко птичка. В сравнение с другите птици, шраусите по-добре оползотворяват храната на саваната и полупустините на Африка (те притежават най-дългото (14 м) и най-добре работещото черво. Тези птици не могат да летят, но въпреки “приземния” си живот поддържат възможно най-ниското тегло. Щраусът оползотворява възможния максимум от поетата храна – бягащата птица кълве храна от земята, но посяга да скубе в движение храсти и млади треви, високи по 3 метра. Тя предпочита богати на хранителни вещества листа и треви, семена, плодове, малки животни и захвърлени кости. Стремежът на птицата към разнообразно меню не създава главоболия. глЕдачът парцелира мястото на птиците и не след дълго премества стадото на друго място за следващата паша – така щраусите се направляват и нанасят по-мако щети на околната среда, без да пречат на овцете и козите. Но жизненото пространство на едрите птици в някои моменти е доста пренаселено, а понякога и в загражденията навлиза и друг добитък. Често скитащи кучета посягат на пиленцата. На много от птиците в загражденията крилата не са им подрязани – оградите спират стремежа на птиците за странствания, но понякога са причина за счупването на крайниците. Поколението При брачния танц мъжкарят идва с предложение, удряйки крило в коляното – поради това силно намалява броя на перата му с бяла окраска, които опадват. Мътенето не създава проблеми. Женският щраус снася от 12 до 16 яйца. Щраусите мътят по двойки, по правило женската птица мъте през деня, а мъжката през нощта. Често две (и повече двойки) отглеждат малките си в общи гнезда. Понякога при двойка щрауси се появява втора женска, която също помага при мътенето – в това време нейните яйца се намират в близкото общо гнездо. Възможно е да се образува истинска “детска ясла” със стотина млади птичета, а броят на техните въдпитатели е най-различен. Подчертания инстикт за живот на групата създава добри предпоставки за водене на идеален живот във верви. Там е възможно птиците да развият изрезен стремеж към кълване, но при съдържателна храна, давана от гледачите, това не се проявява в голяма степен. Птиците не се оставят без надзор, за да не кълвът неподходящи, а и понякога и опасни предмети, като парчета тел или игли. От скука понякога щраусите започват взаимно да си скубят перата, но мъжките птици са склонни към нападение само в периода на мътене. Те атакуват не само другите щрауси, но и хората, които ги отглеждат.
При загуба на яйцата си, женската птица домътва-до 60 яйца на сезон. Обикновено фермерите практикуват изкуствено мътене или пастирите събират излюпени диви птици. Новоизлюпените щраусчета могат да бягат още от първия ден и да поемат храна, а за половин година достигат крайната си големина. До 3-4 години птиците променят защитното си оперение (кафяво на петна) със съответното нормално оцветяване: при женските индивиди – светлокафяво, при мъжките – тъмнокафяво до черно, с бели петна, украсяващи крилата и опашката му. На въпроса дали техните методи са добри за отглеждане на щрауси, масаите отговарят: “Ние запазваме начина на живот и поведение на бягащите птици – вечерното прибиране и затваряне не пречи на тяхната общителност”. Скъпа птица Цените за развъждане на младите щрауси в Африка са сравнително ниски. В САЩ, обаче, двойка за мътене струва 50 000 $. Там се внсят за излюпване и яйца от Намибия и Израел, а 3-месечните птици струват около 5 000$. Интересно е, че цената (200$) за измътени птици в Африка, е по-ниска от тази на произведените в САЩ, въпреки транспортните разходи и загубите по пътя. Южна Африка е водеща в развъждането на щрауси. В Намибия, Зимбабве и Кения нарастват броя на фермите за щрауси, а в Израел броят им също е голям.
Не е днешно откритие използването на щраусите. В египетските гробници има стари рисунки на тези птици. Африканското племе карамджонг в Уганда е известно с това, че е отглеждало щрауси още в древността. Перата на птиците са се употребявали за украса преди 3 000 г от фараона Тутанкамон, а шлемовете на гръцки и римски пълководци също били разкрасявани с щраусови пера. Първите ферми за отглеждане на щрауси в Южна Африка били създадени още през ХІХ век, а техните собственици доста бързо станали много богати хора. Днес, обаче перата са само един допълнителен продукт, докато щраусовите кожи се оценяват по 400 $/м² - тя се използва за производство на палта, обувки и чанти. Около 15% от месото на птицата е годно за ядене 20-40 кг. То е бедно на мазнини и калорий, с ниска стойност на холестерин е и за това е предпочитано от доста хора.
Коментари () |
|
|
|
 |
