|
(Dromaeius novaehollandiae diemenianus) е единственият от трите подвида птици ему, които са напълно изчезнали. Днес Е м у (Dromaeidae) от разр. Ему и К а з у а р и (Casuariiformes) е представено в Австралия от един род с единствен вид — Dromaeius novaehollandie. Това е едра птица с плътно телосложение — на височина достига до 170 см, а теглото й е 45—55 кг. Оперението й е „къдраво", а окраската му е еднотонна — кафяво сивкава Ему е предимно моногамна птица. Преди женската да снесе яйцата си — от 7 до 8, а понякога до 21 на брой, мъжкият изгражда гнездо от трева, листа и клонки, което има вид на платформа. Когато яйцата са повече, обикновено и друга женска е снасяла в гнездото. Мътенето поема също само мъжкият, който лежи върху яйцата в продължение на 53 до 60, а според някои сведения дори 66 дни.
Разбира се, през това време той напуска за малко гнездото, за да се нахрани. Малките пиленца имат ивичеста окраска. Ему се храни с плодове и семена, но понякога яде и дребни животни. Когато птиците са в голямо количество в даден район, те нанасят забележими щети на полето. Именно по тази причина още през 1923 г. в някои райони на Западна Австралия птиците ему били зачеркнати от списъка на закриляните животни, в който дотогава, фигурирали. Нещо повече, в някои области държавата започнала да плаща премия за всяка убита птица. През 1932 г. дори се стигнало до невероятен куриоз. В резултат на силния протест на фермерите и изобщо на земеделските стопани в някои райони били изпратени за борба срещу птиците войници, въоръжени с. . . картечници. Сега птицата ему е много рядка и специалистите се надяват, че тя може да бъде спасена само благодарение на резерватите. Черното ему, което се срещало на о-в Кенгуру и на о-в Кинг в Басовия пролив край Австралия, днес е напълно изчезнало. А по времето, когато о-в Кенгуру бил открит през 1802 г. от Флиндърз, той видял огромно количество от тези птици тук. До 1836 г., когато от Англия пристигнали първите колонисти, на острова нямало никакви едри птици. Тук преди това редовно акостирали със съдовете си ловци на тюлени. Смята се, че черното ему е станало именно тяхна жертва, тъй като те се хранели с месото на тези птици. Но австралийските природоизпитатели Морган и Сатън са на мнение, че най-вероятно горските пожари са станали причина за изтребването на птиците. Така или иначе сега от тази птица е останал един-единствен препариран екземпляр, който се намира в Националния музей в Париж. Той бил донесен в столицата на Франция от Франсоа Перон и други природоизпитатели, които участвували в морската експедиция през 1803 г. На о-в Кенгуру те уловили три екземпляра от черното ему и ги донесли живи в Париж, където птиците живели известно време. Кожата на едната от тях се пази оттогава в Националния музей. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
