|
Те са добре обособена група грабливи птици с тегло от 50-60г до 2,6-3,0 кг. Женските са по-едри от мъжките. Оперението им е меко и пухкаво. Перата около очите са радиално разположени и образуват лицев диск (було). То играе важна роля за точното „засичане" на звуците при движението на мишевидните гризачи. При видовете, които освен месо приемат и друга храна, булото понякога липсва. Част от видовете имат удължени пера по главата, наподобяващи „ущи" (те не участвуват във възприемането на звукове). Ушните отвори понякога са разположени асиметрично.
Доц. СИМЕОН СИМЕОНОВ
Албум “Природа и знание” СОВИ Те са добре обособена група грабливи птици с тегло от 50-60г до 2,6-3,0 кг. Женските са по-едри от мъжките. Оперението им е меко и пухкаво. Перата около очите са радиално разположени и образуват лицев диск (було). То играе важна роля за точното „засичане" на звуците при движението на мишевидните гризачи. При видовете, които освен месо приемат и друга храна, булото понякога липсва. Част от видовете имат удължени пера по главата, наподобяващи „ущи" (те не участвуват във възприемането на звукове). Ушните отвори понякога са разположени асиметрично.
Совите летят безшумно и заслужават своето прозвище „пернати котки". Те са най-добрите помощници в биологичната борба с вредните мишевидни гризачи. Ловуват през нощта, когато гризачите са най-активни, а всички техни врагове почиват. През „миши години" (години със силно увеличен брой гризачи) совите снасят повече яйца, защото имат изобилна храна, Твърдите, несмлени остатъци от храната (скелетни части. пера, козина, хитин) повръщат след няколко часа като твърди топчести образувания, наречени погадки. Погадките на всеки вид птица имат характерен цвят, форма и големина. По
остатъците в тях може точно да се определи „менюто" на совата.
Совите са разпространени повсеместно без Антарктика. Известни са 146 вида. У нас се срещат 10 вида. Най-рядка е малката кукумявка, установена два пъти в Рила, а блатната (късоухата) сова посещава страната ни предимно през зимата. Като полезни птици всички сови са защитени от Закона за защита на природата, а някои от тях са включени в „Червената книга на Република България". Забулена сова-(Tyto alba) Само при нея булото е със сърцевидна форма, белезникаво, оградено с нежни ръждивокафяви петънца. Тя е силно привързана към селищата. Обитава тавани, камбанарии. стопански постройки. През размножителния период е рядка. През есента и зимата се среща често, защото долитат гости от по-северните страни. Забулената сова не прави гнезда. През април женската снася З до 8 матовобели яйца, които мъти сама около 30 дни. При излюпването тя помага на малките, като с човката си разширява отвора на пробитото яйце. Малките са много лакоми и за една нощ всяко от тях получава по 5-6 мишки. С няколко резки движения те поглъщат поредната порция цяла. Започват да летят на 30-35 дневна възраст. Забулената сова ловува само при пълна тъмнина. Любимата храна на забулената соба са дребните бозайници. Рядко разнообразява менюто си с пойни птици. Погадките й имат гладка повърхност, а когато са пресни, са асфалтовочерни на цвят. Много полезен вид, включен в „Червената книга на Република България". Бухал-(Bubo bubo) Истински „Голиат" сред совите - размах до 160-180см. Оперението е със защитни цветове: охристо, ръждивокафяво или кафяво, изпъстрено с тъмни шарки, щрихи и петна. В миналото у нас е бил широко разпространен. Днес се среща рядко - изчисляват се 120-150 двойки. Най-често се среща в Североизточна България (Лудогорието и Южна Добруджа). През цялата
година не променя местообитанието си. Предпочита скали, проломи, дефилета, ерозирани терени, крайбрежието на Черно море и р. Дунав, полупланински плата. По неговото дългогодишно присъствие в даден район нашият народ е дал определени наименования на местностите (Бухльов дол, Бухалско, Бухльов
камък, Бухалото и др.). Размножаването започва през март. Тогава мъжкият често “буха". Гласът му е мощен и с нисък тембър. Женската снася 2-4 бели яйца с грапава повърхност, които мъти 33-35 дни. Малките се излюпват по различно време. Когато няма храна, най-малкото, „изтърсачето", става жертва на лакомите си братя. Бухалът се храни с дребни бозайници, птици, гущери, жаби, насекоми. Погадките са с диаметър 3-5см и с дължина 7-15см. Включен е в „Червената книга на Република България". Чухъл-(Otus scops) Миниатюрно „копие" на бухала. Теглото му е 75-85 грама. Ушите са дълги, но понякога прилепват към главата и не се забелязват. Гърбът е светлоръждив с петна и щрихи, а отдолу е светъл с различни пъстрини. У нас е широко разпространен. Предпочита разредени гори, стари крайречни насаждения, единични хралупести дървета, паркове. Долита през април и през
октомври напуска нашата страна. Зимува в Тропическа Африка. Още по време на прелета известява своето завръщане с характерното „чухане"; „чууу-чууу-чууу". Гнезди в хралупи, стари гнезда на вранови птици, на соколи, в дупки по зидове, в изкуствени гнездилки. През май снася 3-6 гланцирани бели яйца, които женската мъти 24-25 дни. Мъжкият пази гнездото и го защитава. Малките напущат гнездото на 21-25 дневна възраст, но все още не могат да летят добре и родителите им се грижат за тях. Любимата храна на чухала са насекомите. По-рядко напада гризачи, дребни птици, гущери и многоножки. За изхранването на едно люпило родителите носят над 2000 насекоми. Нощем всяко малко получава около 30 порции с общо тегло 20-25 гр. погадките са дребни и бързо се разпадат, защото съдържат главно хитинови части. Горска ушата сова (Asio otus) Средно голяма сова. Има стройно, изправено тяло с тегло около 350 гр. Ушите са големи, изправени нагоре. Горната страна е сивокафява, изпъстрена с тъмнокафяви надлъжни резки, долната – ръждивожълта, по гърдите с надлъжни резки, а по корема с щрихи. Среща се често. През лятото е наблюдавана до около 1900 м н.в., а през зимата предпочита равнини и предпланини. Тогава образува ята до 30-40 екземпляра. Населява широколистни, смесени, иглолистни гори, залесителни пояси, крайречни насаждения и стари паркове. Не обича да преви гнезда – обикновено заема стари гнезда на вранови птици, мишелови, дребни соколи, по-рядко обитава полухралупи и хралупи. През април снася 2-7 бели яйца, които женската мъти 25-30 дни. На около едноседмична възраст малките напускат гнездото, но все още се чувстват несигурни при полет. Едва на двумесечна възраст те трудно се различават от възрастните.
Храни се с дребни бозайници и много рядко с птици. Всяка нощ нейна жертва са 4-5 гризача. Погадките са и с диаметър до 2 см и с дължина 4-8 см. Включена е в “Червената книга на Република България”. Уралска улулица (Strix uralensis) Най-голямата наша безуха сова. Тялото и е едро, набито, със сравнително дълга опашка. Има размах около 1-1,2 м и тегло до 1 кг. Оперението и наподобява кора на дърво и когато кацне на клоните е трудно забележима. У нас е рядък вид. През размножителния период е наблюдавана само в Централна Стара планина между 1300-1550 м н.в. в стари букови и беково-елови гори с хралупести дървета. През есенно-зимния период са регистрирани единични екземпляри в различни части на страната. Тогава посещава широколистни гори, изкуствени иглолистни насаждения, единични дървета край водоемите.
През размножителния период (от началото на март) мъжкият издава глух и басов крясък – “ху-уууу”, или излайване – “хоу-хоу”. Женската има подобен глас, но с по-висок тембър. Гнезди в гнездата на грабливи птици, на земята между корени на дървета, рядко в хралупи. Всяка двойка охранява гнездова
на дървета, рядко в хралупи. Всяка двойка охранява гнездова територия от 400 до 2500 ха. Снася от 2 до 4 бели яйца, които женската мъти 27--29 дни Малките напускат гнездото на 35-40 дневна възраст. През размножителния период храната е еднообразна - мишевидни гризачи, а през другото време лови
различни птици. Погадките са с диаметър 2-3 см и с дължина 10-15см. Включена е в „Червената книга на Република България". Горска улулица-(Strix aluco) Сова със средни размери - размах до 80 см и тегло 450-650 грама 0краската е защитна с две разцветки - сивокафява до кафяВа и ръждива да светлочервена. Среща се често в равнини и планини до около 1700 м надм. височина. Не напуска гнездовия си район през цялата година. Обитава стари широколистни гори, крайречни дървета, паркове и овощни градини.
Брачният период започва през втората половина на февруари.
Тогава през цялата нощ се чува силния басов крясък на мъжкия „ху-ху-хуу", Гнезди в хралупести дървета и рядко в изоставени гнезда на грабливи птици. Когато не е обезпокоявана, двойката използува гнездото няколко години. През април женската снася 2-4 бели гланцирани яйца, които мъти 28-30 дни. След един месец малките правят първите опити да се задържат по клоните на дърветата. Те не са оперени добре и летят с големи усилия. През есента младото поколение става напълно самостоятелно и напуска родителите си.
Горската улулица е най-непридирчива към храната – напада дребни бозайници, птици, гущери, жаби, едри насекоми. многоножки, голи охлюви. Погадките й имат грапава повърхност с диаметър 2-Зсм и с дължина от 4 до 8 сантиметра. Домашна кукумявка-(Athene noctua) Дребна сова с размах около ЗО см и тегло 140-160 грама. 0краската й е разнообразна - от сивобелезникава до тъмнокафява с многобройни светли петна. Пръстите са покрити с редки белезникави четинки. У нас домашната кукумявка се среща често през цялата година. Обитава скални терени, отвесни брегове, постройки в селища, окрайнини на гори. единични дървета сред открити пространства. През последните години е редовен посетител на големите жилищни комплекси. Размножителният период започва през март. Тогава е много гласовита. През цялата нощ се чу8а характерното „кукумяуу", „кукумяуу", Гнезди в скални цепнатини и в кухини между камъни, по тавани, в хралупи и в изкуствени гнездилки. Женската снася 3-6 бели гланцирани яйца, които мъти 28-30 дни. На едномесечна възраст малките започват да напускат гнездото, но при опасност отново се крият в него. През есента семейството се разпада.
Домашната кукумявЬа е ценен помощник на човека в биологичната борба с вредителите, Оснобна храна са мишевидните аризачи и насекомите. Рядко напада дребни пойни птици, гущерчета. многоножки. Погадките са с диаметър около 1 см и с дължина 3-4 сантиметра. Пернатонога кукумявка-(Aegolius funereus) Наподобява домашната кукумявка. Тежи 110-200 грама. 0краската й е кафява с различни по големина кръгли бели петна. Лицевият диск е бял, като под и над окото има удължено черно петно. Пръстите са покрити с гъсти бели пера.
У нас е много рядък вид, наблюдаван в изолирани находища в Рила, Централна Стара планина и Родопите. През зимата може да се открие по повтарящото се „уп-уп-уп-уп", подобно ма гласа на папуняк. През размножителния период „песента" е разнообразна и с нисък тембър.
Предпочита стари, обширни иглолистни гори, прорязани с пенливи потоци. Гнезди в хралупи, но често заема и стари дупки на черен кълвач. През март снася 4-6 бели яйца, които мъти 25-29 дни След един месец малките напускат гнездото. Понякога отглежда и второ поколение. Ловува нощем, а при мрачно време и през деня. Лови гризачи. земеровки и дребни пойни птици Понякога сладирва своите жертви и се запасява за тежките зимни месеци. При студено време запасите замръзват и се „консервират". Погадките са с диаметър 1,5-2,0см и с дължина 2.0-З.О см, включена е в „Червената книга на Република България".
Коментари () |
|
|
|
 |
