|
Бухаът е способен да надделее над всички други грабливи птици. Той, изглежда, е по-мощен и от скалния, и от морския орел. Всъщност и соколът скитник, и големият ястреб, и мешеловът, и почти всички сови и кукумявки в Европа съставят част от менято му. Разбира се, той не се храни с тях всекидневно, но да ги лови, не е нещо съвсем изключително за него. Между жертвите на този гигант (най-едрият от совите на света) фигурират глухарят, зеленоглавата дива патица, дивият заек, земеровният заек (подземник). Всички тези жертви бухалът улавя нощем в един огромен ловен район от 1000-5000 хектара. Понякога този район може да бъде по-малък или по-голям. В него той намира място и за размножаване. Тази птица живее в разнообразна среда.
Бухал - разред совоподобни семейство сови Световен рекорд Бухаът е способен да надделее над всички други грабливи птици. Той, изглежда, е по-мощен и от скалния, и от морския орел. Всъщност и соколът скитник, и големият ястреб, и мешеловът, и почти всички сови и кукумявки в Европа съставят част от менято му. Разбира се, той не се храни с тях всекидневно, но да ги лови, не е нещо съвсем изключително за него. Между жертвите на този гигант (най-едрият от совите на света) фигурират глухарят, зеленоглавата дива патица, дивият заек, земеровният заек (подземник). Всички тези жертви бухалът улавя нощем в един огромен ловен район от 1000-5000 хектара. Понякога този район може да бъде по-малък или по-голям. В него той намира място и за размножаване. Тази птица живее в разнообразна среда. В Европа се среща предимно в планините и в северните гори, но в Азия обитава още пустини и степи. Среща се и в равнината, и по места с височина до 5000 м, и по напечените от слънцето скали, и край бреговете на блата. Навсякъде присъствието му подсказва, че фауната там е богата и разнообразна, защото той се храни с представители на голям брой видове.
Свикнали сме да смятаме бухала за птица, обитаваща гъстите непреходими гори или недостъпните планини. Това в общи линии е вярно, но понякога бухалът живее и в съседство с човека. В Южна Европа са намирани гнезда на няколко стотин метра от обитавани къщи, край пътища или край железопътни линии с оживено движение. Ако не се обезпокоява през време на размножаването му, той се приспособява добре към съседство с човека. Навсякъде или почти навсякъде той търси скални стени с площадки. Там намира убежище, където прекарва деня неподвижно на някой скален ръб и често изложен дори на слънце. Неговото жълтеникавокафяво и напетнено оперение се слива добре със скалата и трудно може да бъде открит от хишник.
Подранил в мътенето
Бухалът мъти много рано. В Южна Европа снася яйцата си през януари или през февруари, а в по-северните области през март или април. Яйцата снася на площадки и по стръмни скали. Мъжкият и женската вероятно остават заедно през целият си живот, и то постоянно в един и същ район. По време на гнезденето може да се чуе дуетът им. Обикновено кацат по скалните ръбове или по върховете на дърветата и “бухат” през интервали от по няколко секунди. Чуват се и в разгара на зимата, та чак през май, а дори и през други месеци на годината. Само женската мъти снесените от 2 до 4 бели яйца. При излюпването си малките са покрити с бял пух, очите им са затворени. Майката не ги напуска около един месец. През това време мъжкият осигурява храна за цялото семейство. Премина ли този срок, женската също зарочва да участва в лова, понеже нараства апетита на малките. Възрастните започват да излизат на лов, преди още да се е спуснала напълно нощта. Когато родителят пристигне с плячката в “гнездото” (гнездо почти не се стори) младите блъскат, избутват се едно друго, за да получат късчета от жертвата. При храненето възрастната птица затваря очите си, вероятно за да избегне евентуалните удари от човките на малките. След като се нахранят, малките остават дълго време неподвижни. От време на време те се оживяват и следят прелитащите птици или минаващите край тях други животни, отиват до края на скалата и се връщат, махат с крила. Появили се непознато животно, наежват перушината си, тракат с човката си и са нащрек независимо от размера на пришелеца.
Разнообразно меню
Както всички нощни гарбливи птици, така и бухалът повръща несмилаемите останаки от храната си – косми, пера, костици от жертвите. Тези обемисти топки, наричани погадки, достигат диаметър от 10-14 см. В тях магат да се открият челясти на див заек, на земеровен заек (подземник), череп на невестулка, катерица, крака на мишелов и др. Това доказва, че бухалът има широка глатка и може да погълне доста едри късове. Хранителният режим на бухала е изключително разнообразен. Той включва много насекоми (бръмбари рогачи, бегачи, торни бръмбари), птици с размера на сивата чапла. Водните жаби и полските мишки са чести негови жертви. Много по-рядко се храни с риба.
Между животните, които бухалът най-често лови в Централна и Южна Европа, са дивият земеровен заек (подземник), враната, таралежът, катерицата, различни видове гризачи, особено сиви плъхове, които улавя често по сметищата край селищата. В Швеция значителен дял в храната му заемат дивите патици зеленоглавки и зимните бърнета. Тетревите, гризачите обаче съставляват значителен дял от постоянното му меню.
Многобройни произшествия
Малките бухалчета почти нямат неприятели. Майка им непрекъснато бди над тях и умее да ги защитава от всеки нападател. Понякога последното излюпено малко загива от глад, избутвано от братя и сестри, които не го оставят да се нахрани. В някои случаи възрастните също разкъсват едно от малките си. Намирани са останки от тях в повърнатите от родителите топчета. Това е едно необикновено явление. Единстевената истинска опасност за бухала е човекът. Много отдавна бухалът се преследва от ловците. Електрическите и телефонните жици понякога са причина за смъртта на много млади и неопитни птици, когато се удрят в тях или ги докосват. Честите произшествия от различен характер магат да доведат до опустошаване на местата за гнездене.
Коментари () |
|
|
|
 |
