|
«Буху-у, буху-у-у!» — чува се зловещият глас на бухала в тъмната гора. Всичко живо се смълчава. Сърцето на заека замира от страх. Трепва малкото сърне. Дори вълците и лисиците се спират и ослушват тревожно. Кой е този нощен властелин, който смущава покоя на гората? Бухалът е нощна птица. През деня спи или дреме неподвижен, а нощно време тръгва на лов. Силното зрение, якият клюн и острите нокти са сигурното му оръжие. Окраската му е ръждивокафява, с жълти оттенъци и черни петна по корема. Клюнът е черен. Очите са жълточервени. Отстрани на главата му стърчат снопчета пера, сякаш малки ушички. Краката му са здрави, отчасти покрити с перушина. Има свиреп вид на хищна, граблива птица.
Бухалът живее в гъстите тъмни и непроходими гори, но се среща понякога и из скалистите теснини. По-рядко посещава високите върби, усамотени в полето. Използува изоставени стари гнезда на орли или сам си прави гнездо в пукнатините на скелите, по старите дървета и край входовете на пещерите. Храни се с различни насекоми, мишки, жаби, гущери, змии, катерички, яребици, глухари и малки зайчета. Перушината на бухала е мека и когато лети, той не издава почти никакъв звук. Затова напада жертвите си с изненада и ги убива с няколко удара на здравия си клюн. Плячката доразкъсва с яките нокти на краката. През деня бухалите са безпомощни. Затова се крият. Те не виждат на светло, но чуват добре. Щом дочуят подозрителен шум и отлетяват безшумно на друго скрито и отдалечено место в пещери и хралупи. Напоследък бухалите у нас са много намалели и се срещат. все по-рядко. Но те са полезни животни, защото изтребват вредни гризачи и насекоми. Затова не трябва да се избиват, а да преминат под защитата на човека. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
 |
