|
23 юни 2004 |
|
Гласът й може да се чуе рано сутрин или късно вечер: «Кукумяу, кукумяу!» Този глас е дал и името й кукумявка. Тя е от рода на совите. Към тях принадлежи и бухалът. Външно кукумявката прилича на бухала, но е много по-дребна от него. На цвят е различна. Срещат се сиви, сиво-кафяви и ръждиви кукумявки. По тялото има белезникави вълнисти ивици. Към корема е по-светла. Главата и е сравнително голяма. Очите й са заобиколени с пера, образуващи големи очни кръгове (очила). Цветът на очите е жълт и едва се забелязва. Жълтеникав е и малкият закривен клюн.
Кукумявката живее в горските окрайнини, по големите дървета в градините и по таваните на старите къщи. Нейно любимо място за заселване са, остарелите сгради, развалините на стари крепости, където рядко достига, човек или животно. Гнездото си прави в дупките на скалите, хралупите на дърветата или ъглите на таваните. Кукумявката е нощна граблива птица. Зрението й е слабо, но слухът и е добре развит. През деня не вижда, но през нощта се ориентира добре. Храни се с мишки, жаби, различни насекоми и дребни птички. Умъртвява ги с ударите на клюна и ги разкъсва с ноктите на краката. Кукумявката снася годишно по няколко яйца. Мъти главно пролет и есен. Отглежда обикновено от едно до три малки кукумявчета. Тази птица живее до 8 години. Кукумявката, както бухалът, вече се среща много рядко. А и тя е полезна птица. Трябва да се положат всички необходими грижи и закрила, за да не изчезнат завинаги тези странни рожби на природата.
Коментари () |
|
|
|
|