|
(Speotyto cunicularia), наречена още подземна или джуджевидна сова, принадлежи към сем. Нормални сови (Srigidae) от разр. Сови (Strigiformes). Тя достига на дължина колкото нашата кукумявка — общата дължина на тялото й е около 20 см. Оперението й е сиво, капковидно, изпъстрено с бели петна. Обитава равнините и планинските райони, като в Андите се изкачва до 4000 м. Обикновено се придържа към откритите местности. Гнезди в естествени дупки или в такива, изровени от други животни. Някои автори пишат, че в миналото били наблюдавани случаи, когато пещерната сова се заселвала в една и съща подземна дупка с ливадно куче, язовец, дори със силно отровната гърмяща змия. Брем също допуска, че това е било възможно. Според по-нови наблюдения обаче случаи на подобно „съжителство" не са установени. Знае се, че в същност пещерната сова се заселва в изоставените леговища на различни ровещи бозайници, където снася яйцата си и отглежда малките си.
Женската снася от 6 до 9, а понякога и 11 яйца, които се мътят и от двамата родители. Пещерната сова е предимно нощна птица. През деня тя прекарва с часове на открито край входа на подземното си жилище, на дърветата или по селските стобори, тъй като почти не се бои от хората. Привечер, след като над степта се разнесе нейният вик, напомнящ своеобразни флейтови звуци, тя тръгва на лов. Храни се предимно с дребни гризачи, с различни насекоми, с жаби и дори със змии. Почти цялото й меню се състои от вредни за селското стопанство животни. В миналото индианците преследвали пещерната сова заради свързаното с нея поверие, че била „сестра на злия дух". Белите ловци пък са я изтребвали заради „зловещия и вид". Пещерната сова се охранява от американските фермери, на които тя е верен помощник. През последните десетилетия числеността на пещерната сова непрекъснато намалява на континента. По настояване на зоолозите и на фермерите, които я смятат за свой добър помощник, тя вече е поставена под закрилата на закона. В резултат на аклиматизацията на мангустата на Уестиндийските острови за борба със змиите още в края на миналото столетие пещерните сови са изчезнали на някои от островите — Антигуа,. Мари-Галанте, Невис и Ките. На континента и някои острови все още са запазени 16 географски форми, но две от островните са измрели.
Пещерната сова от Гуаделупа (Speotyto cunicularia guadeloupensis), която е изчезнала в края на миналото столетие. Тя е била малко по-тъмна и малко по-едра от останалите подвидове — дължината на крилата й била 156—164 мм. Обитавала е остров Мари-Галант и някои други Уестиндийскн острови. От нея са запазени препарирани екземпляри в Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Лондон, Кеймбридж и Поант-а-Питър (Гуаделупа). Всички те са били уловени от Л'Ермение в началото на XIX в.
Пещерната сова амаура (Speotyto cunicularia amaura), която също имала по-тъмна окраска, била малко по-дребна от предходната. Тя се срещала на островите Антигуа, Невис, Сент Кристофър от уестиндийската група острови. Смята се, че тя също е била изтребена от мангустата в края на XIX в. От нея са запазени екземпляри в музеите на Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго и Лондон. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
