|
Името им е дадено от народа и е много сполучливо. В миналото по-често, а сега значително по-рядко ще ги видим по лъкатушещия селски път да кълвят падналите от каруците овесени и други семена, да се ровят из торищата, да събират разпиляна храна по дворовете.
ДИМИТЪР НАНКИНОВ 0весарки АЛБУМ "ПРИРОДА И ЗНАНИЕ" Името им е дадено от народа и е много сполучливо. В миналото по-често, а сега значително по-рядко ще ги видим по лъкатушещия селски път да кълвят падналите от каруците овесени и други семена, да се ровят из торищата, да събират разпиляна храна по дворовете. Характерен признак за овесарките, който ги отличава от другите зърноядни птици, е режещият край на горната им човка. Той се състои от две части, тъпо съединяващи се под ноздрите. В това място горната и долната човка не се допират и между тях се запазва тесен отвор. Самата човка не е издута в основата, а е тъмна и коничн. Тези птици не блестят с одеждите си. Външният им вид е скромен - липсва металният блясък на оперението. У повечето видове има добре изразен полов диморфизьм — мъжките са по-едри и по-красиво оцветени от женските. Въпреки че събират разпилени и плевелни семена, не трябва да приемаме овесарките само като семоядни птици. През гнездовия период те изхранват малките си с голямо количество насекоми, като почистват тревните, храстовите и дървесните насаждения. Във всяко гнездо родителите носят до 100—150
пъти на ден различни насекоми и техните ларви. Брачната песен на овесарките е мелодична и приятна. При отделните видове тя е рвзлична (но във всяка песен има характерни повтарящи се звуци). През гнездовия период пеещи овесарки могат да се чуят навсякъде из страната — най често край пътища, по ливади и поляни, селскостопански площи и сечища, хълмисти склонове и ерозирани терени, в селищата. Брачните двойки строят предимно наземно гнездо, свито от нежни тревни стъбла, мъх, пера и вълна. Женската снася 3—6 яйца, които мъти 10 - 1 5 дни. Излюпените малки остават в гнездото 10—20 дни. Някои двойки отглеждат по 2 и даже 3 люпила
годишно След излитането им цялото семейство скита заедно. Извьршват миграции с различна продължителност. Следващата пролет младите са вече полово зрели. 0весарките (подсем. Emberizinae) са разпространени в Европа, Азия, Африка и Америка. Няма ги в Антарктида, Австралия, Нова Зеландия, о-в Мадагаскар, по островите на Индонезия, в южните райони на Индокитай, Индия и Цейлон. Няма ги и във вътрешността на Гренландия. По света живеят 281 вида овесарки, обединени в 71 рода. Досега в България са регистрирани 12 вида. СИВА ОВЕСАРКА (Emberiza calandra) Най-едрата наша овесарка известна още под името просарка. Отгоре е сивокафеникава с тъмни петна, отдолу светлобелезникава с единични, надлъжни, капковидни петънца. Тя обикновено гнезди в крайните квартали на селищата. В някои ливади е многобройна. Обитава още ниви и поляни, по които растат редки храсти. В миналото е била най-разпространената овесарка край София, а в самия град е мътила частично. Зимува в района на гнезденето не всяка година на малки ята или поединично. Пролетният прелет се извършва от началото на март до края на април. Веднага след пристигането си мъжите започват да пеят, кацнали на жици, колове или сухи клони. Песента им е удължено „шрии". многократно повтарящо се ..чик-сик-сик-сик-сик-сик-прсс" или в полет „тик-тик-тик", Има две люпила в сезон. Току-що излетели малки се срещат от май до края на юли. Повечето напускат района на гнезденето през септември-октомври и се впускат в продължителни скитания или по-далечни миграции. ЖЪЛТА ОВЕСАРКА (Emberiza citrinella) Има много народни названия, но две от тях са най-разпространени: сламарка и жълтурка. Многобройна птица за околностите на селищата. Във
вътрешността навлиза предимно по време на миграция и зимуване. Предпочита да заселва хълмисти места, покрити с храсти и редки дървета. Токуването на мъжките и брачните игри се наблюдават в слънчеви и топли дни още през февруари. Песента й е поредица от „ци-ци-ци-ци". завършваща накрая с удължено и високо “тиии". Първите яйца се снасят след 5—6 април. Има два размножителни цикъла. Малките от втория цикъл напускат гнездата до
края на юли. Някои мъжки имат абортивно, есенно токуване през октомври. Скитащи ята от по 5—10 екземпляра и единични птици се наблюдават през юли, август и септември. Есенната миграция от север зависи много от климатичните условия и започва със застудяването на времето и снеговалежите през
ноември. Зимуващите в района жълти овесарки се събират заедно с врабчетата, чинките и други видове птици около ферми, сметища, зърнохранилища, край водоемите и из полята. Ятата и достигат 200—300 екземпляра. Към средата на февруари се наблюдава миграция на север. ПЪСТРОГЛАВА ОВЕСАРКА (Emeberiza) Наричат я още (кой знае защо) сивоглава. Главата й е раирана с надлъжни успоредни черни и бели (при женската кафеникави) ивици. Живее по пустеещи земи, ливади, поляни и градини. Където през слънчевите и топлите пролетни дни може да се чуе простичката и нежна песен на мъжкия - удължено или повтарящо се "си-си". Строи гнездо сред камъни, в тревата, храстите или коренищата. За София това е рядка птица. Предпочита да навлиза в покрайнините на града през сезонните миграции — март-април и септември - октомври. ГРАДИНСКА ОВЕСАРКА (Emberiza hortulana) Характерни черти в оперението й са сивата глава, врат, гърди и ръждивата човка. Мъти в покрайнините на селищата, като числеността й
се колебае през различните години. Брачната й песен прилича на
тази на жълтата овесарка, но е с по-тъжен край. Прелита през втората половина на март, април и началото на май. Отлита през август-септември. Малки ята се задържат и по-кьсно, а отделни индивиди остават да зимуват в гнездовия район, въпреки че най-близките зимовища са в Северна Африка и Арабския полуостров. ЗЕЛЕНОГУША ОВЕСАРКА (Emberiza cirlus) Мъжката птица е с тъмнозелена до черна гуша. Основните звуци в нейната песен са "цип цип" или „ииирль", което може би е дало основание за
латинското й видово название "цирлус". На гърдите има широка жълта и пепелява препаска. Има жълт корем и ръждивокафяви страни на тялото. Разпространението й е ограничено — обитава територията на страните от Средиземноморието. Живее по хълмисти местности, покрити с редки храсти, по обработваеми полета и в населени пунктове. Нерядко в същите местообитания се заселва и градинската овесарка. Период за размножаване — април-юни, когато някои двоики отглеждат по две люпила, всяко с по 3—4 малки. Сега е рядка, но може да се наблюдава целогодишно. Мигриращи птици се забелязват през октомври-ноември и март-април. ЧЕРНОГЛАВА ОВЕСАРКА (Emberiza melanocephala) Тя е най-елегантната и нежна наша овесарка. Оперението на мъжкия се
отличава от другите овесарки — плътно черно теме, тил и бузи, жълт корем и ръждивокафяв гръб. Южен елемент от нашата фауна, чиито ограничен гнездови ареал обхваща земите около Черно море. Като гнездови биотопи избира слънчеви и сухи поляни, угари, ниви, лозя, където напролет може лесно да се забележи кацнала на жица, ограда, храст или дърво. Мъжкият пее разнообразно и мелодично. В наземно гнездо женската снася и мъти 4—5 яйца, силно отличаващи се по големина и окраска. Излетели от гнездото малки се наблюдават през юни и юли. Август вече отлитат. Завръщат се отново при нас в края на април и през май. ТРЪСТИКОВА ОВЕСАРКА (Emberiza schoenoclus) Тя може да бъде добър индикатор за настъпването на студовете. Миграцията й става по-интензивна (ята от по 100—200 птици) преди и около резките застудявания и обилните снеговалежи. Тогава птиците проникват в дворовете и в парковете. С различните си подвидове през някои зими буквално напълва тръстиковите масиви и блатните участъци край селищата. В тези биотопи гнезди. Интересната и песен от бавни тактове и бързо повтарящи се звуци "циа-ци-ци-ци-цици" може да се чуе веднага, щом мъжкарите заемат гнездовата територия. Възрастните птици започват есенна миграция от средата на октомври. Отлитат в югоизточна посока. Обратното движение на птиците
се наблюдава от началото на февруари до края на март. СНЕЖНА ОВЕСАРКА (Plectrophenax nivalis) Северен вид, разпространен кръглополярно край бреговете на Ледовития океан. Есента напуска гнездовите биотопи на тундрата и предприема
пътувания кьм по-южните области на Евразия и Северна Америка. Достига и до нашата страна. Оперението на мъжката, особено брачното, е контрастно — бяла глава, бяла долна част на тялото и бели крилни огледала; черен гръб и върхове на крилете и опашката. Екземплярите, намирани у нас, са в зимно оперение и имат кафеникави пера по горната част на тялото.
Коментари () |
|
|
|
 |
