|
31 март 2005 |
|
(Coccothraustes coccothraustes)
По рамзери черешарката прилича на скорец. Има характерна масивна човка - сивосинкава през размножителният период и охристокафява през останалото време. Главата на мъжкия е светлокаяфва с пепелява ивица през врата. Гърбът, плешките и надкрилията са шоколадовокафяви. Маховите пера на крилата са черносиви с метален блясък и с бледозеленикава коса ивица. Опашните пера са чернокафяви с бели върхове. На гърлото има голямо черно петно. Гърдите са светлочервени, а коремът - белезникав. Главата на женската е по-светла и перата на опашката са без метален блясък. Младите екземпляри имат по-светло оперение без черно петно на гърлото.
У нас черешарката се среща през цялата година. Броят й нараства през зимата, когато идват да зимуват екземпляри от по-северните страни. Обитава широколистни и смесени гори, стари паркове и градини. По рядко се среща в иглолистни гори.
Прави гнездото си ниско по дърветата. То е построено небрежно от малки клонки. Застила го с дръжки от различни плодове, косми и нежни перца. Женската снася 4 - 6 светлозеленикави яйца с виолетовосиви петна и шарки, които мъти 14 дни. Прз това време мъжкият я храни, но рядко я сменя. Малките остават в гнездото около две седмици. Родителите ги хранят с насекоми и гасеници. Годишно отглежда по две поколения.
Черешарката се храни главно с плодове на овощни дървета - череши, сливи, вишни и други, на които разчупва костилката и изяжда семената. За храна използва още плодове на ясен, липа, дъб, бук, а през лятото насекоми и техните ларви. "Атлас по зоология"
Издателство Народна Просвета
София 1974
Професор С.Пешев - С.Симеонов
Благодарение на Станимир Стойков от Ловеч тази информация достига до вас...
Коментари () |
|
|
|
 |
