|
23 април 2005 |
|
(Alauda arvensis)
Полската чучулига е по-дребна от скорец. Гръбната страна на тялото е охренокафява с по-тъмни ивици, а долната - белезникава. Гърдите са с кремав оттенък и имат многобройни надлъжни резки. Крайните опашни пера са почти напълно бели. Няма полов диморфизъм. Младите екемпляри имат по-светло и рехаво оперение, силно изпъстрено, но петната не са добре оформени. По гушата имат капковидни петна.
Полската чучулига е скитаща, отчасти прелетна и постоянна птица. Зимува в Средиземноморието и у нас. Среща се по-често в равнините и предпланинските райони. Обитава обработваеми площи, горски поляни и плата, обрасли с трева. През есента образува големи ята и скита по полетата.
Гнездовият период започва през март. Тогава мелодичните й песни могат да се чуят сутрин н вечер, а понякога и при светли лунни нощи. Когато пее чучулигата се изидга високо във въздуха, трепти бързо с крила, а след това плавно се спуска и каца на някое малко възвишение.
Гнезди в ямички на земята сред високата тревиста растителност. Гнездовата ямичка е застлана с стебла, сламки и коренчета, а най-отвътре - с косми и дребни перца. Снася 3 - 6 ръждивосиви яйца, прошарени с по-тъмни петна и точки. Женската мъти яйцата около две седмици. За изхранването на малките се грижат и женската, и мъжкият. След десетина дни малките напускат гнездото. Те все още не могат да летят добре, но бягат бързо и се крият във високата трева. Едва след двадесет дни започват да летят. Отглежда по две поколяния годишно.
Полската чучулига се храни с разнообразна храна - вредни насекоми и техните ларви, семена на плевели и културни растения, които събира по земята. "Атлас по зоология"
Издателство Народна Просвета
София 1974
Професор С.Пешев - С.Симеонов
Благодарение на Станимир Стойков от Ловеч тази информация достига до вас...
Коментари () |
|
|
|
 |
