|
Систематиците ги причисляват към подсем. Anserinae (включващ 30 вида) от разр. Гъскоподобни (Anseriformes), който наброява 147 вида. От тях най-многочисленото е подсемейството на патиците - общо 113 вида.
За птиците от този разред е характерна плавателната ципа между пръстите на краката. Те са покрити с рогови люспи и са снабдени със система от кръвоносни съдове, която не позволява да се осъществи топлообмен между краката и ледената повърхност през зимата. Оперението им, богато на фини пухови пера, заедно с подкожната мастна тъкан предпазва тялото от измръзване.
ЛЮБОМИР АНАСТАСОВ
АЛБУМ „ПРИРОДА И ЗНАНИЕ" ЛЕБЕДИ И ГЪСКИ Систематиците ги причисляват към подсем. Anserinae (включващ 30 вида) от разр. Гъскоподобни (Anseriformes), който наброява 147 вида. От тях най-многочисленото е подсемейството на патиците - общо 113 вида.
За птиците от този разред е характерна плавателната ципа между пръстите на краката. Те са покрити с рогови люспи и са снабдени със система от кръвоносни съдове, която не позволява да се осъществи топлообмен между краката и ледената повърхност през зимата. Оперението им, богато на фини пухови пера, заедно с подкожната мастна тъкан предпазва тялото от измръзване. Добре развитата тръткова жлеза е също приспособление към водния начин на живот. Гъсковите са моногамни и сформираните двойки остават за цял живот (особено при лебедите). В брачния период мъжките и женските слабо се различават. След излюпването си малките излизат от гнездата и веднага тръгват след първия родител (това може да е котка, кокошка, човек). Привързаността към първия родител е много голяма. В края на размножителния период птиците се събират в тихи и скрити места за линеене. Смяната на перушината е
пълна и до израстването на новите махови пера гъските губят възможност да летят за около 1 месец.
У нас подсем. Anserinae (Лебеди и гъски) наброява 11 вида, от
които 8 са поставени под закрила на Закона за защита на природата. Единственият ловен обект е голямата белочела гъска, която е многочислена по време на зимуване. В "Червената книга" на Република България са включени 4 вида - ням лебед, сива малка белочела и червеногуша гъска.
Ням лебед - Cygnus olor
Най-едрият от нашите лебеди (дължина на тялото до 152 см) тегло между 8 и 13 кг). Обитава средните и южните части на Европа и Азия. Среща се в езера с богата водна растителност и открито водно огледало. В Средна Европа често е част от градския ландшафт (езера, паркове, канали), където живее в полудомашни условия. Различава се лесно по „S"-образната шия, червената човка, която в основата има черен кожест израстък (при мъжките е по-голям). Младите са сивкавочерни и при достигане на полова зрялост (на 4 години) стават чисто бели. Възрастните правят гнездото си от тръстика и водни растения с размери до 1,5-2.5 м в диаметър и до 80 см височина. Женската снася от 3 до 8 яйца. Мъти сама в продължение на
35-40 дни. През това време мъжкият я охранява и при опасност повдига нагоре крила, издавайки шипящи звуци. В края на лятото двойката линее напълно.В миналото немият лебед е гнездил по Дунавските и Черноморските езера, а днес - само в Сребърна, Дуранкулак и Аркутино. През зимата е много по-чест във всички водоеми на страната. Обезщетението при унищожаване възлиза на 150 лева.
Поен лебед - Cygnus cygnus
Гнезди в северната половина на Европа и Азия - от Исландия до Камчатка. У нас идва в студени зими. Тогава около крайморските езера се наблюдават ята с по 20-30 до 40 птици. Има изправена като перископ шия, жълта основа на човката (липсва черен израстък). В полет издава мелодични звуци, откъдето произлиза името му - поен. Биологията на пойния лебед е подобна на немия, но той е много по-предпазлив и обикновено гнезди в широки водни пространства, далеч от брега. Храненето при лебедите е различно от това на гъските и патиците. Те потапят надълбоко шията си отскубвайки от дъното на басейните различни части на водни растения. Обезщетение при унищожаване - 160 лева. Малък (тундров) лебед - Cygnus bewickii Прилича на пойния, но е значително по-дребен (по размери близък до гъска). Жълтата основа на човката е с кръгла форма (не е изтънена към върха), Обитава крайбрежната тундра в Азия и по острови в Северния ледовит океан. У нас е наблюдаван само два пъти като рядък зимен гост. Обезщетение при унищожаване - 150 лева. Сива гъска - Anser anser Една от най-едрите гъски (тегло 2,5 до 4,4 кг, рядко до 6 кг, и дължина на тялото 76-89 см). Има светлосиво оперение, розови човка и крака. Обитава крайбрежието на запазени тихи езера в Централна и Северна Европа. Пролетният прелет започва още през февруари, когато езерата са замръзнали.
Женската снася 4-5, рядко до 10 яйца. Мъти сама. Ставайки да търси храна, тя покрива яйцата с пух. У нас единични двойки гнездят в резерватите "Сребърна" и „Персенски блата". През зимните месеци на територията ни зимуват неколкостотин гъски. Защитен вид. Обезщетение при унищожаване -150 лева.
От сивата гъска преди около 2000 г. пр, н. е. е одомашнена европейската гъска, която се отглежда и днес. Посевна гъска - Anser fabalis Оперението е подобно на сивата, но с тъмнокафеникав оттенък по главата и шията. Човката е оранжевочервена с черен връх и основа. Гнезди в Гренландия, Северна Европа и Далечния изток. Храната и се състои от различни растителни части и семена. У нас значително рядка през зимата. Защитен вид. Обезщетение при унищожаване - 150 лева. Голяма белочела гъска - Anser albifrons По-дребна е от сивата, с по-тъмно оперение и чернокафяви препаски по корема. Около човката има малко бяло петно. Гнезди край Ледовития океан и Сибир. У нас зимуват по 90 000-100000 екземпляра в средата на месец януари. Най-големи струпвания се наблюдават в Добруджа около езерата Шабла и
Дуранкулак. Всяка вечер около 17 часа гъските се прибират за нощуване в езерата, където намират спокойствие далеч от ловци и неприятели. Сутрин при зазоряване птиците излитат на големи ята, след което се пръскат в различни посоки да търсят храна. Малка белочела гъска - Anser erythropus Има по-малки размери от голямата белочела гъска, жълт кожест пръстен около окото и голямо бяло петно, достигащо линията на очите. У нас е много рядка по време на прелет, както в цяла Европа. Включена е в списъка на застрашените птици на Европа. Обезщетение при унищожаване - 150 лева. Червеногуша гъска - Rubribrantha ruficollis Най-малката и най-красива от гъските (дьлжина на тялото до
55 см). Бузите, гърдите и гушата са червенокафяви, а коремът, гърбът и шията отгоре - черни. Гнезди само в СССР - в тундрата и лесотундрата, на Западен Сибир. Често двойките правятгнездата си в непосредствена близост до гнездото на ловния сокол или северния мишелов, където птиците търсят закрила от посегателствата на северната лисица. При зимуване видът мигрира на югозапад, като до 1967 г. зимовищата са били по южното крайбрежие на Каспийско море. По-късно птиците постепенно са сменили своите зимовища на запад - на територията на Добруджа, където годишно зимуват около 15000-20000. Застрашен в Европа вид, Обезщетението при унищожаване - 300 лева Канадска гъска - Branta canadensis Най-едра сред гъските (дължина до 100 см). Отличава са с черна
шия, бели бузи, черни подкрилия и кафеникави гърди и корем. Пренесена е в Англия и Швеция, където се размножава на свобода. Единични птици по време на миграция или зимуване могат да бъдат наблюдавани и у нас. Като редки зимни гости в нашата страна могат да бъдат наблюдавани: Белобузата гъска (Branta leucopsis)
Черната гъска (Branta bernicla)
Полярната гъска (Anser caerulescens).
Коментари () |
|
|
|
 |
