|
Появата на розови скорци в България винаги е предизвиквало радостни вълнения и любопитство,както сред орнитолозите, така и във всеки случаен наблюдател и любител на птици ,който е имал късмета и възможноста да ги види.
Розовите скорци. - разред врабчоподобни семейство скорецови
Sturnuss roseus. Появата на розови скорци в България винаги е предизвиквало радостни вълнения и любопитство,както сред орнитолозите, така и във всеки случаен наблюдател и любител на птици ,който е имал късмета и възможноста да ги види.
Розовите скорци Sturnus roseus наистина са силно впечатляващи,както с екзотичния си вънщен вид ,така и с груповия си начин на живот и интересно поведение.Те произхождат от Азия,зимуват в Северна Индия ,откъдето предприемат далечни скитания на северозапад към умерените ширини ,търсейки подходящи места за гнездене.Появата им обикновенно се свързва с масовото размножаване /каламитети/ на скакалците,с които те основно се хранят ,като внасят своя дял в биологичната борба с вредителите по селскостопанските култури.В България първите съобщения за колонии от розови скорци датират от 1877г.,когато хиляди от тях са гнездели между каманите по трасето на железопътната линия Русе-Варна.
Многобройни гнездещи птици е имало и в Софийско през 1889г.,когато деца от Княжево и Горна баня са събирали яйцата им с кошници и са ловели мътещите женски птици изпод камъните.
В последните десетина години отново се наблюдава масова поява на розовите скорци в България,особено в Бургаска област.Първите предвесници обикновено долитат през втората половина на май.В три последователни години – от 1944г до 1996г.,голяма колония от розови скорци гнездеше край Карнобат .През 2000 година те гнездиха и на две нови места в близост до Бургас.Гнездещите колонии на розовите скорци са наистина впечатляваща картина
Пред очите на наблюдателя се разкрива чудна картина – хиляди-розово-черни птици ,пърхащи с криле,подскачащи или прелитащи между камъните.И всичко това придружено с постоянно цвърчене и шум,преминаващ на вълни от единия край на колонията до другия.Тази глъчка може да прекъсне за миг при внезапна поява на човек,или на някой хишник/сокол скитник,лисица,куче/,след което се подема с нова сила.Навсякъде цари оживление.
Едни птици влиза или излизат от дупките и процепите между камъните със сламки,перца или друг строителен материал.Други носят храна – едри скакалци,плодове от черници и по-рядко вишни или череши.
Постоянно долитат ята между 20-100 птици с храна в човките и силно свистене на крилете ,а други отлитат без “товар”в обратна посока.
Малките на розовите скорци растът много бързо и през втората половина на юни започват да излизат от гнездата,преди още да могат да летят.Те подскачат и неумело пърхът между камъните.Па външният си вид много приличат на Обикновените Скорци /Sturnus vulgaris/ и не са розови ,а сиво-кафеникави.В началото на юли птичетата окончателно излитат от гнездата и започват да скитат в близката околност.В края на юли обикновено напускат и страната.За това ,че те действително са присъствали ,а не е било само някакъв розов сън ,остават да напочнят единствено изобилно покритите с розово-червени екскременти камъни и направените снимки.
Първото от тези “доказателства” се запазва до изличаването му от есенните дъждове ,а второто завинаги. Текст и снимките липсват Константин Няголов.
Розовите скорци са включени в Червената Книга
На България в категория” рядък “вид.
При унищожаване законът предвижда обезщетение
От 50 лева за всеки един екземпляр. Нека не ги безпокоим ,особено когато се размножават
За това те многократно ще ни се отблагодарят
Със своето колоритно и вълнуващо присъствие.
Коментари () |
|
|
|
 |
