|
Той е една от най-загадъчните птици в Европа и като че ли с най-много имена. Наричат го още горски, качулат, плешивоглав, отшелнически ибис и т.н. „Валдрап" или „горски гарван" е името, с което е бил известен през средните векове в Германия, Австрия и Швейцария. Има сведения, че през XVI и XVII в. все още се е размножавал във франция и в планините на Югославия. Много вероятно е тогава да е гнездил и у нас. В Швейцария например е имало гнезда, построени върху кулата на замъка в Брайзах на р. Рейн. Главната причина за изчезването на планинския ибис в Европа е преследването му от човека. В Австрия той изчезнал още през 1683 г. Приблизително по това време изчезнали и гнездовищата му в Италианските Алпи и в планината Юра в Швейцария. Ловът, събирането на яйца и малки от гнездата за храна, разорявало колониите и птиците постепенно напуснали обширната територия на някогашното си разпространение. Дълго време в тези страни печените пиленца на „горския гарван" се смятали за изискан деликатес на трапезата на по-заможните хора. Това, разбира се, го погубило...
Планинският ибис е едър колкото патица. Женските са малко по-дребни. Лицето и цялата му глава са голи, заради което го наричат и плешивоглав. Червената кожа на главата върху темето му преминава в синкава при възрастните птици. Когато главата му е наведена, тилните пера от яката му щръкват нагоре и отстрани изглеждат като качулка, заради което са го наричали и качулат. Черното му оперение има красив метален отблясък.
Женската снася 2-4 яйца през април. В първата седмица на юни малките вече могат да летят. Хранят се с насекоми и ларви, паяци, червеи, охлюви, а също дребни жабки и гущерчета. Гнездата са разположени по скални ниши и площадки. Представляват рехави постройки от груби съчки. Скитащите домашни котки и кучета са сериозна заплаха за яйцата и малките. Ибисчетата достигат половата си зрялост едва на петата си година. Отделни екземпляри на затворено са доживявали до 25 години. Планинските ибиси се хранят по открити равнинни места, включително и сред обработваемите площи, затова силно страдат от отравянето с различни химически препарати.
Днес надеждата на орнитолози и природозащитници са последните оцелели птици от колонията в турския град Биреджик. Тя е възникнала между 1840 и 1870 г. През 1890 г. в града вече са гнездели около 300 птици. През 1953 г. е имало не по-малко от 530 двойки, но след това те започнали да измират и през 1962 г. останали 100-125 двойки, а десет години по-късно - само 25. Преди 8 години там били преброени едва 8 възрастни екземпляра...
Както виждате, планинският ибис в Европа е една от малкото птици, прогонени от човека. Макар че все още в Турция се среща на свобода, бъдещето на този вид като че ли е предрешено. Известна надежда вдъхват 400-те ибиса, отглеждани в зоологическите градини. В Базелския зоопарк в Швейцария вече има колония от 50 птици. Предвижда се скоро те да бъдат пуснати на свобода в някогашните си владения... Дано да оцелеят! 70-те годни едва ли са оцелели повече от 6-8 двойки. Златозар Николаев Боев
Георги Стоянов Пчеларов
Коментари () |
|
|
|
 |
