Тази красива птица е сред най-едрите кълвачи. На дължина достига до 50 сантиметра. Обитава високостволните девствени гори в долините на реките и край блатата. Под кората и в дървесината на старите дървета птиците търсят храната си - паяци, насекоми и ларви. Опитват узрели ягоди и други горски плодчета. Образуваните „семейни" двойки не се разделят цял живот. Гнездовият участък на един чифт е 40-50 кв. километра. Бъдещите родители издълбават с клюна си дупка в ствола на някое високо дърво. В нея женската снася от 1 до 4 яйца. В мътенето им участват и двамата родители. Малките се излюпват след 3 седмици. В продължение на 35 дни се изхранват от родителите.

Белоклюният кълвач има два подвида - американски и кубински. Американският населявал гъстите гори от югоизточна Оклахома и източната частна Тексас до южните граници на Северна Каролина и Мексиканското крайбрежие.Някога индианците преследвали мъжките птици заради червената им качулка, която използвали за украса. Но по-голямата заплаха за кълвача била унищожаването от европейските заселници на старите гори в долината на Мисисипи и притоците й. С колонизирането на Америка белоклюният кълвач изчезнал от северните и западните райони още преди 1885 г. До 1930 г. изчезнал и от по голямата част на Флорида, Тексас Луизиана. Около 1935 г. в САЩ останали общо не повече от 25 птици. Обезлесяването било съпроводено с пресушаване на горските блата. Така, в резултат на пълното унищожаване на местообитанията му, през 1941 г. в пет изолирани находища на континента били. забелязан и общо 24 белоклюни кълвача,'Девствените гори край блатата, които европейците заварили, били изсечени докъм 1915 г, а последните им остатъци докъм 1930 г. Очевидно с че ако американският белоклюн кълвач все още не е изчезнал, бъдещето му ще зависи от това дали птиците ще успеят да се приспособят към младите гори в някогашните ся владения. Остатъците от първични гори с площ 342 кв. км в района па Биг-Тикет през 1974г са обявени за национален парк Във Флорида 525 кв.км от блатистите гори край реката Апалачикола са обявени също за защитени, но белоклюни кълвачи не са забелязани там засега...
За разлика от американския, кубинският подвид обитавал планинските гори. Обаче изсичането на обширните горски масиви и превръщането им в плантации за захарна тръстика, намалили броят му до 20 птици през 1950 г. През 60-те години останали само 10 екземпляра, чиято съдба днес е неизвестна. Знае се, че в двата горски резервата Купеял и Хагуани (Ягуани) кълвачите отдавна не гнездят. Орнитолозите са на мнение, че до края на 70-те годни едва ли са оцелели повече от 6-8 двойки.
Американският и кубинският белоклюни кълвачи са включени в Световната червена книга като критично застрашени. Те са един от най-ярките примери за гибелните последствия от изсичането на горите върху животинския свят през настоящето столетие.

Златозар Николаев Боев

Георги Стоянов Пчеларов

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари