|
Кълвачът е горска птица, с продълговато тяло, едра глава и дълъг здрав клюн. Главата и клюнът са пригодени към неговия начин на живеене и търсене на храна. Кълвачът се храни с червеи и личинки, които се намират под кората на дърветата. При почукване отвън по звука той разбира дали под кората е уплътнено или кухо. Кухината му подсказва,че там има червей-чета или други дървояди. Тогава кълвачът започва да чука упорито на едно място, докато пробие кората и стигне до кухината. Там той промушква своя дълъг и кръгъл език, който е лепкав, и изяжда дървоядите. Кълвачът е санитар и доктор за гората. Той упорито прочиства дърветата от неприятелите.
Тялото на кълвача е пригодено за живот в гората. Пръстите на краката му са разделени — два напред и два назад. Те завършват с яки. закривени нокти, които му помагат да се закрепва здраво за дървото. Опашката му е от по-твърди пера. С нея той се подпира, когато се катери нагоре по стъблото на дървото. Кълвачите дълбаят гнездата си в стъблата на дърветата. Входът им е малък и закръглен, но самото гнездо вътре е разширено и удобно. Тук птицата снася своите яйца и грижливо отглежда малките си. Кълвачът е пъстро оцветен. Преобладават червенокафявият и керемиденият цвят. Срещат се отделни сини и жълти перца. Има и зелени кълвачи, белогърби кълвачи и тъмнооцветени кълвачи. Едва ли има толкова полезна птица за гората, каквато е кълвачът. Всеки ден той проверява с почукване десетки дървета. Унищожава стотици вредни насекоми, личинки, червеи и други техни неприятели. Това върши ден след ден, настоятелно, неуморно, през цялата година. Кълвачът не напуска гората нито зиме, нито лете. Чук, чук — разнася се неговото упорито почукване из цялата гора. Горският лекар преглежда дърветата и ги лекува. Автори:
Надежда Меранзова
Павел Кръстев
Петър Петров
Детско албумче - Земиздат 1971г.
Със съдействието на Веско от с. Драгичево и Мария от гр. Перник
Коментари () |
|
|
|
 |
