|
(Lyrurus tetrix) е един от най-красивите представители не само на семейството, а изобщо на пернатия дивеч. За неговата гиздава осанка спомагат много черната му окраска със синкав металически блясък, лировидната му опашка и червеният гребен на главата. Това се подсилва още и от характерните черти „вежди" — месести ивици над очите. Женските са много по-скромно оперени — червенокафяви с по-тъмни или охристи напречни ивици. Мъжките са едри колкото кокошка и тежат до 1 200—1 600 г, докато женските са по-дребни и дости гат на тегло около 1 кг. Изобщо при тях половият диморфизъм е рязко подчертан.
Тетревът не е прелетна, а постоянна птица. Най-характерните за нея местообитания са смесените или иглолистните гори, редуваши се с обширни поляни и сечища. Предпочита малките брезови горички, а избягва непрекъснатите масивни гори.
Основната храна на тетрева е растителна, но се храни и с бръмбари и други безгръбначни, с мравки и техните „яйца". През лятото храната му е по-разнообразна — листа, плодчета и семена на различни растения, насекоми и гъсеници, а през зимата се състои главно от пъпки, реси и леторасли на. Брезата, реси на елшата и плодове на хвойната.
Размножителният период започва с характерни токувания и брачни борби на мъжките в края на март и началото на април. Най-късно до средата на май женската снася от 5 до 12 яйца недалеч от токовищата, мътенето на които продължава 21—22 дни.
През есента и зимата тетревите се събират на големи ята, които понякога, наброяват до стотина птици.
В миналото тетревът е бил широко разпространен в цяла Европа, с изключение на Испания и Гърция. Той обитава горската и лесостепната зона от Шотландия и Пиренеите до Далечния Изток. Както съобщава В. Н. Шнитников, някога тетревът е бил една от главните ловно-промишлени птици на Русия. Той бил изнасян не само на вътрешния пазар, но и в чужбина.
Съществуват данни за това, че тетревът се е срещал у нас през втората половина на миналото столетие. Така например Рокстрох съобщава (1874 г.), че е бил твърде многоброен з Рила. Има сведения и за това, че по време на строежа на железопътната линия Русе—Варна, пак през втората половина на миналото столетие, той е бил толкова обикновен по тези места, че инженерите редовно ходели на лов за тетреви.
Нашият известен орнитолог II. Патев обаче е на мнение, че у нас никога не е имало тетреви. Той смята, че Рокстрох е взел рилските глухари за тетреви, а за втория случай допуска, че се е отнасяло не за тетреви, а за дропли, които и досега се срещат по тези места. На същото мнение е и акад. Ив. Буреш. Орнитологът Ник. Боев обаче смята, че у нас е имало тетреви, В „Атлас на ловните и промишлените птици и бозайници на СССР", издание на Академията на науките на Съветския съюз, намираме следното авторитетно мнение по този въпрос: „В Европа освен в СССР тетревът гнезди до Шотландия: и Пиренеите, в Алпите, на места в Югославия и България. До миналото столетие тетревът се е въдил в Добруджа. . ."
Макар и днес да се смята, че южната граница на разпространение на тетрева не минава отсам Карпатите, все пак, като се има пред вид, че той и до днес се среща в някои райони в Черна гора и Босна и че в миналото е обитавал много места в Румъния, мнението, че го е имало у нас, придобива известна правдоподобност.
Смята се, че днес тетревът не се среща никъде в България.
Тъй като тетревът отдавна е известен като перспективен ловнопромишлен вид, още в края на миналото и началото на нашето столетие са правени опити той да бъде реаклиматизиран у нас, но всички те са се оказали безуспешни. Така например пуснатите веднъж няколко те трева на Витоша били поголовно избити и още на първия пазарен ден изнесени на софийския пазар за продан. Все пак, като се има пред вид, че у нас съществуват отлични условия за аклиматизирането на тази едра птица с вкусно месо, а още повече при наличието на дивечови стопанства и резервати, би трябвало незабавно да се пристъпи към нейното развъждане.
И така историята на изчезването на няколкото представителя на ловно-дивечовата фауна в нашата страна през историческо време е колкото печална, толкова и поучителна. Въпреки съществуването на специален закон за защита на природата, който е поставил под закрила голям брой видове полезен и вреден дивеч, независимо от усилията на горскостопанските власти и ентусиазираните природозащитници в нашата страна бракониерството все още се шири безнаказано. Много ценни и забележителни животни от българската фауна се намират под заплахата да изчезнат напълно, да бъдат вписани в мемориалния поменик, който бе изреден тук.
Ето защо никой от нас не трябва да забравя нито за миг надвисналата над българската природа, над нашия животински свят опасност. Нашите потомци няма да ни простят, ако им оставим в наследство една опустошена, една загиваща природа.
Дълг е на всеки българин да направи всичко според силите и възможностите си, за да се запази, да се увеличи и разнообрази дивечовото богатство на родината ни. А това е преди всичко дълг на ловностопанските деятели, на ловците. © НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ НИКОЛОВ, 1982 - София ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЖИВОТНИ
Коментари () |
|
|
|
 |
