|
02 май 2005 |
|
(Perdix perdix)
Челото, бузите, гърлото на мъжката яребица са ръждиви. Горната страна на тялото е сивокафява с по-тъмни и светли ивици. Външните опашни пера са ръждивокафяви, а вътрешните - кафяви с напречни ивици. Гърдите са пепелявосиви с добре изразено тъмнокаяво подковообразно петно. По слабините има напречни кафяви и червеникави ивици. Раменните пера на женската имат светли напречни ръждиви ивици. Липсва петното на гърдите.
Яребицата е постоянна птица. Обитава обработваеми площи. ливади, горски поляни, склонове, обрасли с трева и ниски храсти, нискостеблени гори, синури, полезащитни пояси. В планините се среща до 1800 м надморска височина. Живее на ята. При приближаване на неприятеля ятото излита шумно и лети ниско над земята.
Брачните двойки се обрзуват рано напролет. През април женската прави гнездото в някоя ямичка, която застила със суха трева и пера. Снася 8 - 22 светлокафяви яйца, които мъти около 3 седмици. Ако птицата по време на мътене е обезпокоявана често, тя мести яйцата на друго място. Малките се излюпват много подвижни и веднага тръгват след женската. Когато се появи неприятел, родителите се преструват на ранени и отвличат вниманието му, докато малките се скрият.
Яребицата се храни с насекоми, ларви, паяци, охлювчета, семена, зелени листа, покълнеци. През зимата при дебел сняг трудно намира храна, затова ловците поставят храна в специални хранилки.
Професор С.Пешев - С.Симеонов
Коментари () |
|
|
|
 |
