Представителите на рода метиннис (Metynnis) са може би най-широко разпространени сред акваристите. На големина достигат до 20см. Окраската е сребриста с различни оттенъци и различни съчетания на петна не големи по размер по тялото. Плавниците на рибката са прозрачни. Половият диморфизъм е слабо изразен. При някои ек-земпляри полово зрели мъжки има по-ярко обкантване на перките. За отглеждането им се нуждаете от големи аквариуми, на които ежесед-мично трябва да се подменя част от водата. Температурата й трябва да бъде 22 - 27 С, dKH < 1 до 5 , рН 6,5 - 7,0. При храненето им трябва да се внимава расти-телните добавки да бъдат не по-малко от 30% от храната на рибите. За размножаване се използват аквариуми с площ на дъното не по-малка от 4000 см2, на което се поставя предпазна мрежа, за да не изядат рибите хайвера си. Женската хвърля до 2 000 големи, прозрачни хайверни зърна. Малките се разплуват на 6 - 7-ия ден и се захранват с дребен планктон. Рибките от рода милоссома (Mylossoma) напомнят много по външен вид метиннисите, но имат доста по-големи размери, тялото е още по-висо-ко с ярко изразена коремна перка със зъбната форма. Окраската също е сребриста, но гърдите и краищата на перките са по-наситено оцветени в червени тонове. Отглеждането и развъждането е същото като при метиннисите. Родът колоссома(Colossoma) се отличава с големите си размери, някои от видовете достигат 80см на дължина, а масата им до няколко десетки килограма. Отделни колоссоми се отличават с високи вкусови качества и са много интересен риболовен обект. Храненето им в природата е много разнообразно - от плодове паднали във водата до планктон, личинки на насекоми и водна растителност. За отглеждането на колоссомите са необходими много големи аквариуми, площта на дъното на аква риума за развъждане не трябва да е по-малка от 10 ООО см2. Температурата на водата трябва да е 26-30°С, dKH <2; dGH до 14 , рН 6-7,2. Необходими са активна аерация и филтрация на водата и ежеседмична смяна на част от нея. Храненето трябва да се провежда няколко пъти на ден на неголеми порции, растителната храна трябва да е минимум три порции. По време на хвърлянето на хайвера някои риби го полагат сред гъстите водни растения, докато други правят „гнезда" в грунда или пясъка. Най-известният род в семейство - пирании (Serrasalmus), известни практически на всички, заради своята кръвожадност, която в крайна сметка не е чак толкова голяма. В нормални условия на обитание (достатъчно количество храна, жизнено пространство и хидрохимични параметри) агресивността на пираниите не е толкова голяма. Трябва само малко да се влошат условията на живот и започва непримирима война с всичко живо (даже и със себеподобните) за оцеляване. Особено опасни са в рязко спаднали басейни. В тях стадата пирании за кратко време унищожават всичко живо и се разпръскват. От страни погледнат такъв водоем изглежда необитаем, но трябва на повърхността да падне съчка от някое дърво (да не говорим за някакво животно) и само след 10-15 секунди това място ще заприлича на врящ казан. Към плячката ще се впуснат пирании от всички краища на водоема. Ако обаче във водата не е попаднало нищо живо, пираниите гледат да напуснат тази зона колкото може по-бързо, за да не станат самите те жертва на „закъснелите" за гощавката. Родът обединява 25 вида риби, отличителна черта на които е своеобразно устроената им уста. Острите зъби на пираниите имат триъгълна клиновидна форма и при затворени челюсти не може да се намери и най-малка цепнатина между тях. В последно време сред любителите акваристи се наблюдава голям интерес към тези риби. За отглеждането им са необходими големи аквариуми, в които е най-добре да се гледат представители само на един вид и желателно с еднакъв размер. Температурата да е 26-28°С, dGH до 14 , рН 6,2-7,2, dKH < 2. За много от видовете са необходими растителни добавки в храната. Истинските хищници се хранят със слабо подвижна риба, нарязано на ситно месо, филе от калмари. В аквариума е нужна активна филтрация. Хвърлянето на хайвера е сезонно, площта на размножителния аквариум трябва да е не по-малка от 8000см2, хайверът се полага по плуващите растения, а от някои видове и по грунда. Например, пиранията Неттерера - Serrasalmus nattereri (Kner, 1859), Pygocentrus nattereri, Р. Altus, Serrasalmo piranha - полагат хайвера си в предварително приготвени ямки в грунда. Диаметърът на хайвера е 2мм, прозрачен, с жълтеникавозелен оттенък. Гнездото се охранява от мъжкия. След около 40 часа започва процесът на излюпването на хайвера, които трябва да се прехвърли в друг аквариум със сходни условия. След 6-7 денонощия малките започват да се разплуват и да се хранят. Захранват се с артемия и малък зоопланктон. Подрастващите пирании трябва щателно да се сортират по размер, достигайки 1,5см, те започват да проявяват агресия един към друг - като си откъсват перки и си нанасят сериозни наранявания. Отличавайки се от пиранията Наттерера, стройната пирания - Serrasalmus elongatus Kner, 1860 - изхвърля хайвера си в корените па плуващите растения, върбите или други сходни места. Хайверът й е доста по-голям (до 3,5мм в диаметър), инкубационният период е по-дълъг (след излюпването рибките се разплуват и започват да се хранят чак на деветия ден). Представителите на дадения вид се нуждаят от растителни компоненти в храната, тъй като от месото бързо започват да затлъстяват и възпроизводителните им функции значително намаляват.

Материалът е публикуван с изричното съгласие на сп. “За котки, кучета и ...”

Всички права запазени

Коментари (0)