Неоновата тетра е открита през 1935г от хренския колекционер на пеперуди Огюст Рабо, който още същата година изпраща няколко екземпляра от нея в Париж. Малко по – късно от Франция в САЩ са доставени 4 от тези риби – на издателя на американското списание “Аквариум” Уйлям Инес. Той предава неоновите тетри за научно изследване на ихтолога Майерс, който публикува през 1936г първото им описание. В него новият вид се причислява към род Hyphessobtycon.

НЕОНОВА ТЕТРА
Paracheirodon innesi

Неоновата тетра е открита през 1935г от хренския колекционер на пеперуди Огюст Рабо, който още същата година изпраща няколко екземпляра от нея в Париж. Малко по – късно от Франция в САЩ са доставени 4 от тези риби – на издателя на американското списание “Аквариум” Уйлям Инес. Той предава неоновите тетри за научно изследване на ихтолога Майерс, който публикува през 1936г първото им описание. В него новият вид се причислява към род Hyphessobtycon.

Систематика

Днес са известни поне три вида неонови тетри – на основата на типичното подреждане и разпределение на сините и червените цветови зони те могат безпроблемно да се различават. Въпреки че първоначално са били пречислявани към други родове (Hyphessoborycon, Cheirodon), приема се възгледът на Вайцман и Финк от 1983г, според който и трите вида са от рода Paracheirodon. Точно 20 години след откриването на Hyphessoborycon innesi, през 1956г е направено първото научно описание на Cheirodon axelrodi от американския ихтолог Шулц. Този вид, който е разпространен в речния басейн на горния Рио Негро и Ориноко, е открит 4 години по – рано от германския лимнолог Сиоли. През 1963г френският ихтолог Гери описва открития една година по – рано също в речния басейн на Рио Негро трети вид като Hyphessoborycon simulans.
При обикновения неон (Paracheirodon innesi) червенооцветената област се простира от корена на опашката напред до около средата на тялото, а при червения неон (Paracheirodon axelrodi) тя достига до главата. Синият неон (Paracheirodon simulans) се различава от другите два вида (при които синьоблестящата зона достига само от главата до перката на задницата) по това, че синята ивица завършва непосредствено в перката на опашката. Червеният неон, изнасян всяка година в огромни количества от Бразилия и Колумбия, измести обикновената неонова рибка от вниманието на акваристите. Синият неон е изключителна рядкост, защото малко се внася. Напоследък в специализираната търговия рядко се предлагат (от природни улови) Paracheirodon innesi. Повечето риби са приплоди, внасяни главно от Азия и Русия.

Разпространение и екология

Сигурното разпознаване на неоновата тетра обхваща ограничени области в речния басей на долния Рио Укаяли и на горната част на Амазонка в Колумбия, Бразилия и особено в Перу. Най – важният център на износа е перуанският град Икитос. Непотвърдени досега хипотези са за находища на около 1000км на изток по течението на Рио Пурус. Най – отдалечените на изток находища от този вид се намират в околностите на Летиция и Табатинга, а най – южното е непосредствено до перуанския град Рекуена. На северозапад, границите на разпространението, според досегашните информации, е в района на притоците на долния Рио Напо.
Както Рио Укаяли, така и Амазонка са типични беловодни реки. Районите на разпространение на неоновата рибка обаче не са в тези две големи водни течения, а се намират в техните притоци от трети, четвърти и дори пети порядък, т.е. в потоци и рекички в дествена гора, които имат съвсем други свойства.
Девствена гора е североизточната част на местността Рекуена при вливането на долния Рио Укаяли. Широката около 2 – 3 метра вода с дълбочина от 1 метър показва ясно забележимо течение. Дъното е от светъл пясък, покрит с многобройни клони и дебел пласт шума, насъбрала се главно на местата с по – слабо течение. Светлата, кафявооцветена вода през август е с температура 27ºС, pH – 5,9 и електрическа проводимост от 19,7μѕ (около 0,5˚ – 0,7˚ dH). Общата и карбонатната твърдост са под 1˚dH – смес от черна и бистра вода. Неоните са под пласта от шума в разредени групи на места с по – слабо течение. Други риби, открити в този район са цветното джудже (Apistogramma agasssizii), както и риби – нож (Apteronotus), сомове като Loricariidae и Doradidae.
Друго находище на неонови риби е Рио Сапуена, източно от местността Йенаро Херера в долния басейн на Укаяли. Наподобяващята поток вода е с широчина между 2 и 5 метра и максимална дълбочина до 1 метър. Дъното отново е от бял пясък, но покрито с висок пласт шума и изобилие от клони. Движение на водата почти не се забелязва. В началото на август температурата на водата е 24˚С, pH – 5,5, а електропроводимостта 14,0 μѕ. Общата и карбонатната твърдост са по 1˚С – черна вода, която е чист, но оцветена в тъмночервено – кафяво. Неоновите тетри са разположени край брега в разредни групи между падналите във водата клони.
Третото находище е приток на Рио Манити на около 50км североизточно от Игуитис в речния басейн на горна Амазонка. Водата, която на места достига до 10м широчина и 1м дълбочина, е оцветена тъмнокафяво и е сравнително мътна – черна вода с известен примес на бяла вода. Течението й е много слабо. Край брега, където могат да се уловят неоновите риби, дъното е покрито с шума и много клони. Направените в началото на август изследвания дават следните резултати: температура на водата – 23,2˚С, pH – 6,1, електропроводимост 9,0 μѕ, обща и карбонатна твърдост по – малка от 1˚ dH.
От многобройните направени данни, може да се направи изводът, че естествените жизнени райони на неоновата тетра се отличават с крайно мека вода с ясно изразена киселинна реакция. Обитаваните от неоновите риби води могат да се характеризират като черни води, които често съдържат примеси от бистра и бяла вода.

Отглеждане

От изследванията в естествените им жизнени райони може да се заключи, че тези риби намират идеални условия за живот в меки и в киселинни води. Същевременно се оказва, че неоновите тетри могат да се отглеждат години наред при най – добро здраве в среднотвърди води със слаба алкална реакция. Често публикуваният възглед, че отглеждането им в твърда вода води до утаяване на калциеви соли в бъбрека, а с това и до увреждането му (нефрокалциноза) подробно е дискутиран и отхвърлен като недоказан. Дори и за развъждането в никакъв случай не се налага да се наподобяват стойностите на водата от естествените биотопи: Елиас (1975г) например препоръчва една обща твърдост от 1 - 2˚ dH и pH стойности между 6,3 и 6,8. Гайслер(1994г) обръща внимание, че най – благоприятната температура за развъждане е между 22 и 24˚С, въпреки че в естествената жизнена среда има и значително по – високи температури. Даксел (1990г) описва, че неоновата тетра е учудващо издръжлива на студ и понася температура на водата само от 17˚С. Но такава ниска стойност в никакъв случай не бива да се допуска за по – продължително време.
Неоновите тетри са общително живеещи риби и затова трябва да се отглеждат в група най – малко от 10 екземпляра. Ако се чувстват добре, те плуват разредно в група, т.е. всяка риба поддържа до съседа си минимално разстояние. Ако тази дистанция към своя вид риби бъде нарушена (някоя от рибите се приближи прекалено много до друга), последната реагира заплашително или избягва. Ако неоновите тетри бъдат обезпокоени или се почувстват заплашени, те бързо се събират в плътно ято, което се запазва, докато отново се успокоят.
Неоните се изявяват най – добре в просторен аквариум с добра растителност, който не е осветен прекалено, предлага на рибите освен необходимите защитни зони и възможности за укриване, но и достатъчно пресметнато място за плуване. За да се затъмни дъното, може да се използват, в съответствие с условията в естественото жизнено прострсанство, няколко кафяви листа от бук.
Неоновата тетра е питомник, който може да се препоръча за аквариум с южноамерикански риби – подходящи са малките бронирани сомове (Corydoras, Apistogramma), пъстрото джудже, малки сомчета, както и други тетри, например от видовете Hyphessobrycon или Carnigiella, тъй като с тях рибата съжителства и в природата.
~ ~ ~“Тропически рай – аквариум & терариум” ~ ~ ~

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари