|
Настоящата статия е написана от един от ведущите български акваристи – г-н Димитър Пенев. Слави като един от големите специалисти по развъждането на харациди – той е развъдил за първи път в България почти неизвестните преди това Hemigrammus ulreyi (за втори път Европа) и Distichodus noboli. В момента е настоящ зам. председател на градския съюз на природолюбителите.
Харацините – скъпоценните камъни на акваристиката Представете си столитров аквариум, гъсто заселен с водни растения, с красив корен и кристално чиста вода. Ако вашия обем е още по-голям, толкова по-добре. По повърхността подобно на призрачни ладии плува малко стадо карнатели. На пясъчното дъно, приел неговата окраска, почива африканския херацидиум. С главите надолу чифт хилодуси непрекъснато търсят нещо по дъното. С точно обратна стойка плуват група екуеси. Чифт копела се завърта във вихрена спирала и се устремява към покривното стъкло на аквариума, за да залепи там хайвера си. А после мъжкия дълго ще се върти под него и ще го пръска с плавници, докато ембриона оживее. Ако потопите ръка в аквариума, първи до нея ще доплуват сребристо – розовите рибки без очи – Astyanax mexicanus jordani. Макар и напълно слепи, със своята свръхчувствителна странична сензорна линия, те долавят всяка промяна в аквариума. Изведнъж сякаш невидима ръка разпилява шепа скъпоценни камъни – рубини, сапфири, изумруди, ахати. Около пуснатата ръка се суетят червени, сини, зелени и черни неони. Из аквариума заблестяват цветни огньове.
Тези няколко лирични реда едва ли могат да пресъздадат пред вас цялото богатство от цветове и форми на рибките от семейството* на харацините. Предизвикали истински бум в световната акваристика в края на 60-те и началото на 70-те години, днес те са отстъпили лидерството си на едрите сомове, африканските цихлиди и тропическите коралови риби. Но независимо от модните тенденции те продължават да бъдат ограждани с любов и внимание от страна на много акваристи. Това, което ги прави толкова желани са техните малки размери (до 6см.), ярките и същевременно приглушено нежни цветове, невзискателност към храната, миролюбивост, не повреждат водните растения (изключение правят някои растителноядни видове като дистиходус (Distichodus), метинис (Metynnis), каудовитатус(Hemigrammus caudovittatus) и др.), запазват кристално чиста водата. Разбира се, те имат още много “екстри”, с които привличат любителите.
Нека в рамките на тази статия, съвсем накратко и пределно откровено, да запозная любителя с условията на отглеждане, хранене и развъждане на харацините с уговорката, че близо 25 години се занимавам с тези проблеми и няма да скрия нищо от моя опит. Отглеждане . Когато един любител колекционира за красота харацини, най-удобни се явяват 100-150-200 литрови аквариуми, залесени с множество растения, с открити пространства за плаване на рибките.
Най- удачният вариант на оформление е “холандския” тип аквариум, който позволява предната част на обема да е открита или засадена с ниски растения, което е особено естетично и позволява свободно наблюдение на рибките. Осветлението (естествено, луминесцентно) трябва да бъде връхно и странично. То трябва да отговаря на две условия : да стимулира малюксимално растежа и развитието на растенията и да подчертава цветовете на рибките. Като цяло един голям аквариум трябва да има по-ярко оцветени участъци (в предната част) и по-затъмнени -в задната част. Съзнателно не давам рецепта на цифрови данни за размери и луксове, защото много често даден вид осветление е добро за рибките и неподходящо за определени растения. Така че нека всеки любител да намери сам своята истина. Разбира се, няма да минете без филтри и микрокомпресори.
Споменах, че за любителя – колекционер най-подходящи са аквариумите с обем 100-200 литра, но ако един ден решите да развъждате харацини, тогава вие трябва да притежавате различни по обем малки вани (от 3 л. за малките харацини, до 50 литра за конговите и други едри харацини). Така идва ред и на аквариумите за подрастващи рибки, чийто размери всеки избира според своите възможности. За мен най-удобни са тези с обем 50-70л.
Параметрите на водата, в която отглеждаме нашите харацини са следните : твърдост – от 2 до 10 градуса dH, киселинност –pH=6,5 – 7,0, температура t=22-24 градуса. Всеки акварист трябва да се стреми в аквариумите му да има биологично равновесие, което предполага “стара” вода с параметри, които почти не се променят. Тя е кристално бистря, с максимална прозрачност, с лек кехлибарен отенък. По свойте качества и свойства се приближава до т.нар. “черна” вода от басейна на Амазонка, родина на повечето харацини. Биологичното равновесие е сложна хидросистема, в която освен водата участват и грунда, растението, осветлението и всички живи обитатели.
Веднъж постигнали такова равновесие, ние трябва да се стремим много внимателно да го запазим, като не променяме рязко компонентите на системата. Всеки опитен акварист знае, че в “старата” вода харацините се чувстват отлично и почти не боледуват. Такава вода сменяме 1/5 част седмично с чешмяна, желателно пресолена.
Не съм привърженик на охлювите в аквариум. Нека не се осланяме на схващането, че те са “чистачи”. Колкото чистят дъното от остатъци и изгнила водна растителност, два пъти повече цапат и с прекомерното си размножаване загрозяват аквариума и нарушават равновесието. Но ако искаме непременно охлюви, нека бъдат физии, които живеят и хранят в пясъка. Искам да изведа някои правила при отглеждане на харацини : - растителноядните видове се отглеждат в аквариуми с изкуствени растения (дистиходуси, метиниси, каудовитатуси, паку – Myleous pacu и др.)
- хищните видове трябва да бъдат самои в аквариум (пирани (Serrasalmus), мечарот (Boulengerella, Ctenolucious),фаго (Phago) и др.)
- Удачно е по-дребните видове риби да бъдат събрани в един аквариум – неони (Paracheirodon, Cheirodon), наностомуси (Nannostomus), грацилис (Hemigrammus gracilis), фантоми (Megalamphodus), акселродия (Axelrodia) и др.
- Едрите харацини, като аностомуси (Anostomus), лепориноси (Leporinus), абрамитеси (Abramites), дистиходуси имат нужда от укрития (широки тръби, изкуствени укрития от камъни, пещери и прочие).
Хранене
Като цяло харацините не са капризни към храната. Но златното правило е колкото се може по разнообразна храна. За предпочитане е живата. За мен няма по-добро съчетание от циклопси и червените ларви на хирономуса (мотил). Двата вида допринасят за червения цвят на рибата. Когато нямаме от тях, а държим на яркостта на цветовете храним с ТетраРубин, производство на немската фирма “Тетра Верке”. Много ценна храна е артемията.Нейната хранителност е почти 100%. Еднакво добре се приема както от току що проплувалите малки рибки, така и от възрастните.
В разнообразната гама от жива храна влизат още любимите на харацините черни комарени лаври, както и коретрата (стъклената лавра). Последната е предпочитана от палмера, конговите риби, орнатуса. Двата вида дафня, срещани в нашите водоеми трябва да се дава за храна докато е млада. Като възрастна, заради твърдата хитинова черупка дребните харацини я избягват. И още нещо.
Тубифексът е необходима храна за съзряването на вашите чифтове в отсъствието на хирономус от нашия пазар. Но не прекалявайте с него, особено през лятото. Накълцаи и добре промит, той е задължителен за професионалистите, отглеждащи подрастващи харацини в промишлени количества. Но любителя – хобист не трябва да го ползва, даже и добре промит и дезинфекциран, повече от една седмица в месец. В противен случай има опасност от затлъстяване на производителите и оттам безплодие.
Зимата и пролетта, когато ни остават излишъци от живата храна, можем да я замразим във формички в камерата на хладилника и после да даваме от нея, когато нямаме жива храна.
Суха храна (изсушена дафня, моина, циклопс, гамарус) даваме тогава, когато не притежаваме жива. По-добра е комбинираната, която е обогатена с витамини. С високо качество са храните на фирмите “TetraWerke”, “SERA”, “YBL” и др. С тях можем да храним продължително време и рибите да се чувстват добре.
Много важен е въпроса колко пъти на ден и как храним ? Правилото е : на рибите да се дава толкова храна, колкото може да бъде изядена за 5-10 минути, веднъж – два пъти на денонощие. Дадем ли повече храна, остатъците трябва да се оберат с маркуч преди да се развали водата.
Напоследък се налага схващането, че в светлото време на денонощието при рибите трябва непрекъснато да има жива храна. Това се практикува в известни риборазвъдни ферми в Азия. Моя опит – не спазвам никаква схема. Храня и по 4-5 пъти на ден, когато съм свободен, като съчетавам жива с комбинирана храна на “Тетра”-ТетраМин и ТетраРубин. Развъждане Това е сладката тръпка на аквариста и момента, който доближава отглеждането на на харацините до изкуство. Ето някои от най-важните правила в развъждането.
- Зареждат се чифтове или на групи (няколко риби). За мен първото, по ред причини, е за препоръчване. Но как да сме сигурни, че сме подбрали чифт, а не еднополови риби. През 1989 г. получих от Москва 10 броя, току що развъдени Hemigrammus unilineatus. Тове беше вид, за който не разполагах със сведения и снимки (рядък вид). И след дълги и неуспешни опити за развъждане установих, че имам 10 женски. Чак когато получих мъжки екземпляр от Москва, имах успех и се убедих, че разликата между половете е огромна. По същата причина унищожих “ято” от дистиходуси, не внасяни дотогава в България, докато накрая благодарение на М. Трашлиев получих сигурен чифт.
Как да определяме половете ? Ето някои правила. Почти при всички хемиграмуси женската е по-едра и по – закръглена от мъжкия. При по-прозрачните риби, гледани срещу светлината, плавателния мехур на мъжката е по-остър, докато на женската е с по – заоблен край и изглежда по – извит. Разбира се, има и други вторични полови белези, като оцветяване, дължина и извивка на гръбната и аналната перки, но те трябва да бъдат показани на начинаещия от рутиниран акварист.
При зареждане се прави проверка на здравословното състояние на рибите. Болни или скоро лекувани риби не се използват за размножение. Използва се най-пълната с хайвер женска и най – стройния мъжки.
- подготовка на рибите за размножение. Избор на млади рибки от даден вид, който искаме да развъдим.
Купуваме най – малко 10 броя от вида. Ако различаваме мъжките от женските избираме 6 мъжки и 4 женски. Това се прави, когато се има в предвид, че не всички мъжки ще “работят”. Стараем се да изберем добре развити рибки, без видими дефекти. Избираме от предлаганите ни най – едрите и от по – дребните. По този начин шансовете да сме получили само еднополови рибки са по – малки. Две седмици преди “зареждането” рибките определени по пол се хранят усилено с жива разнообразна храна. Желателно е да им се дават енхитреи, като се внимава да не се прекалява заради тяхната калоричност.
- Условия за развъждане.
- Обеми за развъждане. Редица автори дават предпочитание на по – големите съдове за развъждане. Това има своите предимства : по – бързото привикване на чифта към новите условия , водата след хвърлянето на хайвера не се разваля от разлагащите се полови продукти, в същия обем продължава израстването на малките. Недостатъци – ползваа се по – голямо количество вода, ваните заемат повече площ. Аз съм привърженик на ползването на по – малки вани. Например в съд с размери 30х25х15см съм развъдил без проблем каудовитатус, шолци, тернеция, пулхер, орнатус, фантом, червен неон, родостомус, лимонена тетра, хокейка, монетка, палмер, санта филомена, брилянтна тетра, кери, афиохаракс рубрипинис, принобрама, филигера. Във всички вани с размер 10х17х25 развъждам инес, наностомуси, черен и зелен неон, пристела, фламеус, оцелифер, грацилис. При същите размери хвърлят и орнатус, червен и черен фантом.
- Осветление. Като правило хемиграмусите и хокейката обичат по – ярко осветление, докато хифесобириконите се нуждаят от приглушено такова. Много риби от зоната на “черната” вода на Амазонка хвърлят хайвера си в полутъмната част на денонощието – червен неон, родостомус, петипела, хемиграмус, улрей и др. След хвърлянето на хайвера желателно е ваната напълно да се затъмни. Така личинките са по – спокойни и не се развива инфузория. Но това днес не е догма – избягваме само директната слънчева светлина.
- Температура. Правилото е : при размножаване да се повишава температурата с 2-3градуса. За мен оптималната температура е 25-27 градуса. Има и някои особености. Обикновения неон изисква по – ниска темперарура. Ако е гледан при 20, той се въди при 22 градуса. Разбира се резултати ще се получат при 25 градуса. За конговите риби заковаваме температурата на 27 градуса. При по – ниска или по – висока температура развиването на хайвера се забавя с 1-2 дни.
- Вода. Като правило харацините се развиват в мека и слабо кисела вода. Изключение прави сляпата риба, която иска много твърда вода (dH над 10 градуса) и рН=7,2. В софийската вода, която има параметри dH 3-4 градуса и рН=6,5-7,0 поставена да престои на тъмно една седмица, спокойно се развъждат палмери, тернеция, пристела, фламеус, шолци, каудовитатус, лимонена тетра. При орнатуса, оцелифера, фантомите, пулхера, наностомусите, африканските харацини използваме смес от 2/3 дистилирана вода и 1/3 чешмяна, престояли на тъмно повече от месец. Тази комбинация може да бъде заменена успешно от мека изворна вода или такава взета от Витоша. Последната трябва да се използва веднага след утаяването и избистрянето й. Това обаче дава променливи резултати според сезона и състоянието на природните води. Може да се използва и по - равни количества дестилирана вода и “стара” вода взета от аквариум с биологично равновесие.
- При капризните харацини се използва т.нар.”стара неонова” вода с параметри dH 0,5-1º и pH=5,5-6,0. Към нея се прибавя отвара от торф или “Torumin”, които стабилизират водата и я правят привлекателна за рибите – червен неон, инес, риби хванати от биопотопа и неразвъдени досега. Покойният руски харацинист Ламин препоръчва след хвърлянето на хайвера меката кисела водо до се замени с твърда такава, в която да става излюпването на личинките и тяхното отглеждане. Известно е че твърдостта на водата възпрепятства развитието на инфузории, които убиват понякога големи люпила.
- Растенията в развъдената вана. За мен те не играят особена роля. Просто е необходимо да се спазват някои правила, като: при риби, които лакомо изяждат хайфера си (маргинатус, хасемания) ваната се запълва максимално с дребнолистни растения(фонтиналис, явански мъх).
При риби, които отлагат хайвера си под някакъв лист или по неговата повърхност си използват широколистни растения, като микрозориум, някои видове ехинодоруси и др. Това се използва при развъждане на различните видове пирулини, екуес, петитела, еспей и др. Почти всички мои харацини аз развъждам на микрозориум. И не забравяйте – растенията се прикрепват над решетката, която за мен е задължителна или поне желателна.
- Хранене на личинките. След излюпването на хайвера личинките (обикновено прозрачни) остават безпомощни по дъното, след което се залепват на стените на ваната и растенията. При някои хемиграмуси известно време “висят” под повърхността на водата. На 4-5 ден от излюпването си личинките проплуват и тогава те трябва да бъдат захранени. Много автори спорят каква трябва да бъде първата храна. За мен критерий е практиката.
Руските акваристи захранват задължително с прах от микроорганизми, отделени през най – фино сито при прецеждане на циклопси. В България нямаме тази традиция и моята рецепта е: 3 дни давайте култура от инфузории (ротатории или чехълчета), примесена с малко прясно излюпена артемия. След това продължете само с артемия и не забравяйте да отстранявате неизядените остатъци от разлагащата се вода по дъното. След 3 седмици може да захранвате внимателно с дребен циклопс. Дозирайте умело, защото той е хищник и по – голямо количество може да унищожи люпилото. Микроминът също се приема добре от някои малки. След един месец може да даваме спокойно ситно стрита суха храна и кълцан тубифекс на кашичка. И накрая един въпрос – къде сме ние в Европа ? Нашите водещи акваристи – харацинисти не отстъпват на най – добрите чужденци.
Като успех за родната акваристика в хормоналното развъждане на дистиходус и хемиграмус улрей от автора на настоящата статия, както размножаването на пиранята и хилодуса от Антон Минчев. Впрочем едва ли някой знае, че в България е развъден не хилодус пунктатус, а по – редкия и ценен на запад хилодус грацилис.
Димитър Пенев *Авторът има предвид подразред Characoidеi, като терминът “семейство” е използван в популярния му смисъл.
Коментари () |
|
|
|
 |
