|
Едва ли има акварист, който да не е слушал страховити истории за кръвожадните пирани. За тях известния природоизследовател и пътешественик Шомбург пише: “Те могат да бъдат наречени речни хиени, но в сравнение с тях хиените са безобидни, а лешоядите – скромни създания. Лакомията им надминава всичко, което човек може да си представи. Те нападат всяко животно, което се осмели да се появи в техните владения, и дори рибите, които са десетократно по – големи от тях самите.” Легендарната им жестокост неведнъж е описвана в различни литературни творби и използвана в сценариите на много филми.
ПИРАНИТЕ
Род Serralalmus
Семейство Serrasalmidae
Подразред Characoidei
Разред Cypriniformes Едва ли има акварист, който да не е слушал страховити истории за кръвожадните пирани. За тях известния природоизследовател и пътешественик Шомбург пише: “Те могат да бъдат наречени речни хиени, но в сравнение с тях хиените са безобидни, а лешоядите – скромни създания. Лакомията им надминава всичко, което човек може да си представи. Те нападат всяко животно, което се осмели да се появи в техните владения, и дори рибите, които са десетократно по – големи от тях самите.” Легендарната им жестокост неведнъж е описвана в различни литературни творби и използвана в сценариите на много филми. Известни са ни десетки истории от различни източници, свързани с нападения на пирани и завършили с фатален край за елен, тапир, кайман или друго едро животно, дори хора. Като не искаме да ги подценяваме, ще кажем, че обикновено опасността им за човека е силно преувеличена. Известно ни е, че коренните жители на южноамериканските джунгли – индианците, спокойно се къпят във води, пълни с пирани. Опасността за бозайници и хора, които нямат кървяща рана, е минимална. Харалд Шулц, антрополог и ихтиолог, пътувал години в района на Амазонка иронизира преувеличената опасност от пираните по следния начин: “Когато баща ми бил на 15г, трябвало да избяга от нападналите го индианци с малко, нестабилно кану. То се преобърнало. Така че, той се опитал да избяга с плуване, но само скелетът му успял да излезе от водата! Подобно нещо втори път не му се случи.” Световноизвестният чешки изследовател и ботаник Карел Ратай, който е прекарал около година в басейна на река амазонка, пише следното за тях: “...И естествено, намираме се в страната на пираните! При всяко хвърляне на мрежата се улавят десетки, а понякога и стотици. От многото местни видове тук преобладават бялата и черната пираня, т.е. точно тези, за които се пише, че са най – опасни.
Който на това място очаква кървави разкази, ще бъде разочарован. Почти всичко, което се пише за пираните е измислица:че са страшни хишници с чудовищни челюсти, че са по – скоро хиени, отколкото тигри и т.н. В Амазония пиранята изпълнява функцията на санитарна полиция и напада само болни риби. Иначе се храни с ларви на насекоми и дребни рибки. След първите наблюдения без страх влизах в плитките заливи на реката, пълни с пирани. При опасност те се разбягват, също като стадо костури в нашите реки. Безуспешно се опитах да ги примамя с парче кървава риба. Те са плахи, като повечето местни обитатели и главно в богато зарибените води те никога не са истински гладни.
Най – големият познавач на рибите в амазонската област – Вили, смята, че пиранята може да бъде опасна само в изолирани лагуни. При високите нива на водите се наводняват ниско разположените блата на островите и на сушата. Когато водата спадне, образуваните временни лагуни губят връзката си с главното корито. Рибите в тях бързо се размножават и изяждат взаимно. Водата намалява, обаче рибите се увеличават. Накрая остават само най – хищните пирани и се изпояждат помежду си. Хищността им се увеличава още повече от високата температура на водата, коят опо тези места може да стигне до 50ºС, докато в главното корито не надвишава 30 – 35ºС. Ако човек влезе в такава лагуна, истински претъпкана с пирани, казват, че може да се случи нещастие. Вили обаче не е чувал никакъв подобен случай, защото какво има да търси човек в подобна лагуна.
Понякога поставяме знаци на уловените риби и отново ги пускахме във водата. Със специални клещи слагахме белег въру гръбната перка и тогава ги пускахме. Щом рибата се докоснеше до повърхността на водата, незабавно ставаше жертва на пираните. Когато обаче оставяхме означените риби в огромна пластмасова вана да се възстановят около час – два след тази малка операция, пираните дори не ги забелязваха, след като ги пуснехме във водата. Направихме няколко опита с ненаранени риби, които намазахме с рибешка кръв. Те също не бяха нападнати от пираните. Следователно, изглежда, че дразнител за пираните не е кръвта, а рибата, която прави неестествени движения, т.е. наранената или болна риба. Пираните се бият за мърша и за остатъци от вътрешности, но не нападат здравите живи екземпляри.
На някои от нашите рибари липсваше по някой и друг пръст на ръката. Но те не го бяха изгубили при къпане, а при невнимателно вадене на мрежата или когато с голи ръце са изхвърляли плячката на палубата. Изглежда, че подобна е достоверността на всички драстични случки с пирани, разказвани в миналото.
Още Хумболт е отхвърлил страховитите легенди за хищността на тези риби и пише за тях много трезво. По – късно естествоизпитателите Уотъртън , Едуартс, Уолес и Спрус дори не споменават за пираните, а даже Бейтс, който понякога малко преувеличава, споделя делово и разумно становището на Хумболт.
Не знам нито един доказан случай за човек, който по вина на пираните е изгубил живота си. Уикхем, който е изнесъл от Бразилия семената на каучуковото дърво, е изгубил пръста си, когато е побутвал пираня, за която мислел, че е мъртва. При експедицията на полковник Рондон са ловили риба с динамит. Един от помощниците му събирал зашеметените риби, а когато не можал да държи всички в ръце, захапал една от тях. Тя била пираня и отхапала част от езика му. Наистина, намерени са трупове на хора, оглозгани от пирани, но никога не е било установено как тези хора са умрели...
Филмовите сцени, където стотици пирани се бият за парче месо и бясно скачат над повърхността, несъмнено са изкъствено подготвени, като рибите са държани гладни в басейни няколко дни преди снимките. Рибата, живееща при естествени условия, никога не изпитва толкова голям глад, който да е по - силен от естествената й плахост.”
Всъщност от 18 вида принадлежащи към род Serrasalmus едва 4 са в действителност потенциално опасни за човека. Но и те, както и другите видове предпочитат да се хранят с риба и ранени животни. На някои места ги ловят с метални копия, тъй като месото им се слави с превъзходен вкус. Индианците от племето хуарани, обитаващи венецуелската зона на Амазонка, в близост до делтата на река Ориноко, имат обичай да погребват само костите на умрелите. За целта тялото се пуска във водата с мрежа и след един ден се изважда “подготвено” от пираните.
В реките, които обитават (Амазонка и притоците й) пираните се движат на големи стада. От там произлиза и опасността им. Като се има предвид размерите им (до 30 – 40см) една пираня не би била опасна за многократно превишаващо я по размер животно или човек. Но при стадото нещата са по – различни. Веднъж избрали жертвата си, пираните я нападат внезапно, като по сигнал. Нападението им е стремително, масово, от всички страни. Всяка пираня се спуска бързо, захапва жертвата с острите си зъби и с няколко разтърсвания на мощната си глава откъсва парче месо. След това се отдръпва, изяжда го и отново напада. Като се има предвид, че в стадото има стотици и хиляди пирани, ясно е защо след броени минути от нападнатото животно остават само костите. Пираните прегризват дори сухожилията. Местните индианци ги наричат дорадо, каридо (людоеди) или пиранхи (разбойници).
Ето и описание на най – често срещаните видове пирани.
Видът Serrasalmus piraya Cuvier, 1819 е един от най – кръвожадните и хищни видове в рода. Друго име е Pygocentrus piraya (Cuvier, 1819) Muller – Troschel, 1844, но то сега не се използва. Обитава Рио Сан Франциско. Има масивно, странично сплеснато тяло, голяма, мощна глава и здрави челюсти с остри зъби. По ръба на корема има 22 – 24 зъбчета. Притежава всички плавници, включително и обособена мастна перка между гръбния и опашния плавник. Броят на лъчите в плавниците е следният: гръбен – D 2/15 – 16(2 неразклонени и 15 – 16 разклонени меки лъча), анален – А3/28 – 29, гръдни – Р 14 – 16. Броят на напречните редове люспи mLR – над 100. Има много малки, циклоидни люспи, които са захванати хлабаво към тялото и много бързо регенерират, както и плавниците. Характерна особеност за по – възрастните индивиди (над 12см) е назъбената мастна перка, която остава заоблена при всички други видове от рода. Очите са много големи. Страните на тялото са синьо – зелени, до маслинени, изпъстрени с голям брой сребристи до металнозелени блестящи петна. Гърбът е синьо – сив, гръбната перка – тъмна. Гърлото, коремната област, гръдните плавници, коремните плавници и аналния плавник са светли – жълтеникави до червени. Оцветяването е много вариативно и различно в различните възрасти.
S.nattereri – червена пираня, пираня на Нетерер. Обитава реките на Амазонка, Ориноко, Ла Плата, Париана. Достига дължина до 30см. Страните на тялото са светлокафяви до маслинени със сребрист отблясък и голям брой металнозелени блестящи петна. Гърбът е синьо – сив, коремът, гръдните, коремните и аналната перки са са блестящо или кървавочервени. Гръбната и опашната перки са тъмни. Аналната перка има широк черен ръб. Броят на лъчите в плавниците е следният: D 2/14 – 15; A 3/26 – 30; P 15 – 18. Броят на напречните редове люспи mLR е 85 – 100. По ръба на корема има 24 – 31 зъбчета. Изключително агресивн вид.
S.rhombeus – бяла пираня. Обитава реките на Амазонка и Ла Плата. Достига дължина до 38см. Има по – издължено тяло в сравнение с другите видове пирани. Главата е издължена, челото леко вдлъбнато. Гръбната област на тялото е тъмно сива, а коремната – мръснобяла със сребрист отблясък. По страните на тялото има много малки, тъмни петънца. Перките са сиви, опашката е почти черна. Броят на лъчите е следният: D 3/14 – 16; A 3/30 – 33; P 15 – 18; mLR 86 – 91. Зъбчетата по ръба на корема са 37 – 38. По – възрастните екземпляри често стават изцяло черни. За разлика от другите видове от рода при този вид половете се различават. При мъжките аналната перка е заострена, а при женските е права. По – малко агресивен вид.
Останалите видове от рода са следните:
S.brandti, Рио Итапикуро, Рио Сан Франциско, размер до 21см. D 2/13 – 17; A 3/31 – 34;P 13 – 14. Зъбчета – 31 – 34.
S.hollandi Eigenmann, 1915. Амазонка, Рио Гуапоре, размер до 13см. D 2/14; A 3/29; Зъбчета -27.
S.spilopleura Kner, 1860. Ориноко, Амазонка, Ла Плата, размер – 24 – 30см. D 2/12 – 14; A 3/30 – 33;P 14 – 15;mLR 90. Зъбчета – 29 – 36.
Santoni. Венецуела. Размер до 18см.
S.striolatus Steindachner, 1908. Гвиана, Амазонка. Размер – 10 – 20см.
S.ternetzi Steindachter, 1908. Рака Парагвай, размер до 25см.
S.altuvei Ramirez, 1965. Амазонка, 25см.
S.aureus Spix, 1829. Гвиана, 20см.
S.calmoni Steindachter, 1908. Амазонка, 15см.
S.denticulatus Cuvier, 1819. Бразилия, гвиана, 25см.
S.elongatus Kner, 1860. Бразилия, Амазонка, Мадейра, 30см.
S.humeralis Valenciennes ,1849. Амазонка, 20см.
S.manueli Fernandez – Yepez – Ramirez, 1967. Венецуела, р. Агуаро .20см.
S.sanchezi Gery ,1964. Амазонка, 28см.
S.serrulatus Valenciennes, 1849. Амазония.20см.
При отглеждане в аквариум пираните са много плахи риби. Рядко няколко вида може да се отглеждат за повече време в един аквариум, тъй като заповчват да се нападат едни други и да се изяждат. Това ще се случи и с всяка друга риба, която се опитаме да отглеждаме заедно с пираните. Аквариума за тях трябва да е възможно по – голям (над 100л). може да се поставят изкуствени (пластмасови) растения, тъй като пираните прегризват и унищожават естествените. Добре е да се устроят укрития от големи камъни и коренища. Обичат чиста вода и полумрак. Спрямо параметрите на водата са непретенциозни. Оптималните условия за отглеждането им са: dH до 12º; pH = 6.0 – 7.5; t = 22 – 28ºС.
В аквариума пираните може да се хранят с телешки черен дроб, телешко сърце, рибено филе, малки мишлета, червеи, ларви на големи насекоми и др. В храната им трябва да се включват минимум 20% растителни компоненти, защото при хранене само с месо настъпва необратимо затлъстяване на половата система. Добре е да се хранят на едно място, като храната се набучва на неръждаема тел и се потапя във водата. По този начин пираните демонстрират истинска атака на жертва и не разнасят храната из целия аквариум, късчета от която може да останат неизядени и в последствие да замърсят водата.
Случаи на размножаване на вида Serrasalmus piraya не са ни известни, но в чужбина несъмнено се развъждат с помощта на инжектирани хормони. За първи пък ,доколкото ни е известно, пирани (не се знае от кой вид) били размножени в Америка в 5000 – литров аквариум при температура 26ºС. Вероятно става дума за вида S.nattereri, който е бил развъден от Swegles в Rainbow Aquarium в Чикаго. Освен това Schmidt е докладвал, че един вид е бил развъден успешно в голям аквариум в Дуисбург. Яйцата с диаметър около 4мм били положени върху кладенчов мъх и се излюпвали два дни по – късно. След 8 – 9 дни, малките рибки плували спокойно и се хранели с артемия пораснали много бързо. В България за пръв път са развъдени пирани от вида S.nattereri на 09.02.1994г от г – н Антон Минчев. Малките били захранени с артемия.
При отглеждане на пирани в домашни условия е необходимо да се спазват някои правила за безопасност. Въпреки че са плахи риби, те могат болезнено да нахапят собственика си, ако се опита да ги улови с ръка – с други думи “сгащени на тясно” стават много агресивни и самоотвержено се бранят. Досега само в Перни кса ни известни 3 (три) случая на ухапани от пирани акваристи. Въпреки малките размери на рибите (10 – 15см) раните бяха дълбоки и болезнени. И в трите случая акваристите са ловили пираните с ръце.
Въпреки сравнително големите размери, които достигат пираните са общо взето търсени от акваристите риби с висока пазарна цена. Това се дължи най – вече на славата им на кръвожадни хищници, интересното им поведение в аквариума и красивата им окраска. Освен това те са издръжливи риби, които понасят ниски температури, продължително гладуване, мътна и бедна на кислород вода. Изключително рядко боледуват – поне аз досега не съм видял болна пираня. При добри условия живеят дълго в аквариума – 7 – 15 години за различните видове.
Коментари () |
|
|
|
 |
