|
Дистиход ноболи е представител на африканските харациди и е най – малката риба от род Distichodus. Достига 8см дължина. Основният цвят на тялото е бронзово – сребрист. В спокойно състояние и при добри условия от двете страни на тялото се появява тъмно пъстро петно. Плавниците са оранжеви до наситено червени, с кремав кант. Нна гръбният плавник имат черно петно. Тялото е високо, странично сплеснато.
Дистиход Ноболи
Distichodus noboli Дистиход ноболи е представител на африканските харациди и е най – малката риба от род Distichodus. Достига 8см дължина. Основният цвят на тялото е бронзово – сребрист. В спокойно състояние и при добри условия от двете страни на тялото се появява тъмно пъстро петно. Плавниците са оранжеви до наситено червени, с кремав кант. Нна гръбният плавник имат черно петно. Тялото е високо, странично сплеснато.
Дистиходите обитават долното течение на река Конго. КЪм параметрите на водата са непретенциозни: pH=6,5 – 7,5;до15º dH; температура 22 - 28ºС. Като типични вегетарианци те се придържат към средните и придънните слоеве на водата, където се хранят с висша водна растителност и стъбла на поникнали крайбрежни треви. Половият диморфизъм при тези рибки е слабо изразен - мъжкият е по – строен и по – малък. По време на размножителния период на гърдите, зад хрилните капачета на мъжкия, а понякога и на женската, се появява керемидено петно.
В България дистиходусите са внесени за първи път през 1982г. от Москва. През лятото на 1989г. се снабдих от приятели със седем броя от тези бронзово – сребристи рибки. По – късно се оформиха 4 женски и 3 мъжки. С голяма охота ядяха магданоз, листа от глухарче, спанак, салата, маруля, хляб, овесени ядки. Не се отказваха и от тубифекс, телешко сърце, чернодробна храна. Дистиходите живееха в един аквариум с метиниси (Metynnys hypsauchen) и каудовитатуси (Hemigrammus caudovitatus). В съжителство с някои други видове риби, например скаларии, дистиходите се държат агресивно – хапят им плавниците. Агресивност проявяват и един към друг.
В края на 1991г. ми попадна прясна хипофиза от леща (вид риба от водоемите на Русия) и реших да опитам да ги развъдя. Приготвих един аквариум с размери 60х25х35. Водата беше чешмяна, отстояла 5 дни в кавариум, с параметри рН=6,8 – 7,0 и 3 – 4 ºdH. На дъното поставих решетка с отвори 20х20мм и една саксия счупена в единия край, с отвора надолу (200мм), за да има къде да се крие женската. По време на размножителния период мъжкият се превръща в жесток тиранин и има опасност да нарани или убие женската. Поставих и четири пластмасови растения.
Инжектирах един чифт с комбинирана инжекция от гонадотропин и хипофиза от леща и го пуснах в така приготвения аквариум. Температурата на водата беше 24ºС. Долях 10л. прясна вода и повиших температурата на 28ºС. Дистиходите плуваха спокойно един до друг, обикаляйки и разучавайки аквариума. От време на време някоя то рибите влизаше в саксията. Десет часа след инжекцията на гърдите на мъжкия, зад хрилните капачета се появи червеникаво петно, а женската – голямо яйцеполагало. В един момент мъжкият опъна гръбния плавник, побутвайки женската с муцунка по коремчето, след което започна да я гони и хапе. На 12 – ия час вече бяха хвърлени вече първите порции хайвер. Хвърлянето продължи около 2,5 часа. Хайверът се изхвърля на порции от по 20 – 45 зрънца, според големината на женската, и има розов цвят. Пада на дъното, но е много лек и ако има течение започва да плува. Щом мине някоя риба зад него, веднага бива изяждан. 10 – 15 мин след хвърлянето хайверът бухна и достигна размер 2 – 2,5мм. Количеството му беше около 800 –1000 броя. Извадих чифта от аквариума, саксията, решетката и пластмасовите растения – също. Намалих нивото на водата до 15 см и прибавих трипафлавин. Затъмних аквариума. След едно денонощие от хвърлянето на хайвера 1/3 от него беше здрав. В зрънцето се виждаше зародиша, който се въртеше. Вследствие на това някои зрънца се клатеха, други се търкаляха по дъното. Стъбълцето на зародиша е бяло, а коремчето (жълтъчното мехурче) – кафяво.
2 – ри ден: Имаше излюпени личинки, които въпреки трипафлавина и затъмняването бяха покрити като с пелена от дебел слой сапролегния, но за мое голямо учудване оживяха.
3 – ти ден:Почти всички личинки бяха излюпени илежаха пръснати по цялото дъно на аквариума. Бяха големи – 3 – 3,5 мм. Имаха добре оформени очи. Като се тропнеше на стъклното подскачаха на височина около 5 см.
5 – ти ден: Растяха много неравномерно. Най – големите бяха с размер 5 – 5,6мм и плуваха хоризонтално по дъното. Някои се опитваха да достигнат повърхността и да глътнат въздух, а други още лежаха на дъното и жълтъчното им мехурче не беше още изразходвано. Имаше и болни от водянка. Реших да им сложа малко новоизлюпена артемия и открих аквариумчето. Хапнаха сам охоризонтално плуващите личинки.
15 – ти ден: Дистиходчетата наближават вече дължина 10мм. При силна светлина започват да правят всякакви безразборни движения. До тримесечна възраст са много страхливи и лесно изпадат в стресов шок, особено когато се ловят.
30 – ти ден: Започват да се оформят люспите и редовете. Ядат нарязан тубифекс, циклопс.
40 – ти ден: Вече са с изрязани перки, които се розово оцветени. Малките вече приличат на възрастните.
Между 30 – тия и 40 – тия ден, когато започнаха да им се изрязват перките малките заболяха от Оодиниум. След приложеното лечение с бензацилин, оживяха само най – едрите и най – силните - около 50 броя част, от които раздадох на Антон Минчев, Стефан Лалев и др.
След третия месец започнаха да преминават на растителна храна, като избират водни растения с по – меки листа, като например дъбчето.
Дистиходите достигат полова зрелост след 8 месечна възраст.
Михаил Трашлиев
Коментари () |
|
|
|
 |
